Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 18 декември 2017 г.

А вие лично днес, да ви попитам, слушкахте ли, послушни ли бяхте: сакън ако не сте били възхитително послушнички?!


На снимката: Вироглаво, непослушно момиченце, заслужаващо да не папка изобщо!

Трябва да пиша продължението на започнатия вече Сюреалистичен, но правдолюбив "констативен протокол" на дискусията ни с тъй авангардно държащата се директорка на славната пловдивска ПГЕЕ-Ленин (някои читатели искат непременно да продължа, текстът им бил, видите ли, харесал!), но се оказва, че възникват нови проблеми, по които трябва да реагирам; ето тази сутрин намирам съобщение от г-жа Maria Vassileva, което поставя пред мен най-важният казус, който трябва да реша тия дни; моля, вижте за какво става дума:

Аз: ... Много трудно (от опита си съдя) може да намериш човек, който да пожертва от времето и от комфорта си за да участва в нещо практическо, нещо "обществено полезно", да дойде някъде, било на протест, била на дискусия... Въпреки опитите ми досега успях само 3-4-5-ма човека да убедя, но г-н Попов ми каза, че повече не ще да идва, нямало никакъв смисъл... Напразно си губя времето според него, промяна в съзнанието на тия хора (властващата групичка в ТЕТ-Ленин) не може да настъпи... май е прав. :-(

Нали разбра, че този "сюреалистичен констативен протокол" го пиша за да пародирам констативните протоколи на директорката, един вид се ползвам от поговорката "с нейните камъни по нейната глава"?! Не знам как ти прозвуча това донякъде "художествено" пресъздаване на реалността; дано не си ме възприела като... лъжец!

Maria Vassileva: Случаят с твоето уволнение е ясен, Ангеле. И Попов е прав, че няма оправяне в твоето училище. Нещата, които ти се случват, се случват на всеки втори учител - унижение, клевета, тормоз... Тия неща никого не учудват вече. Явно по друг начин ще се оправят нещата, ще се наложи да се работи дълго и търпеливо за промяна в съзнанията, отношенията, поведението, мисленето.

Сигурна съм, че някои приемат това, че се занимаваш с директорката като унижение. По-добре да се занимаваш само със съда. Нито искат да им помагаш, нито са в състояние да те разберат. На този етап такива може да са на власт, но утре да не са. Остави тази грижа на Бог.
не се връщай повече там на работа, с риск да се повтарям, ще ти причиняват пак същите главоболия. Проблемът с намиране на работа ще се реши някак. Като те върне съдът, какво ще стане според теб?! Помисли пак.

Аз: Преди известно време ми каза досущ същото една дама, която е собственичка на ново частно училище (построила е чудесна сграда, бяхме й на посещение). Каза ми: като не те иска директорката, защо искаш да се върнеш там? Остави я и толкоз. Не е разумно. Нищо не можеш да промениш. Възприемат те като натрапник. Същото ми казва и г-н Попов. Ето и ти мислиш по същия начин. Да се вслушам ли във вашите гласове - или да продължа своята обречена борба? Какъв, дето се вика, е смисълът? Трябва тия дни да направя разумен избор. Дали изобщо да обжалвам решението на Районен съд или да го приема? - ето това трябва да реша тия дни. Ще мисля по казуса. Не отричам, звучат разумно вашите аргументи.

Знам, че ми мислите и доброто. А тия, дето се погавриха с мен, имам предвид директорката и властелините от инспектората и МОН, нека да празнуват, нека да си останат несмущавани и да си властват вовеки. Майната му и на българското училище. Аз ли да го оправям, не бива да се оставям под властта на такива мании?! Да се примеря с безобразията, щото се видя, че почти никой не ме подкрепи в борбата ми с разпищолилите се властващи бюрократи от образованието. Масово всички гледат сеира ми и дори ми си подиграват: тоа па за какъв се мисли?! Он ли ке оправи света?! Глупак!

Добре де, да поразсъждавам малко на глас, извинявай, че те занимавам. Всички обидени и унижени учители постъпват точно така, махат се, успяват да си намерят нейде "гнезденце" колкото да доживуркат някак до пенсийка. И аз ли да постъпя като тях? Ето, ти не си чула ( в този момент може да сте обменяли мисли с г-н Папов), но директорката на изпроводяк ми каза следното: "Ако не беше писал в блога си срещу училището, и досега щеше да си бъдеш учител, но не го направи, а аз не мога да позволя да уронваш престижа на институцията!", това си е нейна отколешна теза, в някои моменти тя признава истинската причина за опраскването ми, истината е, че ме опраска само защото смущавах с писанията си идилията. А аз говорех и пишех обаче не ей-така, от нямане какво да правя, а защото смятам за недопустимо в едно училище да има толкова пагубна психологическа ситуация, именно всички се подмазват на директорката, тя пък им се отплаща с благинки, ти на мене, аз на тебе, така е във всяко училище, няма какво да си кривим душите, личният интерес у нас е водещ, затова и сме го докарали дотука.

ОК, значи аз решавам да постъпя разумно и се оттеглям от тъй самотната си и поради това обречена борба за демокрация в това училище, а и в българското образование изобщо. Директорката дава банкет на сплотения колектив, произнасят се патетични и лицемерни речи, всички й пожелават вечно, пожизнено директорстване, добре, а аз отивам в некое селско школо, свирам се като плъх в некоя дупка - за да оцелея някак до пенсийка. Всички са доволни, нали така излиза?! А най-доволен е... данъкоплатецът, с неговите пари самозабравилата се, разпищолилата се образователна бюрокрация блаженства и си прави каквото иска в НЕГОВИТЕ, на данъкоплатеца, училища. Да харижем нашите училища на разпищолилите се бюрократи, щот сме много великодушни, така ли?! нека да си се разпищолват, майната му на образованието на нашите деца, майната й на нацията ни, щот с калпав човешки потенциал тази наша нация е осъдена на неминуема гибел; и тази наша малоумно нация, щом като постъпва така, е напълно заслужила гибелта си. Питам: на какво основание аз трябва да стана същият като другите и да участвам в това най--голямо престъпление спрямо собствената ни страна и нация: харизването на държавните, на нашите училища на бюрократите, на директорите, на министерските чиновници?! Защото като ний, гражданите (и учителите, и учениците, и родителите им все сме граждани!) така малодушно преотстъпваме правата си на бюрократите, като им даваме цялата власт за да си правят каквото искат, ний фактически носим цялата отговорност за тия безобразия и беззакония, които те след това, имайки абсолютната власт, ще си позволят, за да се погаврят с нас!

Разбираш ли сега за какво точно става дума? За да се се спася (един човек или двама-трима нищичко не могат да направят, макар, видя сама, все пак можем и нещичко да направим де, не сме съвсем безсилни!) аз трябва да стана съучастник в това най-голямо престъпление спрямо страната и нацията ни, нали така излиза?! Който не е осъзнал, че като си трае съучаства в престъплението, такъв донякъде има извинение за пасивността си, но аз, като съм осъзнал това, как ще мога СЪЗНАТЕЛНО да подпомагам безобразията и беззаконията на разпищолилите се бюрократи?! А какво тогава да правя с моята съвест, с Божия глас, който няма да ме остави на мира?!

Тази сутрин горката ми съпруга като се събудихме ми каза: много те моля, престани да се бориш, щото съсипваш не само твоето, но и моето бъдеще, ето, заради теб и аз два пъти бях опрасквана, ти излизаш на протест, мен ме опраскват милниеносно! Моля те, мирясай, щото като семейство ще умрем от глад! Замълчи си, пък ще опитваме да си намерим някъде работа и като си намерим, ще почнем да кротуваме: КАКТО ПРАВЯТ ВСИЧКИ! Не си мисли, че си някакъв "герой", щото доста голяма цена платихме за твоите буйства, кротувай бе, виж какво правят другите - и си блаженстват сега с хубавите заплати, които Бойко даде на учителите като награда за това, че са така послушни и че са съгласни в образованието да няма никакви промени, та то да продължи да бълва дебилни избиратели на самия Бойко. Е, това последното жена ми, милата, не го каза, аз го добавям от себе си.

Не знам дали си даваш сметка, добра приятелко Мария, че аз не мога да постъпя както е "правилно" и "разумно", щото ако се смиря, ако замлъкна, ако дезертирам от борбата си, това ще значи че в края на живота си ще заплюя всичко онова, което правих през целия си живот. Делото на живота си ще поругая. Аз може наистина да съм луд, че не си гледам собствения личен интерес, но откакто се помня се боря с разпищолили се бюрократи, така беше и когато асистент по философия в ПУ дръзнах да застана срещу самозабравилата се комунистическа мафия и глутница, тя ме опраска, естествено, така беше и после, когато като учител никога не съм мълчал, винаги съм говорил какво мисля, винаги съм правил максималното за да съм полезен на учениците си, за да им помагам да почнат да мислят самостоятелно, винаги съм бил човечен с тях (дори и някои от тях да не са били в състояние да оценят това), винаги съм опитвал да ги насърча да вървят по толкова каменистите, трънливи, стръмни, изморителни пътища на свободата. Това съм правил винаги, според силите си, ето, сега, накрая, да се опозоря, да се кротна, да мирясам, смяташ ли, че мога да допусна да направя това?!

Приятелко, нямам сили да направя такова едно ПРЕДАТЕЛСТВО! Не мога да плюна върху делото на живота си, да се отрека от него, по същия начин не бих си позволил никога да плюна върху... икона, на която е изобразен Спасителят или неговата Свята Майка! Моля те, не искай това от мен, казвам тия думи, усещам, че звучат прекалено патетично, нека да изглеждам позьор, не ме интересува как изглеждам, аз държа да съм честен.

Да изменя на делото на живота си е все същото като да обидя, да наругая собствената си майка, ето, два дни бях с нея, тя ме зареди с добротата си, милата, знам, че и тя мисли досущ като теб, тя обаче не знае, че съм опраскан отново, но всеки път ми казва като се разделяме ето тия думи:

- Сине, гледай какво правят другите, мълчи си, щото няма полза да говориш, кротувай си, гледай си интереса, недей да бъдеш глупак, ти света няма да оправиш, пък и не си здрав, каквото беше беше, каквото можа, направи, вярно, плати голяма цена, ето, ако си беше мълчал на времето, сега щеше да бъдеш... професор, но както и да е, с честност, сине, доникъде не се стига, но какво да правим, така съм те възпитала, и аз съм била същата, все честна, все с добро, но хората са други, стига съм ти говорила, много съм се разприказвала, ти знаеш тия неща, ама за жалост не се променяш...

В най-различни вариации все това ми повтаря свидната ми майка всеки път. Жена ми същото ми повтаря всеки ден. Приятелите същото ми говорят в един глас. Е, значи аз наистина не съм наред с акъла, щом като не ща да се променям, щом като смятам, че НЯМАМ ПРАВО да се променям. Ами ако Бог ме е изпратил на земята с тази именно задача и мисия, да бъда различен, да помогна нещичко да се промени, да бъда борец, аз мога ли да си позволя да изменя на задачата и на мисията си?!

Всеки човек е изпратен на тази земя с някаква задача или мисия, не само при мен е така, при всеки човек е така. Всеки трябва да си осъзнае задачата и мисията, та делото на живота му да отговаря на нея. Аз съм осъзнал тези неща отдавна. Нищо че изглеждам отстрани като безумец. Какво да правя, такава, дето се казва, ми е съдбата. Друг не мога и нямам право да бъда. Ще си остана същия. Няма да се поддам нито на безразличието, което ме обкръжава, нито на социалния натиск да изменя както на задачата и на мисията, така и на делото на живота си. Ще се боря докато имам сили. Друга възможност за мен не съществува.

Мария, да ти кажа нещо накрая, щото съзнавам, че прозвучах като някакъв фанатик, като някакъв опасен луд човек, от който трябва да се бяга надалеко. Аз затова и плаша хората, изглежда. Примерно Йордан Иванов, лидерът на ДСБ в Пловдив, явно ме възприема точно така и затова гледа да се държи по-далеч от мен, да не му развали някаква съпричастност с мен кариерата (не само той се държи така, мнозина други точно с този мотив също ми гледат сеира и стоят настрана!). Но ето какво искам да ти кажа в завършек.

Като бяхме при директорката оня ден и се разделихме на оня "исторически" тротоар, гдето беше моето най-голямо унижение (77 дена седях сам там, неподкрепен почти от никой, неразбран, обиден и пр., само милата "луда" баба Марийка ме посещаваше всеки ден!), та като си тръгнах и по-нататък по улицата ме срещна моята съпруга, ние се запътихме с нея да се поразходим; но тъкмо минахме 200-300 метра и ми звънна секретарката на директорката да ми каже, че камерата ми е останала при нея, щяла да я остави на портиера да си я взема когато мога. Реших, въпреки че не ми се връщаше, да се върна пак до училището, върнах се с жена ми, която на едно място седна в заведение да ме изчака. Като влязох забързан в двора на гимназията срещу мен се зададоха неколцина ученици, на които не съм преподавал, сред тях едно много мило и красиво момиче, с което се запознах на протеста, като ме видя, ми се усмихна и най-чистосърдечно ми каза:

- Здравейте, господине, радвам се много, че Ви виждам! Какво става, ще се връщате ли в училището вече?!

Отвърнах й:

- Здравейте! Да, ще се връщам, ала не сега, малко по-късно най-вероятно!

И продължих:

- Но това все пак е Божия работа, не мога да бъда напълно сигурен...

Момичето се спря пред мен с приятелите си и отвърна:

- Много Ви моля, господине, направете всичко възможно за да се върнете! И много ще се радваме на следващата учебна година Вие да ни преподавате!

Трогнат (аз съм си малко емоционален, при нейните думи някаква буца се появи в гърлото ми и почна да ме души!), аз едва намерих сили да отвърна:

- Добре, обещавам!

На момичето светнаха хубавите очи и тя каза на приятелите си:

- Ура, господинът ще ни преподава през другата година, разбрахте ли това?!

Ха сега кажи, приятелко моя Мария, мога ли да не спазя аз това свое обещание пред това момиче?!

Ти остави това, ами в това време ме забелязаха учениците, дето играеха физкултура на площадката в далечината и започнаха да викат:

- Господин Грънчаров, здравейте, чакайте малко, искаме да се видим!

И една групичка от тях дотърчаха запотени (нищо че учителят им беше там!) и като ме доближиха, ми рекоха:

- Господине, върнахте ли се вече?! Наистина ли се върнахте вече, господине?!

Аз реших да се пошегувам малко и рекох:

- Ето, върнах се, нали виждате с очите си, тук съм, пред вас съм! :-)

- Ама наистина ли се върнахте, господине?! Сериозно ли?! Чувате ли бе, господинът вече се върна!

И аз им казвам:

- В момента съм тук, върнах се, тия дни пак ще идвам, но окончателното ми връщане все още не е станало. Има време. Още малко търпение се иска.

Като чуха това, лицата на учениците посърнаха, един от тях каза една попържня спрямо властващата директорска особа, която тук не мога да възпроизведа, аз отвърнах:

- Недейте така де, моля ви, те хубавите работи у нас не стават лесно, иска се борба, на чудеса не можем да разчитаме.

Като видяха, че се разфилософствах учениците преди да се върнат на площадката ми поръчаха:

- С вас сме, господине, вярваме Ви, Вие ще се справите и отново ще се върнете! Чакаме Ви!

Кажи сега, драга приятелко Мария, имам ли право при това положение да си река "Ангелчо, я се успокой и си гледай интереса, майната им на учениците, ти си гледай здравенцето, спокойствието почни да си гледаш, остави тия съдилища и борби, ами си потърси топличко местенце, където да си блаженстваш тихичко като плъх до пенсийка!".

Пак се олях, пак прекалих, аман от това писане, не мога да си завърша "констативния протокол", щото като попиша малко, ми пресекват в един момент силите и вдъхновението, протоколът май утре ще го довършвам. (А кога ли ще пиша "ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА" до Окръжен съд, и тя ме чака, майчице мила - аман от това пусто писане!)

А за днес ще трябва да решавам какво да правя, има директорката пак приемен час, дали да организирам ново посещение при нея, какво мислиш по този въпрос?

Толкова въпроси имам аз лично да й поставям, а виждаш, тя въпреки всичко заслужава да й помогнем да придобие известни способности във воденето на диалога, а, какво мислиш, да й помагаме ли още?! Или няма смисъл? Аз съм готов, такава ми е работата като учител и като философ, това правя всеки ден от години, но без особен успех, видя оня ден на какво ниво са й диалогичните способности.

Но това значи само, че има голямо поле за бъдещи успехи на нивата на образованието и възпитанието, трябва просто да се работи неуморно всеки ден, нали така?

Това казах на г-жа Василева на лични във Фейсбук, като пусне компютъра си, ще се хване за главата колко много има за четене. Много плямпам, това е положението, аз и заради това мое плампане си патя, и заради писането си патя, ех, защо не бях някой мълчаливец и търпеливец като вас, как хубаво щях да си живуркам тогава?! И заплата щях да си вземам тогава, щото "Който слушка, папка, а който не слушка - нему... ритник!", а не като сега, с жена ми не знаем какво да правим, ето, идват празници, а ние сме съвсем разорени и нищи кажи-речи. Както и да е, казах ви, за всичко на този свят се плаща, за всичко, разбрахте ли ме?! Хайде, хубав ден ви желая, бъдете здрави! А вие лично днес, да попитам и това, слушкахте ли?! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

7 коментара:

Анонимен каза...

Вслушай се във вътрешния си глас. Той ще ти подскаже защо си на този свят.
Томи Томев.

гАд каза...

Нямам против всеки да се бори за това в което вярва. Да държи на позицията си и т.н..
Единственото което винаги ми е било непонятно е оплакването.
Празници идвали, разорени сме, и това се върти редовно.
Един вид, искаме хем да се борим, хем да ни е комфортно? В същото време плюем по тези които са избрали комфорта?

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря ти, гАд, за чудесното изказване! В него има огромен смисъл! Непременно ще помисля повечко върху проблема, който имплицитно се съдържа в него. Значи казваш така: хем иска да се бори, хем иска... комфорт, хем иска да... яде, къде дават така?! Щом се бориш, требва да си готов да гладуваш и дори да мреш от глад, да ядат се полага само на мерзавците, нали така излиза? ще мисля още. Сполай ти за хубавия казус!

гАд каза...

Нека не си слагаме думи в устата. Не съм казал, че се полагало само на еди кого си.
Но в твоите собствени постове залагаш проблема по този начин - Вижте, аз се боря и страдам заради вас, пък вие не правите нищо и се наслаждавате на удобствата.
Нали така?
Добре, бориш се, правиш нещо в което вярваш - Браво!
Но защо оплакването за цената на която идва тази борба? Искаш да предизвикаш съжаление ли ?
Искаш подкрепа от хората защото те съжаляват или защото споделят същите виждания?
Лично аз винаги съм заставал на позицията, че ако човек се е захванал с нещо по собствена воля, то не бива да се оплаква.
Може би проблема ми е, че звучи точно като оплакване, жалване. Ако беше оформено като констатация, би изглеждало по-добре. А може би просто целта ми убягва.

Ангел Грънчаров каза...

Ммм, интересно. Ами ако проблемът е в твоето възприятие? И и приписваш нещо, което ми съвсем чуждо - "оплакването". А може би искаш да ме представиш за какъвто ти е удобно. С цел да ме злепоставиш и да ми навредиш? Български манталитет. Взаимно си вредим сакън да не те заподозрат, че си готов да подкрепиш

гАд каза...

За какъвто ми е удобно?
Все ми е тая как се представяш :) Със злепоставянето се справяш и сам, няма нужда да помагам. :)

Ангел Грънчаров каза...

Не ме разбра, гад. Не става дума за това как аз се представям, а как ти си ме представяш. Има разлика. Аз не се злепоставям изобщо, нещо са ти объркани възприятията. Все едно живееш на планета, нямаща нищо общо с нашата. Просто си доста извратен, разбираш ли ме? Проблемът е "в твоя телевизор". Вий, комуноидите, сте нещо крайно шантаво. Разбра ли сега поне нещичко?