Скъпи приятели,
Имаме удоволствието да Ви поканим на форума, организиран от „Да, България!“
Да, Бъдещето е тук! Готови ли сме?
Новите: технологии, образование, управление, бизнес.
Искаме да поговорим за това как България да развива човешкия си капитал, да постига умен растеж и благосъстояние, в условията на технологична революция. Основните ни теми: ново образование, нови бизнес модели, съвременните модели за работа на институциите.
Лектори ще бъдат: Христо Иванов, Божидар Божанов, Калина Цонева, Йовко Ламбрев, Филип Матов, арх. Димитър Паскалев. (Прочети ЦЯЛАТА ОБЯВА)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз лично смятам, че общите приказки за някакво желано "ново образование" не са кой знае колко полезни (говорим си, говорим си, пък после се разотиваме и нещата си остават все същите!), моята теза е, че в наше време ДЕЛА са нужни, а не само думи, думите вече не са достатъчни, но както и да е, и да се говори, да се обсъждат проблемите все пак е нещо, затова ето, който има възможност, нека да отиде, нека да участва, нека да чуе какво мислят, какво предлагат, няма лошо в тия неща. Да подкрепим, въпреки че когато ний нещо правим, нас не ни подкрепят, а само стоят настрана, гледат сеир - и чакат да ни счупят главата властващите бранители на печалното статукво в образованието на България.
Да, аз лично, дето водя от години една изключително тежка борба за за КОНКРЕТНА, ПРАКТИЧЕСКА, РЕАЛНА ПРОМЯНА (и демократизация-декомунизация) не изобщо на "образованието като цяло", а в една съвсем конкретна училищна общност, се чувствам крайно обиден от това, че разните РЕФОРМАТОРИ на образованието и малкото пръстче не си мръднаха с нещичко да ми помогнат, но както и да е, да не придиряме, аз съм "малък човек", "прост учител", "някакъв си там самозванец", те са, предполагам, важни, известни, велики и прочие. Обиден съм, ала съм открит към сътрудничество, въпреки че имам различна теория, за мен истински важна и належаща е конкретната работа по практическата промяна на отношенията в конкретните училищни и образователни общности.
Както и да е, открит съм за сътрудничество, въпреки че, забелязал съм, като подам с най-добри чувства някому ръка, този другият дори и да поеме ръката ми (в редки случаи), на лицето му мигновено се изписва следната мисъл:
"Тоя пък какъв е, тоя пък какво ли пък иска от мен, тоя сигур е некой мошеник, който иска за нещо да ме използва щом като ми се мазни така, на тоя работите не са му чисти, щом се представя за такъв идеалист, такива хора у Нашенско нема, а има само мошеници!"
Това е. Честно си казвам какво мисля, пък вий както си искате приемайте коментара ми! Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар