Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

вторник, 21 ноември 2017 г.

Начало на дебат за... живота: Лесен или труден е животът?


Станислав Йовков: "Животът наистина е лесен, но ние настояваме да го направим сложен." (Конфуций)

Ангел Грънчаров: При това интересното е, че усложняваме живота си тъкмо благодарение на това, чрез което можем да го правим по-прост: разумът (умът). :-) Шопенхауер и Ницше затова твърдят, че разумът (умът) е начало, пречещо на непосредствения, естествен, неподправен живот. Разумът ни воюва срещу живота и по тази причина го усложнява до невъобразимост.

Разумът иска да властва над живота и по тази причина го съсипва. Тези две начала - интелектът и инстинктите на живота - по начало са враждебни едно на друго и съвсем не се разбират. (Но могат да бъдат и помирени, по моето разбиране: в духа, чрез духовни практики.) На кое да се подчиня: на предписанията на ума или на копнежите на живота? - е съдбовен въпрос, на който всеки жив човек трябва да отговори.

Повечето хора, при които умът е слаб, са непосредствено щастливи - защото се отдават и оставят на властта (господството) на инстинктите, това в наше време можем да го наречем "дебилно щастие" (терминът "дебил" напоследък стана особено популярен!) или щастие на простаците. Остави ли се на властта на инстинктите (на живота), човекът губи свободата си и живее подобно на животно, ала, вероятно, се чувства твърде щастлив.

Умните хора обаче доста страдат, изпитват недоволство, обезпокоени са, чувствайки и преживявайки тази толкова коварна колизия на ума и инстинктите; за тях оставянето на инстинктите е робство, което погубва свободата, а в крайна сметка и човечността ни (човечността е нещо духовно, тя е свързана с нравственост, с идеали, с понятия за право, истина и пр.).

Разбира се, има и духовни наслаждения, които са значително по-богати на смисъл в сравнение с ония, които могат да ни доставят инстинктите на тялото. Но малко са душите, които достигат до такова едно висше ниво: духовният живот е висша сфера на живота, при която непосредствените нужди на тялото вече не са ни господар, ние сме си запазили свободата - ето това е именно ДУХОВНОТО БЛАЖЕНСТВО, което малцина постигат.

Извинявам се, че се разфилософствах :-) но това ми е любима тема, тя е предмет на няколко от книгите ми (ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА, с подзаглавие "Въведение в практическата философия", ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО, с подзаглавие "Изкуството на свободата", също и ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ, с подзаглавие "Етика на достойнството" и др.)

Та изказването на Конфуций, което цитирате, е добра основа за дебат по тази изключително важна тема. (На Изток хората живеят и мислят по-различно от нас, европейците, западните хора, тяхната философия е друга, културата им също.) Надявам се и други хора да се изкажат. С интерес ще ги изслушам. Много ме вълнува и това дали написаното от мен по-горе е разбираемо - или такива "философщини" не само са непонятни за повечето хора, но и се оценяват като напълно "излишни" или "непотребни". :-)

Ако не мислим, ако се откажем от ума си - дали едно такова дебилско (просташко) щастие не е унижение за човека именно като човек?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

7 коментара:

Мария Василева каза...

Живота никога не е толкова лош или толкова добър, колкото си мислим- тази мисъл е на френският писател Мопасан, който има песимистични възгледи за живота като цяло.Според Франсоа Мориак, също френски писател, човекът наполовина е лош, наполовина добър и в него непрекъснато се борят две сили- доброто и злото.
Емил Зола пък, от школата на натурализма, прекрасно описва опустошителната сила на подчинението на инстинктите, която довежда до падение и нещастие.
Виктор Юго вярва, че идеализма променя човека и чрез личен пример можем да променяме света от зло към добро.
Всички те са прави, според мен, за да не изброявам повече примери, ще обобщя, че умните личности в света не одобряват начина, по който хората живеят или казано по доста опростен начин, хората са лоши. Никой не твърди, че животът е лош, изглежда сякаш хората правят живота си лош, мислейки и постъпвайки неправилно.
Погледнато през призмата на Божието слово, животът, който Бог създава за хората бил перфектен, просто великолепен и неспазването на условията, които Бог е поставил довежда до крах.
За мен извода и общото от изброените тези е: дали животът е добър или лош зависи изцяло от човека и той има избор.
Така че да спрем да търсим причината другаде, извън нас, ако животът ни е в някаква степен опропастен. Да спрем да мислим, че ако имахме пари и добри условия на живот, животът ни щеше да е добър, но ето, някой ни е виновен и нямаме пари и добри условия на живот. Виновни сме самите ние, ако животът ни не е добър. Когато духовните неща вземат връх и доминират в живота на повечето членове на едно общество, то това общество заживява добре.

Мария Василева каза...

Лесно е животът, когато сме проумели някои истини, труден, когато не мислим изобщо.

Ангел Грънчаров каза...

С мислене, или, иначе казано, мислейки ние усложняваме ли живота си - или го опростяваме, правим го по-лесен? Немислещите ли живеят най-лесния живот? Мислещите дали пък, усложнявайки живота си, не го правят по-истински, по-добър? Лесният живот ли е по-добър - или по-сложният, по-усложненият? Да живее лесно - тази ли е задачата на човека именно като човек, на човека, държащ да си остане човек? Прост човек да си не значи ли, че живееш просто, избягвайки излишните усложнения? Въпроси колкото щеш. Давам само някои примери по-горе. Добрите въпроси съдържат в себе си нещо повече от отговора, отговорите на тия въпроси са изключително интересни. Аз затова напоследък в работата си като учител се ограничавам най-вече в това да поставям въпроси. Интересно е, че хората обаче повече обичат отговорите, отколкото въпросите. Много лошо според мен е това, че младите хора не умеят да поставят въпроси. Изглежда то е резултат на сгрешената образователна система, която изисква от тях отговори, не въпроси. Младите са принудени да повтарят чужди мисли (отговори), а не да питат. Не им е разрешено и да се съмняват. Нещата са крайно объркани в образованието на страната. Но ето, имаме възможност да показваме, че е възможен и друг подход. В т.н. онлайн-училище, в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА.

Анонимен каза...

Като цяло е лесен. Поне за мен. :-)

Анонимен каза...

Колко вярно! Ние сами си го усложняваме..

Desislava Vasileva

Анонимен каза...

Да, усложняваме си го, и то съзнавайки това. Винаги искаме нещо повече, винаги търсим трудните решения именно заради стремежът за усъвършенстване. Стремежът да постигнем нещо повече от сегашното си положение - било материално, било духовно. Какво ли би станало, ако се примирим. Да се отдадем на това което до момента можем. Да се отдадем само на физическите си инстинкти. Да спрем да мислим за последствията на нашите действия. Да живеем на по-ниско духовно ниво. Бих казал, че ще ни е по-лесно, но не всеки от нас би бил щастлив от това. Не и за постоянно. Дали е възможно да спрем да мислим и просто да се отдадем на щастие?

Станислав Йовков

Ангел Грънчаров каза...

Парадоксално е, че точно когато човек спре да мисли (да съзнава, да се съобразява с истината) точно тогава особено много усложнява живота си. Илюзия е, и то много коварна, че като спрем да мислим и като се оставим на инстинктите, тогава животът ни ще стане лесен и щастлив, напротив, тогава животът ни става невъзможен, точно тогава се заплитаме в най-глупави и досадни проблеми. Познавах млад човек, който живееше изцяло според инстинктите си, беше роб на своите инстинкти, най-вече беше роб на... пениса си, е, уж животът му беше забавен, весел, изпълнен с удоволствия, а скоро се оказа, че е станал пълен боклук. Дойде този човек при мен на консултация и ми заяви, че е осъзнал, че няма смисъл да живее и че смята да се самоубие. Разумът му беше безсилен в битката с неговите тиранични инстинкти. Наложи ми се да приложа много усилия за да му помогна да излезе от тази екзистенциална дупка, в която беше попаднал. Спаси се като му помогнах да подсили разума си и да започне да живее "по-сложно", но за сметка на това по-смислено. Цялата работа е човек да не загуби свободата и да не изпадне под тиранията на своите инстинкти, на инстинктите на тялото си. Това е много страшна тирания.