Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

петък, 17 ноември 2017 г.

Лошо ли е да си консервативен?



Из: Непознатият консерватизъм, Автор: Борислав Боев

... В икономически аспект една консервативна система е много по-устойчива среда за иновационна активност, защото разчита преди всичко на придобития исторически опит. Няколко практически примера за консервативен подход към инвестиционния процес:

Ако става въпрос за ядрени реактори – следващото поколение реактор ще е надграждане на предишното, въз основа на научените уроци, натрупан опит при експлоатация плюс нововъведения (иновации).

Ако става дума за медицина – следващата генерация лекарство (хапче, субстанция, разтвор) ще бъде една идея по-малко токсично и по-ефективно, като пак се вземат предвид емпиричните данни от предишната генерация лекарства.

Целта е да се постигне разумно, стъпаловидно, взаимосвързано надграждане. Няма място за лекомислени постъпки и ненужен опортюнизъм. А когато има иновационна и инвестиционна дейност, стъпила на здрава основа, то стратегическите цели са по-ясно формулирани.

И така, една консервативна система създава условия за много по-целенасочено и правилно управление на инвестициите, което пък е предпоставка за успешни проекти, просперитет, благосъстояние и т.н. ...

... Силата на идеите не бива да се подценява. Консервативният, устойчив подход се базира именно на симбиозата между слово и действия. Хомогенност между теория и практика. Емпиричност.

Разпространява се погрешното схващане, че консерваторите непременно искат да опазят старото на 100%, за да си живеят само в него. Консервативният подход обаче е коренно различен. Неговата цел е да опази онова, което те е изградило до тук. В запазването на религията, културата, ценностите и цивилизационните постижения няма нищо лошо. Именно те създават устойчива основа за качествено надграждане. Не може да се руши всичко предходно само защото то е в миналото. Тогава се губи ясната представа до какво ще доведе новото. Това наблюдаваме при сегашния прогресивно либерален модел – неясно формулирани цели и плачевни резултати. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: