Поканих Люба Кулезич за участие в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия

Току-що във Фейсбук си позволих да изпратя следното писъмце на г-жа Люба Кулезич:

Здравейте, уважаема госпожо Кулезич,

Водещ съм на авторско предаване, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров", което се излъчва по Пловдивската обществена телевизия, една малка, скромна, бедна, но за сметка на това изключително свободолюбива и напълно демократична и гражданска медия, ръководена от големия журналист Евгений Тодоров. В това си качество Ви каня да участвате във воденото от мен предаване, което се излъчва на живо всеки четвъртък, от 11.00 часа. Ако приемете поканата ми, ще си говорим напълно свободно по всички ония проблеми, които ни вълнуват, особено във връзка с Вашето скорошно опраскване от BiTелевизия.

Ще се радвам да приемете поканата ми. При съгласие от Ваша страна още в този четвъртък може да се разходите до Пловдив и да разговаряме в предаването, което е с продължителност 1 час. (Мисля, че при интерес на зрителите, в което не се съмнявам, има възможност и да се увеличи продължителността на разговора ни, щото в следващото предаване, нарича се ГЛАГОРЕЦ, което се води от колегата Людмил Попов, ще можем да продължим разговора си с негово участие, смятам, че той няма да има нищо против.)

Хубава вечер Ви желая!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo