Из: Разпищолената държава, Автор: Иван Димитров
Разпищолена държава е държавата, която е управлявана от разпищоления човек, който на свой ред назначава на повечето държавни длъжности други разпищолени хора. Който създава такава образователна система, която да произвежда нови попълнения от разпищолени хора. Който насърчава такава популярна музика във владенията си, която да сее разпищоленост сред населението. Който смята всеки неразпищолен за свой пръв враг и за опасен противник. Нищо, че неразпищоленият човек, е далеч по-малко агресивен от него.
Разпищолен човек е човекът, който каквото и да прави (или вече е направил) се държи на "висотата" на своето положение. И да е сгрешил, той обръща думите си така, че да прехвърли вината на другите. Дори нещо повече – вместо да се извини, той наставлява, размахва гневно пръста си като учителка пред ученици. Обича да кара другите да му се извиняват, защото смята, че всички са му длъжни. А ако трябва и напада. С цялата сила на липсващите си обноски и с цялото знание на скромното си образование. Той претендира, че е загрижен за общото благо, докато в същото време се държи презрително към всеки и всички. Вече свикнал да управлява, той навиква, че към него се отправят празните шепи на просителите. И затова смята всеки, който се изпречи на пътя му, за просител.
Когато сгреши, той ще се засмее. Ще го обърне на шеги и забава. Дори когато изобщо не е смешно, а направо е трагично. Когато го попитат защо не е свършил нещо, той ще отвърне: "А вие защо не направихте това и това?". Когато го питат защо не дава пари за нещо, той прехвърля топката към това как някой друг не е дал нещо друго. Изобщо, ако може да се каже, че този известен с безпринципността си човек има някакъв основен принцип, това е да прехвърля топката. Когато му искат оставка, той уволнява. Когато го критикуват прекалено, той налага наказания. Когато го упрекнат, че е бръкнал с ръката си прекалено навътре в меда, той хваща чуждата ръката и независимо дали тя иска или не, опитва се да я топне в меда. Най-големите си критици, той се опитва да подкупи с назначения, постове, службички.
Разпищолен човек е този, който така се е облякъл с власт, че вече не може да съществува, без да е вечно прав. Той си има армия от съветници и поклонници, които не спират да го уверяват, че той е най-великата и светла личност в държавата, която управлява. Които не спират да го тупат по рамото, да го прегръщат, да изпускат пред него фалшиви сълзи на благодарност. Които дори когато той е чисто гол, го уверяват, че на тая земя няма по-хубаво облекло от неговото. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Дааа, наистина живеем в разпищолена държава с разпищолил се народ, управлявана от пищолджии - от разпищолени властници. Знаете, че аз от години в блога си описвам какви ли не безобразия (правени предимно в образователната сфера), като за охарактеризиране на извършителите на тия безобразия, беззакония, на този ужасен административен произвол използвам термина "самозабравяне", определям извършителите им като "самозабравили се". Самозабравилият се властник, за когото няма нито закон, нито морал, е тъкмо разпищолил се, нали така? Е, излиза, че просто до този момент не съм се сетил за тази толкова хубава дума "разпищолване", има и една друга - "разгащване", разгащен и разпищолил се дали не е почти едно и също? Дали разпищолване иде от пищол (а пищол от пищял, нали знаете що е пищял?) аз в случая не мога да кажа, нека да се произнесат филолозите. Но разпищолване ми се чини, че носи смисъла именно на разгащване, на разсъбличане, т.е. самозабравилите се управници са стигнали дотам, че без капка неудобство си показват... задниците (!), да, като се разгащиш, като се освободиш от гащите нали точно това се получава? Но на мнозинството от народа туй нещо, разгащилите се, разпищолилите се управници изобщо не му прави впечатление, причината е, че и народът, по други начини, също е доведен в състояние на разпищолване, на разгащване, то се изразява в други неща (авторът на цитираната статия ги е описал донякъде).
Та държавата ни е станала разпищолена (разгащена) щото и управници, и мнозинството от народа са все разпищолени, не се смущават от разпищолеността и от разгащеността, напротив, харесва им да са разгащени и разпищолени, а пък онова нищожно малцинство, тия от нас, които не си падаме по разпищолването и разгащването, сме обявявани за ненормални, за врагове, нас, по тази именно причина, ни и опраскват, уволняват, репресират ни, гонят ни, плюят ни, гаврят се с нас и пр. Оня, който не харесва разпищолването, него го гонят и обиждат, подлагат го на репресии, та значи ако вас лично до този момент не ви репресират, то това означава, че или сам сте разпищолен-разгащен, или пък сте напълно индиферентен или безразличен към ширещото около нас разгащване-разпищолване, по причина на което с бездействието си не само го насърчавате, не само съучаствате в него, но и го подпомагате. Друга възможност няма, а пък разпищолването и разгащването може да бъде спряно не толкова лесно, както си представя автора (като начело на държавата сложим неразпищолен управник) щото просто няма как да стане това чудо: разпищолено мнозинство от народа да избере неразпищолен управник.
Друга дума, която е подходяща за обозначаване на явлението разпищолване е думата ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, която аз, както знаят постоянните ми читатели, често използвам: разпищоленият, разгащеният човек чисто и просто е деморализиран и по тази причина си прави каквото си ще, самозабравил се е, изпаднал е в състояние на безнаказана слободия. (Знаете теорията ми, че неразбиращите свободата, не знаещите какво да правят със свободата си, не умеещите да се ползват от предимствата на свободния живот хора на това именно основание в условия на свобода изпадат в състояние на слободия, иначе казано, разпищолват се, разгащват се колкото могат!) Съвсем близо до ума е, че разпищолил се народ с разпищолено правителство и разпищолени управници, с разпищолваща или разгащваща младите хора (не)образователна и (не)възпитателна система просто няма как да не е най-беден, резпищолването, разгащването, деморализацията, самозабравянето, слободията, анархията, мутризирането и прочие на една страна няма как да не поражда БЕДНОСТ И ТО НЕПРЕКЪСНАТО! Тъй че докато си стоите и търпите разпищолването, разгащеността, докато не благоволите да си дигнете гащите, драги ми сънародници, дотогава не чакайте края нито на бедността, нито на униженията!
Коментарът ми стана наистина "кратък", няма що! Още много мога да продължа да разсъждавам в поетата посока, но се налага да спра. Сега ми хрумва, че е добра идея да взема да изпратя (в хартиен вариант) на съда тази статия ведно с моя коментар към нея като документ, който хвърля обилна светлина върху епохалното съдебно дяло, което водя в момента, именно срещу моето поредно опраскване-уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в една пловдивска гимназия. Щото тази статия показва именно същината на общия контекст, в който стана моето опраскване: един учител с наклонност да не се разгащва и разпищолва, един учител като мен, който знае що е съвест и също така на това основание се старае да си гледа работата съвсем съвестно, стана реална заплаха за разпищолилата се директорка и нейната свита, поради което на мен ми беше организирано класическо опраскване! Да, тази идея е добра, ще видя какво мога да направя по въпроса тия дни. (Директорката е представила две огромни папки, в които са документалните свидетелства на своето собствено разпищолване-разгащване (и това на свитата й) и пр., в този контекст може добре да се схване същината на случилото се. Щото има опасност това да не се получи и аз да бъда опраскан и от съда, знаете, че такава реална опасност има, в нашата тъй приказна страна, дето се казва, невъзможни неща нема, епа нема!
Желая ви хубав, приятен, спокоен неделен ден! Тия от вас, които са си разпищолени (разгащени) и не виждат нищо лошо в разпищолването-разгащването, вероятно постоянно си пребивават в едно чудесно състояние, но такива, предполагам, не четат моя блог, а, какво ще кажете, четат ли моя блог същества от този екзистенциален тип?! Четат, така ли? Или рядко? Сред оплювачите ми има такива, тъй ли? Както и да е, аз пожелавам на неразгащените, на неразпищолените, иначе казано, на приличните читатели на блога си денят им да е приятен, спокоен, хубав - доколкото това изобщо е възможно в страна, в която разпищолеността е така да се каже модус вивенди на живота ни. До скоро, бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар