Нови стъпки към реализацията на една народополезна инициатива, която ще спомогне за истинската, коренната, същностната промяна в българското образование и училище

В българското училище не се преподават ценности... имаше няколко опити да се преподава така нареченото гражданско образование... секуларен модел на преподаване на ценностите, тези опити също се провалиха. Заради това на мен ми се струва, че е изключително важно навсякъде, задължително да бъде въведена дисциплина, която да учи децата на ценности. И мисля че трябва да бъде въпрос на свободен избор на родителите дали да запишат своите деца в такива варианти на преподаване на ценности, които имат религиозен, в частност православен характер или да ги запишат в някаква по-обща рамка преподаване на социална етика или на неща, които все пак да дадат на децата някаква отправна система за това кое е добро, кое е лошо, кое можем да си позволим и от кое трябва да се въздържим. Категоричен съм, не се преподава в българското училище нищо подобно по програма. Ако някои учители го правят, те го правят по силата на своето собствено желание.

Огнян Минчев (Виж: Епизод от предаването "Вяра и общество", поставящ важни въпроси)

Кратък мой коментар: Аз съм съгласен с тезата на г-н Минчев, че в българското училище не се преподават ценности. Вярно, съществува поредица от предмети от т.н. "философски цикъл" (за който той забрави да спомене), но това, че той не обърна никакво внимание на тези предмети показва, че тези предмети (по регламентацията и програмите на МОН) наистина не спомагат за оказване на някакво сериозно влияние върху ценностите на младите хора. Причината за това е, че те се изучават чисто теоретично, като сбор от знания и информации, т.е. по външен, чисто познавателен начин, но не така, че да могат да докоснат и да повлияят на ценностните ориентации на младите хора. Апропо, ценностите не следва да се пре-по-дават (отново само теоретично и външно, както това, за жалост, се прави в типовото преподаване на философия), на ценности младите хора следва да бъдат обучавани така, че тези ценности да се родят в техните съзнания, т.е. душите им следва да се вживеят (вчувстват) колкото се може по-пълно в тия толкова потребни, жизнено потребни на човека ценности, т.е. подходът и маниерът на обучение в ценности е коренно различен от простото пре-по-даване на някакви си там сведения, знания и информации; в противен случай голото "преподаване" на ценности не може да има този духовен (ценностен) ефект, който се цели. Обучението в някакви духовни ценности става по начин, който е коренно различен от усвояването на някакви знания за външно-обективното, за природата: чувството, емоцията, субективното преживяване, вживяването, разбирането, т.е. овладяването на цялостния душевен потенциал на младия човек от някакви богати на ценностен смисъл идеи е съвършено друг механизъм на въздействие върху субективността на човека - в сравнение с чисто познавателните ни отношения към неща, външни за нас самите (знания, информации за природата и пр.).

Ето точно това нещо (което почти съвсем не се прави в българските училища!) аз като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ съм го правил, така да се рече, "на своя глава", на свой риск, правил съм това, което отдавна е трябвало да бъде правено, разбира се, вместо някаква благодарност за направеното (и за новостта, за проявения творчески подход и пр.), аз бях... опраскан, бях уволнен - като бях при това обявен за най-зъл народен враг" от бюрократичните цербери в изцяло сгрешената образователна система. Такива работи. Заради това, че съм правил нещо ново и истинско, за награда не само бях опраскан, но и ми бяха фактически отнети преподавателските права от увлякла се, самозабравила се, от разпищолила се образователна властница, поради което сега ми се налага по съдебен ред да се боря да си върна правата! В тази връзка, като пиша това, ми хрумва следната идея: да напиша едно официално и отворено писмо този път вече до Министъра на образованието и науката, което да изпратя и до... адвоката на въпросната директорка (която най-вероятно по нареждане отгоре ме опраска - щото аз като капак на всичко съм крайно неудобен и по друга линия на дадени лица, аз съм също така и политически анализатор, чиито позиции са крайно неприятни на властта, зер позволявам си да пиша отворени писма до самия премиер!), с което за сетен път да се опитам да разясня не толкова на него или на директорката, а по косвен начин най-вече на самия съд в какво "небрано лозе" се оказаха моите опоненти; речено-сторено, ето го това мое писъмце:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Йордан Давчев, адвокат на директорката на пловдивската ПГЕЕ г-жа Стоянка Анастасова

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Районен съд в Пловдив, 1-ви граждански състав

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите - и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици,

Чувствам се длъжен да Ви уведомя, че на предишното ми (и по моя преценка изключително важно) отворено писмо (виж: Поредното ми писмо до омбудсмана и до потъналите в коварно и гузно мълчание длъжностни лица от пловдивската образователна сфера) до този момент (13 ноември 2017 г.), т.е. седмица по-късно, е реагирал единствено г-н Б.Стаматов, омбудсман на Пловдив (виж: И омбудсманът на Пловдив призна безсилието си да помогне за разклащането на твърдия като стомана антидемократичен манталитет на директорката на пловдивската ПГЕЕ). Както можете да се убедите сами (копието на това писмо-отговор на пловдивския омбудсман моля да го разглеждате като органична част от настоящето мое отворено писмо), г-н омбудсманът наистина признава безсилието си с нещо да помогне, като при това намира и добър аргумент да предотврати по-нататъшното му призоваване от моя страна - с надеждата неговите опити за посредничество между страните в един щастлив момент все пак да се увенчаят с успех; е, г-н Стаматов, благодаря Ви за това, което направихте до този момент, сега оттук-нататък ще ми се наложи, с оглед предизвикването, отпочването най-сетне на така потребния диалог да почна да призовавам за съдействие и посредничество... г-жа Манолова, националният омбудсман! За щастие аз бях предвидил такава една възможност и винаги до този момент съм й изпращал копие от всеки един написан от мен документ, касаещ тази тъй епична административна сага, свързана с титаничното нежелание на директорката на пловдивската ПГЕЕ да благоволи да се включи в тъй настоятелно предлагания от мен диалог, дебат и пр.; за жалост г-жа Манолова, вероятно поради претрупаност, също участва в тъй единодушното мълчание на всички институции, най-вече на най-заинтересованите, имам предвид тези от образователното ведомство; длъжностните лица в него, както неведнъж ни се е налагало с основание да констатираме, изглежда са горещи привърженици на поведението, описано от поета Веселин Андреев в безсмъртното му стихотворение "Балада за комуниста" ето как:

Колко дена го били?

Ни дума, ни вопъл, ни стон...

Най-упорито мълчи директорката на пловдивската ПГЕЕ, която обаче е длъжна, колкото и да й е неприятно това, да информира за моите отворени писма органите на т.н. "училищно самоуправление", до които съм ги адресирал, именно Обществения и Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив; аз продължавам с интерес да чакам тяхната, а не толкова нейната реакция (щото, за жалост, нейната реакция, колкото и да се намира в противоречие не само с добрите нрави, а също така и със закона - !!! - е изцяло прозрачна и съвсем предвидима!). Поради отчайващата недиалогичност на въпросната властваща особа в така и така създалата се ситуация на мен не ми остава нищо друго освен да се опитам да намеря друг посредник на нашия така печален и все още незапочнал диалог, струва ми се, че такъв посредник следва да бъда г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив, чието мълчание, в така и така възникналия контекст, е крайно неуместно, но за сметка на това е не по-малко многозначително: многоуважаема г-жо Киркова, нима не съзнавате, че по длъжност сте задължена не само да реагирате на сигналите на ангажирани и активни (иначе казано: проклети!) граждани като мен, но и да направите нужното подведомствените Ви длъжностни лица в административната йерархия да започнат да си изпълняват най-после задълженията - най-малкото защото ний, гражданите-данъкоплатци, за това все пак им плащаме със своите пари заплатите! Аз добре зная и оправданието-отговор на тъй многострадалната г-жа Киркова, която от години все повече се заплита като... петел в кълчища в собствените си несмислени реакции, то ще бъде следното (нейното поведение, за жалост, също е лесно предвидимо, бюрократичният арсенал изобщо не е богат!): директорката на пловдивската ПГЕЕ е на директно подчинение не на Началника на РУО-Пловдив, а на... г-н Министъра на образованието и науката, той й е работодател, той има и всички права да изисква от нея едно или друго нещо!

Да, ама ето, ний, понеже сме обучени превъзходно в тъй елементарните за разгадаване ходове на нашта родна бюрокрация, сме предвидили и тази толкова лесна за предвиждане реакция, поради което сме пращали писма и на г-н Министъра! Да, но ний също така, поучени от собствения си горчив опит в общуването с прехвърлящите си "топката" (или, ако предпочитате, "горещия картоф" или "кестен"!) една на друга държавни институции, знаем добре, че тяхната игра най-вероятно ще продължи... безкрайно! (Те явно друга работа си нямат, освен да си разиграват такива увлекателно-занимателни бюрократични игрички - игрички обаче с търпението на толкова благодушния и наивен български данъкоплатец, който е способен да понася какви ли не гаври!) По тази причина сме принудени да се обърнем директно към тъй умилително мълчащите г-жа Началник на РУО-Пловдив и г-н Министъра на образованието и науката (като молим и призоваваме от този момент г-н Йордан Давчев, в качеството му на довереник на директорката на пловдивската ПГЕЕ, да я информира лично най-вече за правните последици от нейното иначе толкова похвално упорство, щото, както е известно, ний представяме копия от тази наша толкова показателна кореспонденция и на уважаемата г-жа Съдия, която води нашето съдебно дяло!):

1.) Уважаеми г-н Министър, понеже г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ, съвсем предизвикателно не си изпълнява преките служебни задължения, особено в общуването с гражданите (моя милост в случая е в позицията на пловдивски гражданин, който, както вече би следвало да знаете от предишните ми писма по казуса, изпратени и до Вас, има добрината да предприеме една народополезна, по нашето дълбоко убеждение, инициатива), пак в качеството ми именно на гражданин-данъкоплатец, настоявам да направите нужното, изпълнявайки собствения си служебен дълг, с оглед на това щото в ръководеното от Вас ведомство да престанат рецидивите на такова едно крайно укоримо административно своеволие, аз предпочитам да го наричам произвол, в конкретния случай (около нескончаемата до момента административна сага със световноизвестната вече нейна директорка!) Вие сам решете какво следва да направите щото в това учебно заведение да има все пак някакъв приемлив ред или благоприятна атмосфера, особено по конкретния казус: длъжностните ръководни лица в това учреждение нямат правото да се отнасят така арогантно спрямо инициативи и предложения особено от страна на активни и ангажирани граждани като моя милост;

2.) Моля и настоявам, ако се наложи в нарочна форма, да упълномощите Началника на РУО-Пловдив също така да си изпълни преките служебни задължения по отношение на работата с жалби и други документи на гражданите и що се касае до конкретния толкова интересен казус да стори нужното щото директорката на пловдивската ПГЕЕ да престане с толкова арогантно демонстрираното незачитане-и-пренебрежение към инициативите на активни и ангажирани, а също така и милеещи за българското образование и училище граждани като моя милост;

3.) Настоявам спрямо тези две твърде заблудили се администраторки на ръководна длъжност да предприемете съответните дължими мерки за административно взискание, с които да санкционирате, да накажете досегашните им своеволни прояви, Вие сам решете какво наказание заслужават по този неистина епичен случай на крещящ административен произвол, продължаващ вече години (!!!), имам предвид и отношението на двете длъжностни лица по цялата поредица от мои инициативи, предприемани в предишните години в качеството ми било на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, било в качеството ми на опраскан, уволнен и безработен, но за сметка на това все така активен, ангажиран с битката за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в нашата училищна общност и твърде инициативен гражданин;

4.) Настоявам в резултат на предприетите от Вас мерки в пловдивската ПГЕЕ в най-скоро време да бъдат осигурени подобаващите условия за ефикасното провеждане на толкова народополезната и спасителна инициатива, която ние, в предишно наше отворено писмо, нарекохме "кръгла маса", която следва да обсъди всички ония съдбовно важни, горещи, парещи и прочие въпроси (около непосредствената и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в тази конкретна училищна общност), обсъждането на които директорката на пловдивската ПГЕЕ успява да осуетява години наред не без активната помощ и сътрудничество на началничката на РУО-Пловдив;

5.) Настоявам, уважаеми г-н Министър, тази необходима подготовка за осъществяването на моята толкова полезна гражданска инициатива да завърши в пределно кратък срок, а когато вече е завършила и всички условия за отпочването на планираното събитие вече са налице, вярваме, ще имате добрината да ни уведомите и да ни поканите в сградата на нашето толкова свидно учебно заведение; употребявам множествено число защото аз продължавам да работя за съставянето на една пределно доброволна и авторитетна при това гражданска делегация, която да участва във въпросните преговори, дебати, дискусии и пр.

6.) Ще се радвам, накрая, многоуважаемата г-жа Манолова, национален омбудсман на РБ, да се поучи от толкова похвалния пример на г-н Б. Стаматов, пловдивски омбудсман, и да се намеси най-сетне по-решително в тия събития; уважаема г-жо Манолова, мълчанието Ви за мен не само е съвсем непонятно, то също така е и абсурдно, пропускате шанса си да свършите едно добро, спасително за българското образование дело; сама следва да осъзнаете, че в така създалата се ситуация Вашата намеса ще бъде решаваща, нещо повече, няма да е зле Вие самата да присъствате на откриването на проектираната "кръгла маса" в нашата училищна общност, да председателствате поне първото й заседание (откриването й), мисля, че Вам се пада тази почетна роля.

Толкова. Понеже смятам, че г-жа Стоянка Анастасова, директорката на многострадалната пловдивска ПГЕЕ, най-вероятно крие от Обществения и Педагогическия съвет на ПГЕЕ тия мои писма, моля и настоявам г-н Давчев, неин адвокат, да й обясни възможно най-понятно онова, което аз до този момент не успявам да й помогна да разбере, а именно, че ний живеем все пак в правова и демократична държава, в която мненията и предложенията на гражданите съвсем не бива да бъдат пренебрегвани; можете също така, като опитен адвокат, да й обясните, че предприеманите от мен действия по решаването на нашия конфликт по извънсъдебен начин съвсем не влизат в противоречие с целите на воденото съдебно дяло, напротив, синхронизират се превъзходно, подпомагат се взаимно, а пък целият смисъл е в ПГЕЕ най-сетне да се възцари така потребната ни атмосфера на разбирателство, на човечно и демократично решаване на съществуващите проблеми, т.е. надявам се в крайна сметка Вие да успеете да обясните на многоуважаемата г-жа Анастасова, че времената на таваришч Сталин, когато всички проблеми се решаваха по изпитания сталински похват "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!", отдавна са минали, че ний сега живеем в съвършено други, модерни, нерепресивни и съвсем демократични и дори европейски, за щастие, времена и прочие. Разбира се, не само г-жа Анастасова, но и много други хора в нашето общество, за жалост, продължават да живеят със съвсем негодни и изцяло отречени от живота представи, а пък процеса на надмогването на тия остарели и неадекватни представи, както сега разбираме, ще бъде доста продължителен; това, което аз си позволявам да правя (в качеството ми на преподавател и експерт по тези точно проблеми), а именно да спомагам и то на дело за непосредственото и практическо освобождаване на съзнанията от бремето на тези анахронични и ретроградни представи по пътя на също толкова непосредствената и практическа реална демократизация-декомунизация, е моя народополезна иновация-инициатива, която, вярвам, ще спомогне за истинската, коренната, същностната промяна не само в нашата образователна общност, но и в българското образование и училище изобщо.

Благодаря Ви, уважаеми г-н Давчев, за тези разяснения, които, убеден съм, като изтъкнат специалист в правната област, ще успеете най-понятно да обясните на своята довереница, с което пък, от друга страна погледнато, ще спомогнете и за по-бързото приключване на нашето съдебно дяло, щото щом като ние с г-жа Анастасова най-сетне, да се надяваме, се споразумеем по всички въпроси и изгладим различията си, тогава и самото съдебно дяло ще бъде излишно, тя ще си осъзнае най-сетне всички толкова елементарни за разгадаване грешки - след като вече, с Вашата решаваща помощ, е успяла да освободи съзнанието си от толкова коварните и пагубни, за жалост, илюзии!

Благодаря на всички, да си пожелаем успех в така благородните ни усилия, насочени единствено към възцаряване на доброто, правото, разумното и справедливото - съвременното и качествено образование на нашите деца и внуци е това добро, разумно, право и справедливо нещо, за което всички ние, да се надяваме, работим еднакво всеотдайно!

13 ноември 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Уважаеми г-н Давчев, сега съзнавам, че Вие специално не сте запознат с предишната тъй любопитна моя кореспонденция с г-жа Анастасова (посредством посредничеството на тъй обезсърчилия се в крайна сметка пловдивски омбудсман!), поради което Ви предлагам да се информирате за всичко като поискате от г-жа Анастасова папката, намираща се в най-отдалеченото чекмедже на нейното толкова лъскаво директорско бюро, където тя е сложила на дълго отлежаване всички ония писма, които й написах в последните няколко седмици; те всъщност са по-скоро до Обществения и Педагогическия съвет на ПГЕЕ, но въпреки това ги сполетя, както с основание предполагаме, тази несретна участ.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo