Обръщение на г-жа Мария Василева, показващо ни как ние, гражданите, можем да озаптим разпищолилите се наши управници!

На страницата си във фейсбук намерих следното обръщение на г-жа Maria Vassileva:

Осъзнах нещо завчера. Смятам го за полезно и благодаря на Ангел Грънчаров, че ме покани да се присъединя. Аз вярвам, че това, което той предложи, може да стане и да тръгне по веригата ПРЕДАЙ НАТАТЪК, да прерасне в някакъв вид граждански организации - докато се стигне до пълен контрол над така злотворната в момента ситуация в страната.

Всеки от нас си казва: какво мога да направя - за да се промени нещо? Ето какво! Помогнете на ваш приятел или познат в беда! Имате много такива, нали?

В моя случай това беше Ангел - учител по философия, изключително ерудиран, надарен и всеотдаен учител по философия. С пристигането на нова директорка преди 7 години в училището, в което той работи - ПГЕЕ Пловдив - започва психически тормоз над него (познат като мобинг): плетат се интриги, компромати с цел дискредитирането му. Причината е, че той има блог и в него отразява случващото се в училището. Но по тази причина не могат да го отстранят и затова решават, за да не ги излага повече, да го набедят за некадърен учител; и без това изобщо не разбират неговите нововъведения в часовете. Разбира се, директорката би могла да се вслуша в неговите предложения и да му помогне да реализира творческите си и така ползотворни похвати. Като прибавим типичната българската завист, избран е краткият път - да го уволни, в което е силно подкрепена и подпомагана от учителите.

И така, скалъпяват истории, уволняват го, съдебно дело, връщат го съдът на работа, нов, още по-силен поток от лъжи, второ уволнение поради "некадърност". Второто съдебно дело, което Ангел завежда, директорката печели на първа инстанция, по-точно, успява да заблуди съда с фалшификации и лъжесвидетели. Ангел продължава съдебната борба, обжалва решението пред Окръжен съд.

Ето предисторията, а сега същественото. Тъй като всеки гражданин има право да влиза в държавни учреждения като данъкоплатец, издържащ последните, Ангел, един журналист и аз влязохме в директорския кабинет - много трудно, с много перипетии. Ние смятаме, че по този начин българските граждани, осъзнали правата си, могат да спрат развилнелите се самозабравили се ръководители. Ето каква беше картинката в директорския кабинет.

Портиерът, който преди се беше опитвал да гони довчерашния учител и дори да го блъска, беше прекалено любезен. ИЗВОД: ние имаме право да влизаме в мафиотски свърталища и да задаваме въпроси. Така е в демократичните общества. Длъжни са да имат обявен приемен час за граждани. И така директорката Стоянка Анастасова ни посрещна седнала удобно на трона си и заобиколена от две заместник-директорки и от педагогическия съветник. Не ни покани да седнем, трябваше да й припомним, че не сме провинили се ученици все пак. На нея не й пречело, че сме прави, а на учениците позволявала да сядат на срещуположните два дивана, това са нейни думи. Хм, засега си премълчахме, но това си беше ГАФ ПЪРВИ. Като в бившия режим - тактиката да бъдеш по-високо от подчинения, той да е в ниското, сиреч, унизен. ИЗВОД: тази гавра се практикува и днес и то във възпитаващото децата ни българско училище.

Разпоредиха се да оставим всички записващи устройства и камери, понеже се заинтересувахме защо, и двамата имат право на това, като работещи в Пловдивската обществена телевизия; директорките побесняха направо и отнесоха камерата в другото помещение при секретарката. ГАФ ВТОРИ, изводът от който е, че те се страхуват да бъдат записвани и да правят публични изказвания. Следователно има защо да се страхуват. Ние дойдохме добронамерено, с цел да получим отговори на въпросите си и дори да спомогнем за демократизиране отношенията в българското училище, което за тях е някаква глупост. Те вече са спечелили делото, даже са се почерпили... но ако има запис как ще могат да извъртат после нещата, нали така?

Задаваме въпроса дали смятат, че в училището и в българското образование всичко е наред. Директорката, вместо да даде някакъв отговор, казва: Следващия въпрос! ГАФ ТРЕТИ: тя не счита за необходимо да отговаря на въпросите на граждани. Приела ни е защото е длъжна, да не изпада в нарушения, но няма такива намерения да отговаря. Арогантният израз "Следващия въпрос!", разбира се, е израз на пренебрежение и подигравка и никак не се връзва с поста на директор. ИЗВОД: невъзпитани и самонадеяни директори се смятат за недосегаеми и безгрешни. Журналистът Л.Попов се възмути и я помоли да се държи подобаващо, сподели как учениците са посрещали уволнения учител и са го питали кога ще се върне, пожелавали са му успех. ГАФ ЧЕТВЪРТИ: присмяха се на неговото усещане, че трябва да се доверяваме на преценката на учениците дали учителят е на ниво!

Той се опита да разбере как според директорката преминават часовете на Ангел, но получи отново вместо отговор: "Следващия въпрос!", което си е ГАФ ПЕТИ. Ние настоявахме, те парираха, размиваха отговорите, отклоняваха се в хвалебствени слова за успехи, увъртаха и дори по едно време излезе, че сме нямали право да влизаме в училището, нито да задаваме въпроси! Без конкретен отговор си останахме на зададените въпроси, времето минаваше вече в остър тон, обиди и пререкания. Решихме да си тръгнем поради нежеланието и недиалогичността на директорката, която се премести на друго бюро. ГАФ след ГАФ, много бяха, но ще спомена само последния.

На тръгване попитах дали Грънчаров щеше да е уволнен ако беше се примолил на директорката да не го уволнява и беше обещал да не пише в блога си за училището? Нещо започнах да изключвам, бях доста разстроена, но добре чух все пак отговора, че в този случай нямало да бъде уволнен. ПОСЛЕДЕН ГОЛЯМ ГАФ! В заповедта за уволнение причината е несправяне с работата. ИЗВОД: за фалшиви констативни протоколи от проверки става въпрос, за лъжи от директор, заместник-директори и педагогически съветник, не само пред нас, но и в съда! Инспектори, омбудсмани, РУО, чиновници в Министерството на образованието, никой не взе под внимание оплакванията на Грънчаров! Единни и сплотени са!

При предходното посещение директорката излъга, че не може да ни приеме, защото имало проверка, свързахме се със секретарката на инспектората, нямало такава! Пак гаф, пак доказателство, че директорка на училище си позволява да лъже!

Та приканвам ви: помогнете на ваш близък, който е пострадал, подкрепете го! Много е важно да сме съпричастни, да си знаем правата - за да изчезне страха и да се приучат да внимават нашите мъчители!

Това пише г-жа Василева в обръщението си към приятелите си във Фейсбук. Аз лично смятам, че призивът й да се ползваме от правата си на граждани и да притискаме разпищолилите се до крайна степен властници, ако намери своите последователи, може постепенно да доведе до поврат в страната ни, в демократизацията на отношенията в нея. 

Толкова. Моля, помислете над това, важно е! Хубава вечер ви желая!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo