Ilian Vassilev: Десните партии трябва да приемат като задача над задачите за себе си да върнат у десните избиратели правото да гласуват за демократична партия. От Конгреса на ГЕРБ лъхаше усещането за Тодор Живков, политически нафталин. Пълно единодушие, липса на алтернативи, липса на критичен, който винаги е реален поглед. Една проформа.
И най-лошото е, че тези хора в ГЕРБ приемат това за нормално, за симптом на демокрация. Този партиен авторитаризъм се пренася и в държавата, поне такива са опитите.
Да повторим, какъвто и да е Борисов, той не може да бъде без конкуренция и без алтернатива в собствената си партия. За това се борихме тези двадесет и осем години.
Липсата на критичен поглед към постигнатото гарантира грешки в бъдещето, защото няма вътрешен коректив, а са се самоизолирали за външен. Вождовете са прави, раята да изпълнява.
Там също има умни хора, но са сключили сделка със съвестта - да мълчат срещу постове и приходи. Нито паветата, нито оградата могат да бъдат теми на Конгрес.
Борисов копае дъното. Но това е по-малкия проблем. По-големият е безпътицата и усещането, че времето минава, Борисов остава, а държавата е на самотек, без визия, без реформи, без енергия на възраждането.
Помнете ми думата - ще минат години и ще гледаме на това време като време на пропуснатите възможности, на застоя и нищоправенето.
Колкото и Борисов да отчита "успехи", няма пробиви, няма минаване в друго равнище.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Излиза, както аз разбирам нещата, ние, десните избиратели, трябва да решим най-важния въпрос: какво да направим че колкото се може по-бързо да изведем страната от бойкоборисовото безвремие, от агонията на застоя, на омръзналото на всички парвенюшко перчене, на безидейността, на безочливото лъжене, на коварното и непростимо за една държава нищонеправене? Бойко Борисов е пречка за просперитета на България, с близо 10-годишното си седене във властта той опропасти и пропиля златни шансове на нацията ни да се измъкне от бедността и униженията - да, но нима можем да продължим да се примиряваме с тази агония?! И докога ще се примиряваме?! Но какво сме длъжни да направим, че да изведем страната си от катастрофалната заплаха на самодоволния и така арогантен мутренски авторитаризъм? Бойко Борисов нашият български Мугабе ли ще го правим - или той ще бъде наш втори Тодор Живков?!
Избирателите на ГЕРБ са зомбирани от ченгесарските медии, това да гласуваш за недоразумение като Бойко Борисов е болест на разсъдъка. Как да помогнем на тия заслепени наши сънародници да си върнат разсъдъка?! Ето, бойковият любимец Вежди ги обижда, че те и за чепове за зеле не ставали - и те не съзнават изобщо обидата?! Давате ли си сметка колко страшно е това заслепение?! Самият Боко всеки ден ги обижда със всяка своя дума или жест - и те пак не съзнават гаврите над себе си?! Даже походката на Боко е обидна за човек с нормална, неизвратена чувствителност - но кожите на неговите избиратели са така дебели, че нищичко не усещат?! Нещо повече, когато той им говори яденето на филии мас, за това, че хората от градовете сами могат да си садят картофи (щом катрофите им се виждали скъпи) или за това, че българските младежи трябвало да стават овчари щото в Европа се търси овчО, гласоподавателите на ГЕРБ, предполагам, даже се радват на тия просташки гаври - как да извадим тия наши сънародници от умопомрачението, от душевното израждане? Това според мен е най-важният въпрос. Свързан е с пораждането на една здрава чувствителност, ето тия неща са решаващи, оказва се, в политиката в епоха на пост-истината!
Предлагам дебат по тия въпроси. Моля, почвайте да мислите незабавно! Щом се замислите, нови, още по-важни въпроси ще се появят. Този е верният път, този е истинският начин на съществуване на демокрацията: тя е непрекъснат дебат по истински важните, по съдбовните въпроси! Ако не умеем да различаваме важно от незначително значи сами сме увредени, ето и това следваше да ви го кажа. Моля ви, нямаме време да се занимаваме повече с глупости! Времето тече и ние всеки ден е изгубен - щом като продължаваме да си пропиляваме шансовете да нормализираме страната и живота си. Крайно време е за поврат, но не бива да чакаме нашите десни лидери да отговорят на всички въпроси и да ни спасят отгоре - ние като граждани сме решаващия фактор на промяната! Чакането да стане някакво чудо отгоре и да дойде някакъв чутовен Спасител, яхнал бял кон, е израз на робска психология, от която е крайно време да се освободим. Ние, гражданите, ако сме свободни личности, трябва да станем главния фактор на истинската промяна! Това исках да ви кажа. Да си запретваме ръкавите да мислим и да дебатираме, но по истински важните въпроси!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар