Моето възражение до организаторите на наградите ЧОВЕК НА ГОДИНАТА на Българския хелзинкски комитет

Преди няколко дни написах кратко писъмце до организаторите на наградите ЧОВЕК НА ГОДИНАТА, класацията е на Български Хелзинкски комитет; вчера получих отговор от тях, питат ме защо мисля както мисля, ето началото на нашата кореспонденция, давам й публичност защото смятам, че въпросът, който обсъждаме, може да заинтересува повече хора (които евентуално също могат да се включат в обсъждането); та значи аз им написах първоначално следното:

Здравейте!

Длъжен съм да Ви кажа, че решението Ви да не давате публичност на номинациите за ЧОВЕК НА ГОДИНАТА е странно и погрешно. Призовавам Ви да го преосмислите!

Ангел Грънчаров

Ето сега отговора от Bulgarian Helsinki Committee (bhc@bghelsinki.org), писмото им до мен е от 09.11.2017 г., 10:54:

Здравейте,

Благодарим Ви, че се свързахте с нас! Не само разчитаме на гражданите да ни изпращат номинации за наградите „Човек на годината“, но и се надяваме да получаваме обратна връзка от тях за инициативата.

Ето защо ще се радваме да получим от Вас повече подробности защо смятате, че е необходимо да променим настоящия регламент. След броени дни предстои заседание на журито, на което ще можем да обсъдим такова предложение и да преценим дали са необходими промени в изданията през следващите години. Няма как да променим вече обявения регламент за тази година.

Още веднъж Ви благодарим за интереса към наградите „Човек на годината“ и се надяваме, че ще се свържете с нас отново!

Поздрави,

Екипът на БХК

Това ми пишат организаторите от БХК. Налага се да им отговоря; ето, ще го направя тук, в блога си ще напиша отговора до тях, пък след това ще им го изпратя; ето моя отговор:

Здравейте,

Благодаря ви за отговора и за въпросите! Ще ви отговоря, разбира се, ето моите аргументи:

Класацията или конкурса ЧОВЕК НА ГОДИНАТА е една хубава инициатива, която вече има традиция, поздравявам ви за това, което правите. Но решението ви да не давате публичност или гласност на това кои са номинираните (а само да обявите победителя) според мен не съответства на замисъла, идеята, смисъла на конкурса, намира се в голямо противоречие с него. Ето какво имам предвид.

Номинациите са за хора, които проявяват някаква активност в правозащитната област. Тия хора проявяват активност в изключително тежки условия, обикновено почти никой не ги подкрепя, принудени са, обикновено съвсем самотни, да полагат невероятни усилия нещичко да правят, да помагат, да се борят за защитата на някакви човешки права; даже един човек да се бори за отстояването на собствените си права, той по този начин на дело работи за защита правата на всички! Та ви моля да се поставите на мястото на тези хора, опитайте се, моля, да съпреживеете това, което те преживяват, да почувствате и вие как те се чувстват. Ако един такъв борещ се човек бъде номиниран за вашия конкурс (да го наречем така), това за него е известна морална подкрепа, това е знак, че общността не е изцяло безразлична към усилията и борбата му. И в същото време вие сте взели решение да не се дава публичност на списъка с номинираните, този списък да остане таен. Добре де, но по тази начин тия хора няма да бъдат подкрепени, пък макар и само морално, питам се: какъв и къде е смисълът?! Вярно, вие сте решили да няма гласуване на публиката (и награда на публиката), добре, приемам, че е разумно това решение, щото сами знаете, че е възможно да се злоупотребява от дадени хора в това гласуване; да, но не мога да разбера защо трябва да се крие списъка с номинираните, та за тия хора това, казах вече, е малък знак за известна морална подкрепа, разбирате ли?! И ето, като не знаем кои са всички номинирани, БХК фактически няма да им даде тази макар и малка, но все пак подкрепа! Ами защото всички номинирани, разбира се, няма да получат наградата, няма да бъдат наградени, добре де, защо на ненаградените отказвате и тази малка (и неструваща ви нищо!) подкрепа, това, съгласете се, е двойно несправедливо! Вярвам, че като осмислите (и преосмислите) ситуацията, ще приемете, че е оправдано моето възражение.

Даже ще си позволя да каже нещо, което може да ви прозвучи остро или прекалено предизвикателно, но се чувствам длъжен да ви го кажа: вашето недообмислено решение да не давате гласност на номинациите се възприема от човек като мен като израз на някакво обидно, пренебрежително отношение към ония "малки хора", които са се борили "някъде там, в низините", те, видите ли, излиза, че във вашите очи тези хора са "неизвестни маргинали", е, щом са такива, нека да си останат такива, вие, понеже обитавате някакви "висши сфери", не благоволявате да помогнете с нищо на тия "малки хорица": нека те да продължат да си обитават "там, нейде в низините, нейде в тъмнината"!!! Тоест, иначе и накратко казано, възприемам вашето необмислено решение като израз на някакво недопустимо снобско-парвенюшко високомерие от ваша страна, да, зная, такава една констатация няма да ви се хареса, но ето, казвам ви я - щото е за ваше добро. Нека да си казваме кусурите право в очите, нали така е все пак по-добре - вместо да лицемерим и да се подмазваме взаимно? Надявам се няма да ме намразите за тази добрина, която в момента ви правя, посочвайки ви грешката. Като философ такава ми е работата: да помагам на разни хора да се освобождават от заблудите, от грешките си. Просто си изпълнявам дълга. Призовавам ви да проявите известна човечност, човешко отношение към номинираните, които няма да бъдат наградени, не е справедливо двойно да бъдат обиждани.

Второ, ще кажа и това, въпреки риска да се възмутите от думите ми: уж класацията е за правозащитна дейност, но ето, самите организатори на такъв един конкурс за правозащитници (организиран при това от една авторитетна правозащитна организация - каквато е БХК!) без никаква скрупул си позволяват да проявяват незачитане на такова нищожно човешко право - каквото е минималното право поне имената на номинираните да станат известни на публиката! Значи вие, правозащитниците, си позволявате да потъпкате това елементарно човешко право, все пак всеки човек има правото да се ползва името му, да бъде назоваван по име: вие какво, ще обявите, че, примерно, номинираните са били, да речем, "35 човека" (или "35 души"!), от тях са наградени и са получили правото да се чуе името им от публиката, да речем, само трима, а на останалите защо им отнехте правото публиката да чуе поне имената им?! (Предполагаме, за публиката е много интересно да чуе техните имена, ето че ощетявате, нещо повече, дори отнемате и правото на публиката да бъде информирана!) Това "номинираните общо бяха 35 човека-или-души" какво значи, да не става дума за бройката на някакви... тикви (или говеда!), та това са все пак човешки същества, всяко от които си има не само име, но също така има и личност, има и достойнство, следователно не е добре тия тъй елементарни неща да бъдат потъпквани или незачитани (и то от правозащитници!), нали така излиза?! И е особено скандално, че това нещо си го позволяват хора, които организират конкурс за награди именно в правозащитната област: дотук ли го докарахме у нас даже и организаторите на конкурси за правозащитници без да им мигне окото да потъпкват и то толкова елементарни човешки права - като правото всеки човек да бъде информиран, а също и поне да бъде назоваван по име, а не да бъде в кюпа "35 човека", напълно анонимни 35 човека, 35 "души" без никакви имена, без никаква личност, без никаква индивидуалност, съзнавате ли колко обидно е това нещо, колко обидно е това отношение, двойно по-обидно защото се упражнява от... правозащитници?!

Дано не ми се обидите и вие за това, че пределно искрено и честно (както, надявам се забелязвате!) ви казвам какво мисля. Смятам също, че не е убедителен аргумента ви, че тазгодишната класация вече е обявена при тия толкова обидни за номинираните (и за цялото гражданство, щото ни е отнето правото да сме информирани, както разбрахме вече!) условия; като човек или организация осъзнае някоя своя така груба грешка, мигновено я отстранява. Ако отстраните грешката си, конкурсът и класацията ви ще спечели, вярвайте ми, че е така, а нищо няма да загубите! Тогава защо да не направите тази малка промяна - щом като е единствено за добро?!

Толкова! Желая ви успехи!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo