Отивам в съда да се боря и за вашите права, а пък вие стойте и гледайте: аз ще свърша цялата работа, вие недейте да си мръдвате и малкото пръстче да ме подкрепите!

Днес от 9.30 часа, в Административен съд в Пловдив (намира се на улица Иван Вазов № 20, това е сградата на бившето съветско и руско консулство) от Административно отделение XIV състав ще се гледа административно дяло № 2434/2017 г., заведено от моя милост срещу Комисията за защита от дискриминация, която със свой акт изцяло оправда и оневини 6-ма (да, словом: шестима!) директори на пловдивски гимназии, позволили си по най-арогантен начин да игнорират моята кандидатура за учител по философия в поверените им държавни (обществени) училища - с което въпросните властници на дело подкрепиха репресията срещу мен, започната по нареждане отгоре от толкова чрезвичайно смелата по тази причина директорка на пловдивската ПГЕЕ.

Нямам си адвокат (по понятни причини: не мога да си го позволя, безработен съм), отбелязвам причината защото не искам да ми приписват крайна самонадеяност: "Тоа пък нещастник се мисли за "голема работа" и затова си води делата сам!", не, ако имах възможност щях да си наема адвокат, а не сам да се мъча, ето, сега ми пламти главата от четене на разните бюрократични глупости-оправдания, подготвени от адвокатите на другата страна, страната на директорите и на самата Комисия за "защита" от дискриминация, която аз, в контекста на случилото се не само с мен (зная и други хора, жертви на дискриминация, с които Комисията се е погаврила, насърчавайки техните дискриминатори!), предлагам да се нарече Комисия за НАСЪРЧАВАНЕ на дискриминацията! Да, това ще й бъде точното наименование на тази комисия, знаете, че в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко е тъкмо наопаки на правилното, на нормалното, на доброто, на разумното!

Та главата ми пламти от разсъждения в последните дни какво да правя, какви аргументи да използвам пред Съда - за да си защитя тезата, че съм жертва на безогледна дискриминация. Подготвил съм си нещо като реч и или като пледоария, тъй че ако някой иска да ме чуе (стига да ми позволят да говоря, щото в нашите съдилища често съвсем не разрешават да се водят смислени дебати!) може да дойде в съдебната зала. Стига да може да го направи, стига да има време, стига да е от Пловдив и стига да не е мързелив, безотговорен за всичко, апатичен към всичко, безразличен към всичко псевдо-гражданин и псевдо-човек, изразявам се така щото знаете, че по моето разбиране един човек ако не е гражданин и ако не е свободен (и особено ако не се ползва от свободата си!) той не заслужава да се нарича човек.

Толкова! След малко тръгвам към съда. В съдебната зала, както обикновено - зная добре това! - ще бъде съвсем сам и самотен. Аз се боря и за вашите права, боря се за да не се случва на вас самите никога това, което се случи на мен, боря се за това беззаконията и произвола спрямо обикновените хора от разпищолилите се управници да престанат, боря се за това демокрацията ни да проработи най-сетне, но вие си... спете, продължавайте да не ме подкрепяйте, стойте си безучастни, гледайте сеир, радвайте се как се гаврят с мен, как ме мачкат, тъпча, как убиват в крайна сметка вашият съгражданин, вашият ближен! Стойте и само гледайте! Аз ще свърша цялата работа, пък вие недейте да си мръдвате и малкото пръстче да ме подкрепите!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Днес е Архангеловден, моят имен ден. Не ща никой да ме поздравява по случай днешния ми имен ден! Мерси, не ща подкрепа и насърчение само на думи. Обиден съм ви! Казвам това, нека да ни се радват неприятелите! С горчивина ви казвам това! Срамно е, че стигнахме дотук да се наложи да ви кажа дори и това!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo