Поредното ми писмо до омбудсмана и до потъналите в коварно и гузно мълчание длъжностни лица от пловдивската образователна сфера

В сряда, на 1 ноември 2017 г. - в Деня на народните будители: каква потресаваща символика има в това съвпадение !!! - получих отговор от омбудсмана на Пловдив, което веднага публикувах в блога си под заглавието Ще правим ли скоро хекатомба - или едва ли?. До този момент нямам никакъв отзив от страна на персоните, към които отправям, с посредничеството на омбудсмана, покана за разговор, за встъпване в диалог, това са трите дами от пловдивското образование, именно Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, експертката по философия г-жа Антоанета Кръстанова и директорката на пловдивската ПГЕЕ г-жа Стоянка Анастасова; иначе казано, до този момент те реагират по обичайния за тях начин, описан превъзходно от поета Веселин Андреев в безсмъртното му стихотворение "Балада за комуниста" ето как:

Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...

Да отбележим (за протокола), че тук ний не упражняваме никакво насилие или принуда към въпросните образователно-възпитателни деятелки, а разчитаме изцяло на тяхната свободна воля - но не личи много волята им да е свободна: щото истински свободната воля е разумно действащата воля, нали така? (Ето на такива "крайно неправилни мисли" съм учил моите ученици в часовете ми по философия и психология, поради което и съвсем справедливо, очевидно, бях опраскан, бях уволнен - и то на два пъти! - без жалост от тези именно поборнички на "единствено правилното образование"!) Аз обаче съм диалогичен човек и според силите си правя нужното да помогна на недиалогичните властнички да превъзмогнат тъй коварната недиалогичност, която ги тресе (и която, между нас казано, ги и опозорява: щото който е на публична и особено ръководна държавна служба е просто длъжен да води непрекъснат диалог с гражданите - колкото и да му е неприятно това!); та по тази причина решавам тази сутрин да пиша отново на г-н омбудсмана - с крехката надежда благодарение на неговото тъй любезно посредничество някак, пък дори, ако се наложи, и зорлем, да разчупим ледовете на тъй дискредитиращото и в този смисъл издайническо тяхно мълчание.

Между нас казано въпросните властващи персони просто нямат избор, длъжни са да разговарят особено с тъй настойчивите, инициативни и диалогични граждани, по този пункт те наистина нямат избор (е, имат все пак някакъв избор, свободата е превъзходно нещо: ако искат могат да мълчат колкото си искат - ала първом следва да освободят заеманите длъжности като си дадат оставката!). Понеже съм учител и по гражданско образование, ето, налага ми се да обучавам въпросните властващи персони на нещо, което очевидно им липсва, именно спешно е наложително те да бъдат обучени на т.н. демократичен етикет - или на демократична етикеция (ако предпочитате така да се изразим). Та по този повод седнах да пиша ново писъмце до г-н омбудсмана, ето какво се получи в крайна сметка, четете сами:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Районен съд в Пловдив, 1-ви граждански състав

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ОБРЪЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите - и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици,

Така се обръщам към всички вас отново, но всъщност писмото ми е адресирано най-вече към г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив, който се нагърби с мисията да посредничи в тъй трудния ми диалог с така упорито мълчащите ръководителки на съответните органи и институции на пловдивското образование, имам предвид многоуважаемата г-жа Стоянка Анастасова, директорка на пловдивската ПГЕЕ най-вече, а също така и г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив, която пък, имам предвид г-жа Киркова, в така създалата се ситуация, отдавна трябваше да се сети, че неин служебен дълг е да поеме инициативата и да направи нужното щото предлаганият от моя милост дебат между група ангажирани граждани и училищната общност на пловдивската ПГЕЕ най-после да започне; между другото, ако тя си беше изпълнила дълга, този дебат отдавна да беше започнал - и дори вече да беше родил добри плодове! Да, ама ето, за жалост, оказа се, че тези две госпожи на ръководна длъжност, излиза, са най-вероятно принципни противнички не само на демократичните дебати, но, логично е да се предположи, и на самата демокрация, аз иначе не мога да си обясня тяхното толкова алогично поведение. Та уважаеми г-н омбудсман, благодаря Ви още веднъж за това, което правите, за усилията, които положихте моите послания да стигнат даже и до ушите на въпросните така упорито мълчащи ръководителки!

Разбира се, нашето общо упорство до момента не доведе до забележим прогрес в опита ни да предизвикаме тъй потребния диалог или дебат, стигнахме, дето се казва, "до под кривата круша", но аз предлагам да не се отчайваме, настоявам да не се отказваме: щото нашето дело е право, нашият дълг ни зове да го продължим до толкова съдбовно потребния ни успешен край! От Вашия последен отговор разбирам, че след като сте информирал въпросните служителки на ръководна длъжност, те не се реагирали никак, а мигновено са изпаднали в тъй привичното за тях ледено мълчание; в писмото Ви няма никакви податки, че те нещо са казали или някак са откликнали. Аз по тази причина се надявах те лично да ме известят за избуялите в душите им сложни мисли и чувства, ала ето, минаха няколко дена, до мен не достигна никакъв отзив от тяхна страна, поради което съм принуден отново да прибягна до Вашето тъй безценно сътрудничество - в толкова отчаяния ни опит да подтикнем някак тези така всеотдайно влюбени в мълчанието ръководителки да проговорят! Аз предлагам да продължим да опитваме, вярвам, че усилията ни в крайна сметка ще се увенчаят със заслужен успех!

Макар и задочен (тъй да се рече), моят все още незапочнал диалог с многоуважаемите мълчащи ръководителки на органи и институции в пловдивското образование вече започна да ражда добри плодове, ето едно свидетелство в тази посока: Роди се следната чудесна идея: в училищната общност на ПГЕЕ да започне работа КРЪГЛА МАСА по проблемите на нейната практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ!. Предлагам Ви да прочетете внимателно този текст (аз за всеки случай ще го копирам и ще го добавя към настоящето мое писмо до Вас - като органично приложение към него), там има важни моменти, които непременно следва да се вземат предвид. А се стигна до този превъзходен плод като се тръгна ето откъде: Идея и инициатива за едно твърде полезно гражданско действие, този текст също ще го приложа към настоящето писмо. Групата от активни, ангажирани граждани, които милеят за пловдивската ПГЕЕ и са готови на дело да допринесат за практическата и непосредствена реална демократизация на отношенията в тази тъй свидна ни училищна общност вече се формира - и съвсем скоро нашата група ще бъде готова да се яви на портала на въпросното учебно заведение в качеството ни на инициативна гражданска депутация, която желае аудиенция и разговор с тъй любезната иначе ръководителка на това учебно заведение. В тази връзка, уважаеми г-н обмудсман, Ви моля да съобщите на г-жа директорката Анастасова следните по-важни моменти, с оглед тя да ги асимилира, да ги осмисли подобаващо - та да постигне в един велик момент техния верен смисъл:

1.) Когато група граждани-данъкоплатци се яви в съответното държавно учреждение и заяви желанието си да даде своите предложения за подобряване на неговата работа, ръководителят на това държавно учреждение трябва да ги посрещне най-любезно, изразявайки топлата си благодарност за тяхната толкова полезна и плодотворна за самото учреждение инициатива;

2.) В съответствие с нашата народополезна идея-инициатива ние вече желаем да разговаряме не само и единствено с г-жа директорката, но и с по-широк кръг от лица, които са оторизирани представители на съответните групи, съставящи тази училищна общност, а именно желаем в състава на преговарящата делегация от страна на ПГЕЕ да бъдат включени по демократичен ред избрани представители на учителската колегия, на учениците, на родителите, на административните и другите служители в училището;

3.) Моля да предадете на г-жа директорката, че ние ще се поинтересуваме най-напред за легитимността на съответните представители в тяхната делегация, ще се радваме там да няма "назначени" представители, т.е. близки и верни на директорката лица (наричани обикновено клакьори);

4.) Моля Ви, уважаеми г-н омбудсман, поне за откриването на нашия дебат Вие лично да поемете функцията на председателстващ, на ръководещ дебата, който нарекохме "кръгла маса" само защото този термин ни напомня тъй славните времена от зората на нашата тъй млада, но иначе съвсем непрокопсала българска демокрация;

5.) Моля да предадете на г-жа директорката Анастасова желанието ни тя да предложи дата, на която, по преценка на самата училищна общност, е най-удобно да се открие самият дебат, т.е. да се състои първата наша среща; нашето желание е този памятен исторически момент да не е някъде в "(не)далечното светло бъдеще", а да е в близките седмица-две най-късно, нашата теза е, че време за отлагане на началото на дебата вече няма;

6.) Моля също така да съобщите, че г-жа директорката следва да поеме цялата отговорност по организацията (подреждането) на мястото (или залата), където ще се състои дебата ни, нашето желание е той да бъде в обстановка, в която е възможно да присъства, в качеството на слушател, всеки един желаещ, било член на училищната общност, било гражданин, т.е. в залата да има достатъчно място за публика или за слушатели (които, при определен регламент, също да могат да вземат думата, т.е. нашето желание е дебатът ни да протече в една наистина пределно демократична обстановка);

7.) Моля също така да обясните на г-жа директорката на ПГЕЕ, че ние инициираме и предприемаме тази инициатива за доброто на тази наша тъй свидна и близка на сърцето ни училищна общност (и институция), т.е. правим всичко това и за нейното собствено добро - стига тя самата, разбира се, да не разглежда своето лично и егоистично добро като различно от доброто на оглавяваната от нея институция (щото тогава, в случай на такова разминаване никой не може да и помогне, дори и да желае това!);

8.) Моля, уважаеми г-н омбудсман, да поканите от наше име на откриването на дебата в ПГЕЕ и ръководителката на РУО-Пловдив г-жа Киркова, която, вярваме, бидейки демократично настроен (да се надяваме!) човек, ще приветства тъй ценната и народополезна наша гражданска инициатива;

9.) Ние (имам предвид групата инициативни, активни и ангажирани с бъдещето на ПГЕЕ и на българското образование като цяло граждани) вярваме, че предложеният от нас модел за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в тази конкретна училищна общност може да стане нещо като еталон или образец, по който да се проведе тъй многострадалната реформа в българското образование като цяло; по нашето дълбоко убеждение тази реформа не помръдва тъкмо защото липсва тъй потребната "инициатива отдолу", ето, в нашия модел такава една инициатива е налице, което, убедени сме, ще изиграе ролята на двигател или на локомотив на промяната в българското образование изобщо;

10.) Виждате, че ние поставяме инициативата си в един по-цялостен, дори глобален контекст, правим това за да помогнем за осъзнаването на верния, на точния, на истинския смисъл на случващото се, щото се боим, че този смисъл не е по силите на някои хора на ръководни позиции, поради което те си позволяват каприза в така създалата се ситуация да се държат крайно неадекватно; понеже сме доброжелателни и человеколюбиви, виждате, правим нужното да им помогнем поне с каквото можем.

Толкова. Предварително Ви благодаря, уважаеми г-н омбудсман, за така ценната помощ, която ще ни окажете, вярваме, и този път - и по този начин ще допринесете за тържеството на вдъхновяваща ни толкова благородна кауза!

Желая Ви хубав ден! По своя си обичай ще изпратя това свое поредно отворено писмо и до упорито мълчащите длъжностни лица и институции, ще се радвам в един момент те сами да надмогнат, да счупят сами веригата на толкова позорящото ги мълчание - щото наистина е позор да не се разбира дори и в наше време, че длъжностни лица на ръководна държавна служба са длъжни до такава степен непрекъснато да водят диалог с гражданите-данъкоплатци, че да се окаже в един момент, че това е най-основното им всекидневно занимание; този е целият смисъл, същината на работата им в демократичните условия на живот в отделните общности и в страната като цяло! (Правете си сметка доколко си гледат работата в нашите родни условия ония управници, които, както виждаме, органически мразят да разговарят с финансиращите безделието им граждани-данъкоплатци! Но у нас, дето се казва, реално действащата демокрация е нещо като мираж, да, ама ето, намериха се "проклети граждани" като нас, които не се задоволяваме с това и според силите си работим за насъщната задача и нашата родна българска демокрация най-сетне да проработи, да почне да функционира!)

Пловдив, 6 ноември 2017 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Това съдържа моето поредно писмо до омбудсмана на Пловдив и до мълчащите, до потъналите в коварно и гузно мълчание длъжностни лица от пловдивската образователна сфера (мълчанието обаче е характерно не само за пловдивското, но и за българското образование като цяло, за жалост, много се мълчи по истински важните въпроси - а се говори предимно за глупости и за дреболии!). Прочетете го, уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки (така подигравателно, иронично се обръщам към вас, пребиваващите в непростително мълчание граждани - и редовни читатели на моя блог!), пък си кажете мнението и вие, стига това нещо да ни ви измори така, че да капнете бездиханни и безмълвни от изтощение! (Къде ли пък се изтощихте толкова, да не е от непрестанно... муане на кепапчета и пържоли?!) Простете, но ми се наложи да кажа и това, аз казвам и пиша само това, което трябва да бъде казано и написано - но което никой няма да ви го каже и да го напише ако не съм аз; е, докато съм жив и здрав, ще си изпълнявам дълга, пък после неща безразличието да ви удави съвсем!

Хубав ден ви желая иначе - и ползотворна работна седмица! Аз, безработният, дето се скъсвам от каква ли не работа (безплатна, разбира се!) ви желая ползотворна работа! Между другото, в края на миналата седмица синът ми, който живее с нас, също се оказа... безработен - фалира фирмата, в която той работеше - така че цялото наше семейство в началото на зимата е на 100% вече безработно! Както и да е, това са си наши съвсем лични проблеми! Ще се оправяме сами някак. (Само дето не зная как за момента, но ще мисля по тъй благодатния проблем.) Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo