Първата визита на гражданската делегация по иницииране на дебат по демократизацията в пловдивската ПГЕЕ

Интересно е, че директорката не пожела да ни удостои с аудиенция под лъжливия (както се оказа после) предлог, че нямала време понеже била "изключително много заета" с "проверяващи от страна на РУО-Пловдив"; след позвъняване и разговор с РУО-Пловдив се оказа, че НЯМА такава проверка от страна на РУО-Пловдив, т.е. доказа се, директорката просто ни е излъгала! Записахме се за аудиенция за утре, 1 декември, от 15.00 часа, наложи се да направим справка отново в РУО-Пловдив дали такъв е законният регламент за среща с директорката, т.е. къде в Правилника на училището е записано, че гражданите, в това число и родителите, ако искат да разговарят с директорката, трябва предварително да се записват предишния ден при портиера; смятаме, че тук директорката на ПГЕЕ отново се заплете в лъжа, защото ние добре знаем, че по отдавнашен регламент всеки следобед е времето за прием на граждани от директорката (за никакво предварително записване там не става дума!). Помолих по телефона от РУО-Пловдив да проверят и този сигнал. Такива ми ти работи. Експериментът ни започва чудесно, точно според очакванията, което означава, че в ПГЕЕ ПРОМЯНА НИКАКВА НЯМА, което пък означава, че това училище се нуждае от спешна и решителна РЕАЛНА демократизация. Приятна вечер ви желая!

Приятно гледане, приятни размисли!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo