"Прекалено личните" премеждия, мисли и чувства на един пълен егоист, на един вятърничав идеалист, на един самовлюбен нарцис

Да напиша нещичко в дневника си - отдавна не съм писал в него. В него, знаете, разказвам за своите "чисто лични" проблеми и преживявания; аз съм учител, философ, пишещ човек, гражданин, вълнувам се от много неща, всеки ден пиша в дневника си от години, в него си казвам своята лична позиция, защищавам си разбирането. Кое е "чисто личното", питам се, в това мое начинание, продължаващо вече 11 години (този свой дневник създадох в далечната 2006 г.)? Много е трудно да се разграничи личното от общозначимото - понеже това, което вълнува мен, може да вълнува ако не всички, то поне повечето хора. "Чисто личните" ми проблеми - такава ми е настройката - изобщо не са предмет на тия моя анализи, но ето, пародирам по този пункт, щото много хора си мислят така, така възприемат всичко, ето, примерно, този Грънчаров беше опраскан, беше уволнен, това си е негов "чисто личен" проблем, това е проблем на неговите "чисто личностни" проблеми с директорката на пловдивската ПГЕЕ, нека те двамата да си се джафкат, пък ний ще гледаме сеир.

Е, голема работа сега, че той, тоя Грънчаров де, е учител, че е работил много години наред на нивата на българското образование, тия неща, които ме се стовариха на главата, са си негови "чисто лични" проблеми, нам те няма да се стоварят, щото ний, за разлика от този чешит Грънчаров, ако сме учители, нема да говорим като него на всеослушание, нема да пишем открито, ний за разлика от него сме тарикати, ний няма да си позволим да кажем нещо, което нема да се хареса на шефката ни, ний за разлика от него ще й се мазним, ще я фалим неуморно, никогаш, повтаряме, никогаш нема да си позволим да я критикуваме, а само ще говорим за "успехите", ний за разлика от Гранчаров не сме конфликтни, ний сме конформисти, ний сме си нагаждачи, нам не ни пука много-много за некаква си там истина, за нас о водещ единствено нашия личен интерес и прочие, и так далее, и тому подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири! Какъв, моля ви се, "обществено значим" смисъл има в тия "чисто личностни" проблеми на особняка Грънчаров, който, верно, не е кат нас, ама щом си е позволи тоз лукс, нека сега да си плаща цялата цена, пък ний ще гледаме, ще ръкопляскаме ако требе, ще дюдюкаме, ще плювваме чат-пат, тъй де, и ний обичаме шоутата, падаме си по резилищата, по сеирищата, по цирковете. Такива ми ти работи, така разсъждава нашият "примерен сънародник", а пък Грънчаров е скандалист, пада си по скандалите, зя некаква си там "демокрация" и "демократизация", моля ви се, си говори и пише, за некаква си "декомунизация", представяте ли си, си говори и пише всеки ден, за некакви си там "човешки права" и за некаква "справедливост" он дрънка и плямпа, ама това, повтаряме, си е негова "чисто лична" работа, нас, пажалуйста, не ни намесвайте в тия неща, ний, повтаряме, ще си стоим настрана и ще гледаме сеир. Точка. Нема смисъл повеке да говориме, Грънчаров си пада малко шарлатанин, нали така, майната му него, нека той да мре, важното е ний да сме добре, нали така, важното е ний некак да устискаме до заветната пенсийка! Щот Грънчаров е прост, а ний сме хитри, он е балък, ний пък за разлика от него сме тарикати! Тъй ами, нека да бъдем честни, такваз е истината, нека да бъдем верни на нея, милата!

Пиша тия неща неслучайно. Нарочно съм толкова жесток. В раната, казвал съм го и друг път, трябва да се слага сол - та да боли все по-нетърпимо. Белким в нечии чутури се появи некаква мисъл. А дано, ама надали, аз лично не вервам, че ще се получи такъв дълбок поврат!

Вчера бях в РУО-Пловдив да се срещна с г-жа Началничката, да й поискам известно съдействие в тъй сложните ми отношения с тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ, гимназията, известна на пловдивското гражданство все още като "ТЕТ-ЛЕНИН". Прие ме г-жа началничката Киркова, поговорихме си вкратце, в дискусия този път не се наложи да влизаме. Тя ме прати при инспекторката по философия А.Кръстанова, с която, по обичая си, поспорихме малко, ний с нея си падаме по дебатите. Тя има добрината да се изкаже странната (в моите очи) теория, че към демокрация, първо, не може да се върви зорлем, насила, по принуда, второ, кажи-речи у нас немало и нужда от демокрация, щото ний веке сме си биле демократични, даже демокрацията ни била малко в повечко, тъй да се рече. По тази причина тя съзирала недемократичност в моето искане тя да се намеси, с оглед на това да успеем да изкопчим от така упорито мълчащата директорка на ТЕТ-ЛЕНИН исканата от мен информацийка кога, аджеба, в туй учебно заведение височайшата директорка благоволява да дава аудиенция на нас, простосмъртните граждани! Требвало, според г-жа инспекторката, ако бъдем верни на демокрацията, да не използваме властта на височайшия государственный апарат, а требвало сами да идем и да молим недостъпната и криещата се директорка, требвало да изпием за кой ли път горчивата чаша директорката да ни връща, да ни унижава, да си играе с нас, да се подиграва с нас и прочие; с две думи казано, философстващата така усърдно администраторка в един момент твърдо отказа да ми помогне да постигна известна светлина върху тази тъй тайна информация кога и най-вече как гражданин може да влезе в общение с толкова недиалогичната директорка на въпросната гимназия. И тя правеше това, видите ли, поради своята чрезвичайна демократичност, поради пълната си отдаденост на... демокрацията, а пък мен, нема как, ме обвини в дълбока пристрастеност към недемократичността, към авторитаризма и прочие - щом искам намеса от страна на височайшата образователна администрация. Та ето по този пункт поспорихме с толкова завидно демократизираната инспекторка, накрая, след като й се наложи донякъде да признае основателността на тезата ми, че у нас демокрацията е фикция и мираж, г-жа инспекторката с отвращение поруга своята цялостна отдаденост на демокрацията и звънна на директорката, иначе казано, постъпи авторитарно, попита я кога, аджеба, са приемните часове на директорката, отредени за нахални и смущаващи идилията й досадни граждани като мен; ето, давам пълна публичност на добитата така трудно свръхсекретна информация, а именно, оказа се, директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН приема досадници като гражданина Грънчаров вот кагда:

Понеделник: от 10 - 13 часа

Пятница (Петък): от 14 - 17 часа

По причина на което ний вече бяхме изпуснали възможността да посетим височайшата властваща особа в началото на седмицата, ерго, налага ни се да я посетим в петък, в края на тъй морната й от непрекъснато строго администриране работна седмица. Ний не можем да допуснем да смутим усилния й труд в некой друг ден на седмицата, въпреки че имаме подозрението, че директорката ни подведе с тази информация, че тя току-що си съчини този график, щото имаме спомена, че на нейния директорски кабинет стои издайническата табелка:

ПРИЕМ:

ЗА УЧИТЕЛИ: Всеки ден от 10-12 часа

ЗА ГРАЖДАНИ И РОДИТЕЛИ: Всеки ден от 13-15 часа

Аз сега не мога да споря, че точно такава е табелката, стояща на директорския кабинет, може споменът ми да е избледнял, може да съм се заблудил, може въпросната табелка веч да е сменена, ведь в живота ни настъпват всекидневни позитивни промени, нищо чудно и старата и толкова разхитително демократична табелка да е била отпрана от директорската врата, ний не можем да спорим, че тя още стои там и то съвсем издайнически; затуй призоваваме някой ученик, ако обича, да иде да заснеме със смартфона си какво пише на директорската врата и да ни прати изображението, обещаваме му, че ще го публикуваме немедлено, с оглед да разбулим истината, милата! Толкоз по този "чисто личен" мой проблем. "Чисто личен" е, а, какво ще кажете, таваришчи граждане?! Или вам съвсем не ви вълнува тоз толкова незначителен и дребнав проблем когато в действителност приема гражданите в своите така строго охранявани административни покои тъй иновативната и модерна г-жа директорка на пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-ЛЕНИН". Да минем на следващата тема.

Тази вечер, днес е сряда, от 18.30 часа, в офиса на партия ДА, БЪЛГАРИЯ в Пловдив ще се състои дискусия, на която моя милост е поканен да разкаже за своите възгледи относно това как може да се демократизира, осъвремени, обнови образованието в тъй свидното ни отечество. Аз преди две седмици бях там (издавам тази тайна едва сега) и поговорих с неколцина техни активисти, даже им оставих две-три свои книги за промяната в образованието, ето, те сега ме поканиха да подискутираме върху това, което предлагам. За мен такава една дискусия е много интересна и полезна, иначе казано, вълнува ме това как ангажирани с проблемите на обществото ни граждани като тия активисти на въпросната партия ще възприемат моите концепции. Казаха ми също, че по-късно, вероятно през м. февруари следващата година тази същата партия щяла да направи по-широка проява пак по темата за образованието, тогава и повече вълнуващи се от темата граждани ще могат да участват. Чини ми се, че и проявата тази вечер е открита, ако някой се интересува, би могъл да дойде, вярвам, че няма да го върнат. Още повече че не смятам, че тази моя тук обява ще доведе дотам огромни човешки... "маси" довечера да се запътят към офиса на партия ДА, БЪЛГАРИЯ в Пловдив и да го застрашат със събаряне; както и да е, съобщих за проявата на своя глава, дано не съм направил по този начин едно малко гафче.

Та като се сетих тази сутрин, че днес ще трябва да говоря на въпросната проява, пред мен се изправи въпросът как да се представя там, на събранието. И в ума ми се появи следното начало на изявлението ми там, ето, публикувам го тук, щото, чини ми се, е добро (като начало, а какво ще говоря по-нататък това само Бог го знае, аз самият най-вече изобщо не го зная и не мога да го предвидя):

- Уважаеми дами и господа, пред вас е един образователен дисидент, да, аз съвсем официално съм обявен от образователната ни система за такъв, остракиран съм от нея, изпъден съм от училището, в което съм работил 17 години, и то не за какво да е, а защото имам, така да се каже, писмено удостоверение за това, че в очите на тъй бляскавата ни и намираща се във възхитително цъфтящо състояние и бъкаща от таланти образователна система аз единствен съм се оказал... "абсолютно некадърен", по причина на което съм и изгонен от нея, щото един вид съм заплаха за нейния будущий още по-бляскав и цъфтящ просперитет. Вкратце казано, понеже системата на образованието у нас е тъй хубава и добра, в нейното възприятие аз единствен съм толкова лош и негоден, че заслужавам, казахме, немедлено изпъждане, което биде сторено със завидна настойчивост от така бдителните административни цербери на въпросната възхитителна образователна система. Излиза, че едно от двете е напълно вярно, а двете твърдения едновременно просто няма как да бъдат верни:

- Българското, в частност пловдивското и конкретно образованието в пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН се намира в толкова завидно добро, възхитително и дори бляскаво състояние, че единственото, което смущава неговия завиден просперитет, е скромният учител по философия и гражданско образование Грънчаров, който, за жалост, е толкова лош и некадърен, че не бива и миг да бъде оставян в образователната ни система, щото, така да се каже, ако бъде оставен в нея, ще изглежда като... дрипава кръпка върху нейния перфектен, да не кажа направо лондонски по високото си качество изящен костюм;

- Българското, в частност пловдивското и конкретно образованието в пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, уви, не е чак в толкова бляскаво състояние, напротив, намира се в дълбока криза, от което следва, че оценката "абсолютно негоден за системата", която административните цербери имаха добрината да ми дадат, е възможно най-високата оценка, която моята скромна милост до този момент е получавал, тя е най-трогателното признание за заслуги, което някога съм получавал, щото да те нарекат "напълно лош" тия цербери на въпросната намираща се в толкова завидно "бляскаво" състояние система е наистина най-свиден атестат, нали така излиза - ако разсъждаваме що-годе логично?!

Разбира се, ако започна да говоря в този стил, рискувам публиката да ме освирка, по тази причина, най-вероятно, предполагам, ще се въздържа да започна беседата или изложението си по този грандомански начин, а именно, изнасяйки на преден план своя "чисто личен" проблем. Да, проблемът с уволнението и с униженията ми, на които бях подложен, е "чисто личен" и за него трябва да отбягвам да говоря, щото ще създам крайно неприятно и неизгодно за себе си впечатление у аудиторията или публиката. Ще трябва очевидно да говоря по съвършено друг начин, който да не дразни толкова много тъй чувствителната на тази вълна публика или аудитория. Стига толкова, че и тук даже успях да стана досаден - като ви занимавам отново с моите "чисто лични" проблеми или главоболия. Да мина към нещичко къде-къде по-значимо и важно.

Не мога да не отбележа какви страхове брах тия дни защото се оказа, че интервюто ми с Милен Цветков (ако изобщо можем да го наречем така) доведе до съвсем реалната опасност милата ми стара майка да научи, че съм опраскан или уволнен отново, което направо ще я убие, милата ми майчица е такъв човек, че като разбере истината, това непременно ще я убие, тя няма да мигне от преживяването на унижението и несправедливостта, тя добре знае колко много съм отдаден на работата си като учител, тоест тя мигновено ще оцени, че съм уволнен напълно несправедливо, а пък понеже майка ми има (подобно на сина си) крайно изострено чувство за справедливост, тя наистина няма да мигне и при крехкото й здраве този факт наистина ще я съсипе и в крайна сметка ще я убие за седмица-дв (или дори за ден-два). И знаете ли какво стана? Стана най-лошото, което можеше да стане, въпреки че аз се надявах, че понеже предаването на М.Цветков е в такъв късен час, след полунощ, майка ми ще е заспала и няма да го види (въпреки че чат-пат страда от безсъние и гледа до късно телевизия), таман почва предаването, някаква приятелка на майка ми, видяла-невидяла за какво е предаването, мигновено почнала да звъни да каже на майка ми да си включи телевизора и да гледа своя син как "го дават у телевизоро", представяте ли си?! Да, ама и тук Божията премъдрост очевидно се е намесила, майка ми, която, милата, била вече заспала, като се събудила от звъненето на телефона в този късен час, решила изобщо да не вдига слушалката, останала си в леглото, но вече събудена; да, ама онази упорита съседка и приятелка не се предала лесно и почнала да настоява, звъннала след няколко минути пак, щото била заета преди това със събуждането на сина си, който също дошъл да гледа "долнобанския професор" (така ме наричат някои хора в родния ми град!) по телевизора; да, ама майка ми се заинатила и не вдигнала отново слушалката; когато трети пък звъннала упоритата съседка и приятелка, накрая майка ми решила да вдигне, щото започнала да се безпокои да не би да е станало нещо лошо. И тогава съседката й казала да включи телевизора на НОВАтв, щото дават сина й; майка ми включва телевизора, но, за мое щастие, седемминутното "интервю" веке било свършило и майка ми нищо не разбрала, наложило й се да гледа последващото дълго и предълго словоизлияние на оня българско-лондонски гей, а от мен нищичко не могла да чуе и да разбере, слава Богу!

Да, но и Сатана, знайно е, си няма друга работа, малко след това въпросната съседка отново звъннала и казала на майка ми, че, за жалост, е минало изказването на свидния й син, но понеже майка ми не е могла да го види, тъй услужливата съседка решила била да й... "разкаже", представяте ли си, "какво се отнасяло" туй пропуснато вече от майка ми интервю?! Да, ама за мое щастие заетата с такива големи активности съседка не била вникнала в казаното от мен и се задоволила да обясни на майка ми, че синът й бил говорил "нещо за наука и за образование", но подробности не могла да даде, слава Богу, по причина на това че е била заета с друга работа, именно със звъненето на майка ми и с викането на своя си син, който бил домъкнат по пижама да гледа моето телевизионно изказване! Тия подробности аз чух от майка ми, след като на другата сутрин със свито сърце й позвънях, надявайки се тя да е спала и да не изпуснала предаването на Милен Цветков (което иначе тя често гледа, щот не може да понася Славчу Учиндолеца). Та аз тогава разбрах с удоволствие от майка ми, че ме били давали "по телевизоро", престорих се на много учуден, казах, че не знам нищо, предположих, че са давали нещо старо от мен, аз съм ходил и друг път при Милен Цветков, опитах се така да заблудя майка ми, с оглед на това да й приспя интереса, с оглед да не се сети да гледа повторението на предаването в понеделник сутринта. Даже я подпитах да ми каже какво й казала издайницата-съседка, майка ми каза, че било "нещо за науката и за образованието", което ме накара да си отдъхна! Да, ама два дена бях крайно напрегнат щото се притеснявах майка все пак да не се сети и в понеделник сутринта да пусне телевизора в ранна доба - та да види какво по-точно е казал свидният й син. Е, вчера й звъннах към 8 часа сутринта, майка ми тогава се държа малко странно, но аз предположих, че ако е гледала все пак предаването, не смее да повдигне въпроса по телефона по причина на това, че при нея е асистентката й, една жена, която й помага; цял ден бях в напрежение, вечерта пак й позвъних и разбрах, че майка най-вероятно не е гледала предаването, спала е на повторението, слава Богу! Такива работи. Пак са "пределно лични", нали така!? Аз май за друго освен за "чисто лични" неща не мога да пиша, никакъв "общовалиден смисъл" немат писанията ми, по тази причина и недейте да ги четете изобщо, не си губете, моля, времето!

Да си довърша обаче мисълта, аз, знайно е, пиша тия неща не за вас, а за... бъдните поколения, смятам, че някой тогава може и да се заинтересува от написаното, знам добре, че сега почти никой не ме чете и не може да има интерес към писанията на досадници като мен. Но виж, в бъдещето, някой може случайно и да се заинтересува. Та за него и пиша де. Ето каква мисъл искам да му съобщя, тя ми мина през главата току-що, вярно, тя също така е лишена от какъвто и да било общовалиден смисъл, тъй че направо я прескочете!

Ний с майка ми много си приличаме: аз нея щадя, тя пък мен щади. Аз я щадя да не научи за опраскването ми и по тази причина съм принуден да я лъжа, майка ми знае, че я щадя по този пункт и знае също, че никога няма да й кажа ако нещо лошо ми се е случило; моля, следете ми мисълта по-внимателно. Значи тя знае всичките тия неща, но понеже сама мен много ме щади, тя дори и да е гледала предаването, е решила най-вероятно да скрие това от мен, да не се издаде, че знае за опраскването ми, с оглед да не предизвика безпокойства у мен по този пункт; тя знае, че за мен и моето състояние (аз съм доста болнав човек) е значително по-добре аз да съм спокоен и да си мисля, че майка ми нищичко не знае за моето опраскване, сфащате ли сега каква сложна шпионска игра играем ний двамата с майка ми и то един спрямо друг?! Щадим се, знаем си двамцата и... кътните зъби (където и двамата ги нямаме вече!), по тази именно причина и взаимно един от друг крием каквото всеки знае, разбирате ли ме изобщо или изпуснахте вече нишката?! Та аз подозирам, че майка ми вече знае за опраскването ми, но си мълчи с оглед поне аз да съм малко по-спокоен по този пункт, щото са ми предостатъчни грижите и главоболията, които си имам непосредствено с работите около самото ми опраскване или уволнение, със съдилищата и прочие! И за да не ме тревожи допълнително, умната ми майка е скрила от мен че знае за опраскването ми, ще ми каже факта, че е знаела когато всичко отмине, когато моите главоболия със съдилища отминат, когато, евентуално, аз отново ще бъда на работа (пфу, на плюна в пазвата си: да не предизвиквам Дявола!), дай Боже справедливостта да победи и този път, ала знае ли се?! И ето, аз всеки ден проверявам за резултата от съдебното дяло, решението трябва да излезе всеки момент, нищо чудно и да е излязло вече, но в сайта на Районен съд да го няма все още. В тази връзка имам една молба към вас, приятели, моля ви, нека някой по-човечен сред вас да ме разбере и ако иска да ми помогне. Проблемът е следният.

Аз всеки ден по няколко пъти гледам сайта на Районен съд, търся решението по съдебно дяло № 7330/2017 г. на Първи граждански състав. Да, обаче хем в огромно напрежение търся делото, хем се надявам още да го няма публикувано това решение - защото много ме е страх да разбера какво е точно решението; такова ми е голямо напрежението, че имам чувството, че ако този път видя, че съм загубил дялото, нищо чудно в този напрегнат момент... да получа някой инфаркт и като ме покоси инфаркта какво значение тогава има какво е съдебното решение?! Та молбата ми е ако някой иска да поеме тази грижа да проверява в сайта и като разбере, сам да ми го каже, ама да ми го каже малко по-внимателно, малко по-човечно, така да се рече, а не да ми го изтърси наведнъж и направо: та да ми се пукне в този момент някоя вена в сърцето! Това е. Просто съм в нелеко състояние и вълненията ми около това съдебно дяло ми дойдоха в повече. Силите ми са на изчерпване. Даже се питам: ако го загубя това дяло има ли смисъл да обжалвам и да продължа борбата? Всичките ми близки приятели в един глас ми повтарят: откажи се, зарежи това училище, майната му, зарежи го - за да се спасиш поне живота и здравето! Било глупаво да се боря за спечелване на дялото и за връщане в училището - щото и да се върна, дори и съдът да ме върне, наистина има ето каква опасност: връщам се и директорката мигновено пак ме опрасква, пак ме уволнява! И пак се отпочва ново дяло и така до безкрайност! Всичко е възможно да се случи, борбата за промяна, видите ли, била напълно обречена, Грънчаров, ти си гърнето, ала камъкът е системата, няма значение дали камъка ще удари гърнето или гърнето ще удари камъка, счупено ще бъде винаги гърнето! Бил съм пълен глупак да се боря, моето било признак на "лудост", само ненормалници като мен се борели, умните хора си траели и кютели - с оглед да си поживуркат по възможност повечко. Пък ти, Грънчаров, мри - щом си такъв глупак!

Завършвам със следното, пак е "прекалено лично", видяхте, че аз вероятно понеже съм пълен егоист (и... "нарцис" съм, естествено!), за друго освен за "личното" просто не мога да пиша. Ще ви разкажа вкратце една друга история, пак е лична, по има и по-значим смисъл, е, дали вий ще удостоверите дали това е така слабо ме вълнува, признавам ви и това, правя го по причина на това че съм непоправим индивидуалист, егоист и нарцис.

Оня ден бях на първата годишнина (на рожден ден) на детето на един мой много близък роднина, дъщеричката му навърши 1 годинка. Поканен бях заедно с цялото си семейство на празненството, проведе се то в един ресторант. Няма тук да ви пиша за пределно лични неща като това какви унижения ми се наложи да преживея за да намеря пари не само за мен, но и за безработната ми съпруга, също опраскана (заради мен) учителка, знаете, на такъв случай се дават пари и на рожденичката, и също така за куверт, абе доста солена, напълно непосилна сума пари ми се наложи да намеря и да дам; пиша това не защото съм скъперник, а защото съм безработен и наистина ми е много тежко по този пункт, с парите. Но да оставим това прекалено лично нещо и да отидем при по-обществено значимото. Ето го този пункт.

Моят родственик, млад човек, се ожени за едно момиче, което се оказа, че е учило в... ТЕТ-ЛЕНИН, представяте ли си?! Не само че е от това училище, в което съм преподавал толкова години, но е било също така и от клас, на който аз съм преподавал философия, ето само това оставаше! Нищо де, девойката преодоля проблема - въпреки че близо година не посмя да се покаже пред мен, но се срещнахме вече с младата двойка, идваха ни те на гости и прочие, вече този момент, че съм й бил учител, го надмогнахме криво-ляво. Да, ама оня ден на туй тържество срещу мен на голямата маса в ресторанта бяха седнали няколко млади семейства, в които или поне единият от двамата брачни партньори, или дори и двамата (!) бяха също ученици от... ТЕТ-а, представяте ли си?! Даже и да не съм им преподавал, и те веднага разбраха, и аз осъзнах, че това е така, т.е. срещу тях седи учителят по философия в училището, в което са учили те! Както и да е, интересният психологически момент се породи и някак трябваше да го надмогнем. Даже имаше един ученик, който в момента учи в ТЕТ-а, представяте ли си - щото другите, женените, бяха вече завършили, разбира се. И сред младите дами имаше мои ученички, и сред техните мъже или съпрузи имаше или мои ученици, или просто ученици от училището, в което съм работил, дори и да не съм им преподавал, това пак не е много приятно, нали така?! Щото клеймото "учител" си стои на челото ми, а аз на това тържество трябваше да играя съвсем друга роля. Но си го имаше напрежението докрая, в интерес на истината аз не пожелах да "разбия ледовете" и застанах в обичайната си изчаквателна позиция, интересно ми беше дали някой от бившите ми ученици ще се престраши нещичко да предприеме. Е, оказа се, че се намери такъв смелчак, за моя изненада. Вярно, той публично не пожела да направи нищо, но издебна момент, в който бяхме само двамата (засякохме се в тоалетната!) и тогава, на излизане от тоалетната, след като си миехме ръцете, младежът ми каза следното:

- Господине, не сте ми преподавал, но знам кой сте и знам какво Ви се случи. Зная, че сте уволнен сега, и го знам от приятели. Искам да Ви изкажа съчувствието си, тази история е много неприятна за Вас, а и за мен също: защото се случва в моето училище, в училището, в което учих. Господин Грънчаров, изцяло Ви подкрепям, на Ваша страна съм! Знайте това, дано това Ви помогне поне малко! Тази директорка направи страшно много грешки, но ето, системата е така порочна, че си стои и вероятно още дълго време ще си стои в креслото. Не сме народ, г-не, иначе учениците щяха да Ви подкрепят, ала ги е много страх! Сам ги разбирате тия неща по-добре и от мен. Иначе аз съм идвал в дискусионния Клуб на училището, който Вие ръководихте. Исках да Ви кажа тия неща, но ми беше неудобно да го сторя пред хората горе на голямата маса.

Такъв беше смисълът на думите, които ми каза този млад човек. Каза ми го със свои думи, но за смисъла гарантирам. Бях изключително много изненадан и трогнат, че си загубих красноречието и само му благодарих, е, поговорихме си малко след това, но да не ви обременявам с моите лични чувства и преживявания. Те не са обществено значими и са си само мои, затова простете, млъквам и няма да ви досаждам повече.

Бъдете здрави! Хубав да е денят, извинявайте ако съм бил на места рязък или прекалено откровен, това, знам добре, дразни, но нарочно го правя - за ваше добро. До скоро! И с Богом! Виждате от тези мои истории, особено от историята, която ви разказах във връзка с майка ми, че Бог в решаващите моменти сякаш се меси и спомага, влияе работите да се нареждат както трябва, както е добре, както е разумно. Аз вече само в Бог вярвам и само на Бога се уповавам! Е, на моменти вярвам и в по-доброто ни бъдеще като общество и нация де, но това са мои вятърничави идеи, които вас, предполагам, не ви засягат много-много! Това пак са си мои чисто лични странности, нали така?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo