Нашето собствено българско малодушие е най-голямото проклятие на България!

Вчера спонтанно трима човека (граждани) решихме да отидем в училището, за чиято непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията решихме най-добронамерено да спомогнем, става дума за пловдивска ПГЕЕ; възприемаме инициативата си като изпълнение на своя граждански дълг. Нашата теза е съвсем простичка: не може да има функционираща демокрация в една страна ако в общностите, които я съставят, няма реална, добре работеща демокрация, няма непосредствено изявяващи се (на дело) демократични отношения; смятаме също, че е крайно време общностите, в които живеем, да бъдат демократизирани - и декомунизирани; тези два процеса, демократизацията и декомунизацията, вървят паралелно, ръка за ръка и взаимно се подпомагат. Няма как иначе да се извърши тази толкова насъщна реална демократизация-декомунизация освен този: демосът (а това сме ний, гражданите) просто трябва да се възползва от правата си като носител, като източник, като суверен на цялата власт; иначе казано, ний, гражданите, сме призвани да изпълним тази задача, ние сме непосредствените извършители на демократизацията-декомунизацията, ние трябва да я направим, да я осъществим. Няма кой друг да изпълни нашия човешки и граждански дълг, нашето предназначение; ние, гражданите, трябва да свършим цялата работа, ние сме тези непосредствени и съвсем практически демократизатори-декомунизатори. Страшничко ли ви звучи тази задача? Не се плашете, но има работа, която само ний, гражданите, трябва да свършим, която просто няма кой друг да я свърши.

Та значи вчера решихме да апробираме ситуацията, а какво се случи може да видите и да чуете в клипчетата (бях пуснал камерата, но само и единствено заради звука, избягвах да снимам лицата); виж: Първата визита на гражданската делегация по иницииране на дебат по демократизацията в пловдивската ПГЕЕ. Идеята ни е да уредим евентуално предлагания дебат (по време и място) и след това всеки гражданин, който иска да участва, да може да идва. Е, директорката вчера ни излъга че имало "важна проверка" и под този лъжлив предлог не ни прие, не ни удостои с аудиенция; т.е. държа се както и очаквахме, изненада няма. Просто потвърди очакванията ни. Ще й се наложи обаче да си промени поведението. Ще й помогнем да се освободи от тъй коварните си заблуди. Не може заради нейния каприз да бъде възпрепятстван още време тъй дълго отлаганият (заради нейните капризи), но толкова необходим демократичен дебат. Та когато уредим регулярни срещи и дебати, тогава ще имате възможността да идвате и вие. Колкото повече граждани се включат в нашата акция по отприщване на практическата и непосредствена реална демократизация в ПГЕЕ, толкова по-голям шанс има тя да успее.

Знаете също, че нашата идея е да апробираме, да проверим този модел, ние очакваме, че той е работещ, но това трябва да се провери на дело, ако се окаже, че дори и в нашенските тъй специфични и родни български условия този модел работи, тогава един вид можем да го... патентоваме - въпреки че ще го предлагаме съвсем безплатно своето революционно ноу-хау, не се плашете, че ще ви искаме пари - и че има опасност да забогатеем един ден от вашите пари. Уговорихме се, че директорката днес, петък, от 15.00 часа ще ни удостои най-сетне с тъй дългочаканата височайша аудиенция (тя всъщност за втори път вчера върна нашата инициативна група, за втори път се погаври с нас, първият път беше в началото на лятото, тогава пак се явихме, поискахме среща, ала тя тогава просто... избяга от училището, да, избяга от училището пред очите ни!) Тъй че днес всеки, който има време, възможност и желание, нека да дойде, обещавам ви, ще участвате в едно твърде смислено и интересно, а също така и народополезно начинание.

Не зная дали забелязахте (ако сте имали търпението да гледате въпросните клипчета от вчера), че на мен ми се налагаше да водя дебат и да убеждавам дори и своите приятели, дошли с мен да участват в акцията (нека да я наречем така). Те самите не бяха достатъчно убедени, че това е добър, верен подход, имат си своите човешки съмнения, дължащи се, по моя преценка, на типично нашенския, роден, български манталитет. Много е трудно, да не кажа невъзможно е да накараш типичния нашенец и сънародник особено в зимно време да се надигне от мекия диван в топлата си соба, да се облече, да се обуе, да си тури капата и да излезне навън, в студа, особено пък да направи нещо обществено полезно, знаем добре всички, че той предпочита да си се излежава ако може безкрайно на мекия диван в топлата соба, в топлия си хол. А пък като има на масата в топлата соба на българина и комат мек лебец плюс резен апетитна сланинка или ухайно сиренце (да не говорим за тъй омайните пържолки!), този наш съгражданин и сънародник тогава не можеш с подемен кран да го дигнеш и да го изкараш на студената улица, ний си знаем тази народно-психологическа наша свидна особеност - и затова изобщо не се чудим, че нямаме особена подкрепа.

Да, но ето ний, виждате, сме хора-идеалисти, ний сме склонни да верваме в невъзможното, а именно, ще ни се да вярваме, че в нашия половинмилионен, тъй древен и също така модерен, европейски град (на културата) могат да се намерят поне десетина... граждани, способни на такава една стоическа и героическа постъпка, а именно, казахме, да се разделят и със своята топла соба, и с мекия си диван, и дори със хлебеца, с тъй любимата си сланинка, сиренце и винце - евентуално! - и да излязат навън, в толкова неприятния студ, та да се включат в едно народополезно и също съдбовно важно дяло! Да, ний верваме, че в половинмилионния Пловдив могат да се намерят десетина самоотвержени титана на духа и делото, които са способни на такъв героизъм - да се нагърбят със задачата да спомогнат за непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в една конкретна училищна общност, тази на пловдивската ПГЕЕ. Ще се намерят ли или нема да се намерят, вий какво ще кажете?! Аз мисля, че ще се намерят, но то се дължи вероятно че съм нещо като един... изкукуригал Дон Кихот, иначе казано, че съм един вятърничав, смахнат човек, който верва в невъзможното! А вий самите какви сте? Кажете де, защо се умълчахте така?!

Вчера в края (т.е. някъде към 12.00 часа) на телевизионното предаване, което водя по Пловдивската обществена телевизия, заявих категорично, че ако в 14.00 часа на тротоара пред входа към двора на пловдивската ПГЕЕ (така наричаният все още от пловдивчани "ТЕТ-ЛЕНИН") не дойде нито един гражданин из средата на зрителите, то аз ще се откажа от воденето на това предаване, което създадох, понеже неидването на никой от средата на зрителите означава, че изцяло са се разбили моите надежди с нещичко да мога да повлияя за промяната на толкова пагубния нашенски манталитет. Какво ще кажете, дойде ли някой от зрителите да ме подкрепи, но не на думи, а на дело?!

Не, разбира се, не дойде никой от гражданите, не дойде никой от зрителите - и аз сега трябва да си изпълня обещанието и заканата, трябва да спра да водя това предаване. Възникна интересен казус, който трябва да решавам в идващата седмица до следващия четвъртък. Ще помисля по него. Това, че не дойде никой от гражданите, че не ме подкрепи никой от зрителите, дето се представят за фенове на предаването, за мен е катастрофа, за мен е крайно обидно, значи имам пълното право да си изпълня обещанието и заканата; да, ама самият този факт, че не дойде никой, означава, че още повече се налага да продължа да работя за тъй съдбовно потребната ни промяна в толкова коварния и пагубен наш манталитет! Какво при това положение да правя, кое е разумното поведение в такава една плачевна ситуация?!

Имам ли право да се обидя и да кажа: "Майната ви, чупете си главите, с такъв бездеен дебилен народ аз не ща да си имам нищо общо!"?! Имам това право и имам това основание, ала... място за отчаяние няма, защото този факт ме задължава с още по-голям жар да продължа да работя за промяната! Място за обиждане, за суетности, за капризи в този момент няма! Не знам, ще видя какво да правя. Много най-близки до мен хора ми казват: "Спри се бе, човече, ти този свят няма го промениш, спри се, усмири се, погледни себе си, погледни своя интерес, болен си, направи каквото можа, нищо не постигна, откажи се, щото ще си докараш в крайна сметка един инфаркт, ще умреш мърцина, нима някой заслужава жертвата ти?!". Да, точно така ми говорят най-близките хора, включително родната ми стара майка и свидната ми и многострадална моя съпруга, да не говорим за най-близките ми приятели! Аз трябва тия дни да решавам кардинална и наистина съдбовна, гибелна дилема: да продължа борбата си, което значи да се самопожертвам (щото наистина съм твърде зле със здравето си!), или да дезертирам по този благовиден, пък и непоклатим предлог: глупаво е да мреш за такива неща бе, идиотино, ти за кой се мислиш бе, ти да не си некой нов Левски, ти за нов Ботев ли се мислиш бе, луда главо, минало е времето на Ботев и Левски, сега е времето на мижитурките, ти нима искаш да си с нещо различен?! Не разбираш ли колко си смешен като се напъваш да правиш нещо, а никой не ще да те разбере и да те подкрепи?!

Пиша това нещо с горчивина, повярвайте ми. Така е, самата истина е тази. Да, но има и нещо друго, което подхранва моя оптимизъм. И то е следното. Не зная дали сте му обърнали внимание в едното от клипчетата. Ето какво стана там. А то стана преди това и то на няколко пъти и преди да пусна камерата. Става дума за следното.

Вървяхме с приятелите си по бул. "Васил Априлов" откъм централна гара към училището и по тротоара ни срещаха ученици от ПГЕЕ, бързащи за гарата и автогарата, току-що беше свършила тяхната първа смяна. И където ме срещнеха учениците ми казваха ето тия думи, това се повтори на няколко пъти и силно впечатли моите приятели:

- О, господине, здравейте! Как сте, господине?! Кога ще се връщате?! Чакаме Ви всеки ден! Хайде, господине, връщайте се по-скоро!

Такива думи ми казваха учениците като ме поздравяваха усмихнати! И в двора на училището, когато вървяхме към училищната врата, пак няколко групи ученици любезно ме поздравиха, а пък на самата врата един ученик (можете сами да чуете това на записа) каза на висок глас следното:

- Връщайте се, господине, връщайте се!

И което е най-интересното, това беше ученик от най-новите, младите, предполагам е осмокласник, деветокласник, на него не съм му преподавал. И въпреки това каза тия думи, което показва, че в цялото училище има такова едно настроение и очакване. Моите приятели, с които дойдох в училището, бяха силно впечатлени от това твърде радушно посрещане от страна на учениците. Ето това е нещото, което мен специално ме кара да вярвам, че вървя по верния път - и което ме задължава да продължа. Защото всичко, което правя, го правя за тях, за младите хора, за учениците. Ще ми се да вярвам, че те няма да са като своите бащи и дядовци - ще ми се да вярвам, че тъкмо те ще променят нашата България. Но за да стане така, че те да бъдат други, се налага тази коренна, същностна и дълбока промяна в българското образование - за която съм се борил и продължавам да се боря. Вярно, неподкрепен съм от никой... от никой ли казах?! Ето, подкрепят ме най-важните, подкрепят ме младите хора, това за мен е крайно задължаващо! Затова и смятам, че нямам право да дезертирам в точно този момент! Ще продължа борбата си, пък... каквото сабя покаже. Това е. Най-главното и най-важното е това. Няма смисъл нищо повече да се пише.

Ще завърша със следното. Трябва ли да пиша до Началника на РУО-Пловдив за толкова самоуправното държание на директорката на ПГЕЕ, която наистина без неудобство демонстрира един крайно анахроничен и недемократичен манталитет - като продължава да бяга от разговор с нас, гражданите, които идваме с най-доброто намерение да помогнем на тази клета училищна общност?! Може ли началника, стоящ над директорката, да й въздейства та най-сетне да преоцени своето тъй неразумно поведение? Може, разбира се, но той, всъщност тя, началничката, г-жа Киркова, много ме съмнява, че ще дръзне да опита да повлияе на въпросната директорка - зная превъзходно, че ще ми отговори по познатия бюрократичен и бездушен начин: директорката сама решава за всичко, тя има пълната власт, аз не мога да й се меся! При омбудсмана ли да ходя и него ли да моля да опита да помогне на директорката и на началничката й да се освободят от тъй неверните си заблуди?! Или да чакам тя, директорката най-вече сама да се събуди от съня си, да се събуди от тъй дълбокия си догматичен сън?! Има ли надежда сама някога да се събуди?! А няма ли около нея хора, които да й дадат разумния съвет да престане в един момент да се излага повече?!

Аз съм привърженик на непринудата - и на ненасилието. (Щот съм горещ привърженик на свободата!) Но безкрайното чакане от само себе си да настъпи желаният поврат също е глупав, нереалистичен подход. Особено в нашенските родни, мили, свидни условия. Какво да правя при това положение?! Как е разумно да постъпя?! Щото системата на образованието, която имаме, е основана тъкмо на принудата, на насилието, тя друг подход не знае и не признава. Натиск върху директорката трябва да има, но откъде да дойде този натиск?!

Вътре в самата организация, в самата ПГЕЕ, няма сила, която да упражни този натиск. Учителите най-вече са прекършени отдавна и мълчат страхливо и позорно. Да, крайно страхливо и недостойно се държат в така създалата си ситуация бившите ми колеги, най-отговорно заявявам това. Нека да ме опровергаят ако искат. Но с действия, с дела, не с думи. Моля да докажат на практика обаче, ако обичат, че не са страхливци - и че не са малодушници, които се държат крайно унизително. Даже и това, че (предполагам), в мнозинството си не съзнават унижението и недостойнството си, пак не може да ги извини. Винаги имат възможността да ме опровергаят. Да заповядат!

Горките ученици се държат достойно, но... не съвсем. Те също много могат да направят. Примерно могат утре да направят един... митинг и директорката мигновено ще промени манталитета си. Но, за жалост, те са наплашени също, и то в крайна степен. Те не са страхливци, но страхът е фактор, който определя поведението им. Тук-там сред тях има и смели "луди" глави. Но въпреки че отколе се знае, че у нас само... лудите са ни надеждата, нека не залагаме точно на тия отчаяни смелчаци, щото и те като мен са единици. А малодушните са огромно мнозинство. Мижитурките (и подлеците) у нас задават тон за всичко. За жалост, но така е, това е най-лошото, което ни е сполетяло. На фона на търпеливостта и всичкопоносимостта на мижитурките наглеците и подлеците у нас си разиграват коня. Това е краткото разгадаване на всички български парадокси. Българското малодушие е проклятието на България! Да, тъкмо нашето собствено малодушие е най-голямото проклятие на България! Точка и по тази въпрос.

Родителите на учениците от ПГЕЕ могат да направят всичко, всичко е в техните прерогативи, но те не знаят това и по тази причина няма да направят нищо. Нито един родител не смее открито да ме подкрепи, макар скрито мнозина да ми симпатизират. Но тихичко ми симпатизират, сакън, да не разбере началството, сакън, да не разгневим началството! Казах нещо по-горе за малодушието. Нема смисъл повече да пиша по този въпрос.

Затова да пиша на институциите, а, какво ще кажете?! Нима те ще се трогнат с нещичко?! Едва ли. Но... удавниците и за сламчицата се фащат - като почнат да се давят. Ето, воаля, написах следното писъмце, което ще пратя днес до съответните длъжностни лица:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

КРАТИЧКО ОТВОРЕНО ПИСЪМЦЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите - и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици,

Знаете отдавна за нашето намерение като граждани да спомогнем за отпочването (отпушването) на процеса на непосредствената и практическа реална демократизация на отношенията в една конкретна училищна общност, тази на пловдивската ПГЕЕ (наричана все още от обществеността в Пловдив не иначе, а... "ТЕТ-ЛЕНИН"!). Става дума за инициативна група граждани на Пловдив (състояща се за момента от 5-6 човека). Продължаваме усилията си в тази посока. Докъде сме стигнали можете да се информирате от тези две публикации в моя блог:

Първата визита на гражданската делегация по иницииране на дебат по демократизацията в пловдивската ПГЕЕ

Нашето собствено българско малодушие е най-голямото проклятие на България!

Моля да възприемете тези две публикации като органична част от това мое отворено писъмце. Там има и една молба за съдействие. Работата е там, че г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ, която още е обременена от крайно неадекватни на нашето време представи си позволява да се гаври с нас, гражданите, категорично нежелаейки да ни удостои с една най-обикновена първа среща. Да, тя без капчица неудобство продължава да си демонстрира ретроградния и недемократичен манталитет, на който робува. Тя просто, предполагам, си мисли, че ний, гражданите, сме нещо като нейни... слуги (или роби), а пък тя самата, видите, ли е нещо като "господарят", който може да си прави с нас каквото си поиска; длъжни сме чрез Вас да й кажем простата истина, че нещата в наше време са коренно различни, дори са тъкмо наопаки в сравнение с това как тя си мисли в своята тъй съдбовна по крещящата си неадекватност, бих си позволил да кажа дори гибелна заблуда. 

Настояваме също така да я уведомите, че България по закон (но не и по манталитет на мнозинството от хората - за жалост!) отдавна е демократична държава, което значи, че властниците, независимо на какво йерархично ниво се намират, не са ни никакви господари, властниците при демокрацията просто са слуги на народа, т.е. на гражданите. Ний в случая като граждани просто искаме да се възползваме от правата си - за които мнозинството от сънародниците ни, за жалост, нехае. 

Това е. Молим, по-скоро настояваме: обяснете й тези тъй простички неща. Защото ний сме убедени, че днес, на уречената среща, в 15.00 часа директорката на ПГЕЕ отново ще ни изиграе някой непристоен номер - и ще се скрие за пореден път от среща с нас. Настояваме да й кажете, че тези глупави игрички унижават не нас, а нея самата най-вече. 

Кажете й също така, че нейната работа като ръководно лице на публична (обществена) длъжност е непрекъснато да разговаря с представителите на това общество, т.е. с нас, с гражданите. Ако толкова не й харесва тази работа, настояваме да й кажете, че има един-единствен изход от създалата се ситуация. И той е така твърде близко до ума, че ний специално изпитваме голямо неудобство да го споменем. Но за всеки случай ще го кажем, за да не се правят някои хора на изоглавени че не разбират. Той се състои в най-неприятната за ухото на българския бюрократ думичка - думата ОСТАВКА. Или думата "уволнение", ако предпочитате.

Тези са ни исканията. Ще се радваме ако се намесите и спомогнете г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ, училище, известно още като "ТЕТ-ЛЕНИН", имаме предвид г-жа Стоянка Анастасова да се ориентира що-годе по-адекватно в така и така създалата се - заради нейното собствено упорство! - крайно глупава ситуация. За което предварително Ви благодарим!

С най-добро чувство от името на моите съидейници и сътрудници: (подпис)

1 декември 2017 г.

Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo