Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 6 декември 2017 г.

Защо дебилщината в най-бедните, унизени и недемократични страни е на такава завидна висота?



Корупцията - и лъжата, и кражбата, и беззаконието, те тия всичките неща си вървят ръка за ръка, в комплект! - е НОРМА на живота за страни пропаднали и пропадащи страни като България, Русия, Украйна, Молдова, Казахстан, Узбекистан и прочие.

И затова в тия страни абсолютно никой не се смущава като чуе, че някой техен политик или дори най-висш управник (президент, премиер) е корумпиран или краде. ("И ний ще крадем ако се докопаме до властта, глупаво е да си на власт и да не крадеш, само идиот ще бърка в кацата с мен и нема да си оближе пръстите!" - си мисли и дума малоумният народец в тия страни; и отново и отново избира за свои властници най-лъжливите, най-крадливите и най-корумпираните политици.)

В тези страни обаче изяждат с дрехите и дори разкостват ония политици, които НЕ СА корумпирани. Примери: Иван Костов в България, Михаил Саакашвили (в Грузия и в Украйна), Егор Гайдар - в Русия.

Същевременно, логично е, управници-мафиоти-мутри-олигарси-бандити-и-пр. като Бойко Борисов, Владимир Путин, Пьотр Порошенко, Нурсултан Назарбаев, Илхам Алиев и пр. са най-обичаните от малоумното мнозинство на народите си политици и управници. Те, респективно, имат и най-високите рейтинги.

Сега разбирате ли защо дебилщината в тия най-бедни и унизени страни и народи е на такава завидна висота?! Сега разбирате ли че поради пословичното малоумие на огромната част от народа ни краят на бедността ни не се вижда?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Ursus Major каза...

Защото откровени тъпунгери се пишат учители по философия.
Ти не можеш собствения си живот да оправиш, един пирон не знаеш как да забиеш и затова само за демократизация и декомунизация дрънкаш, тъпанар с тъпанарите.

Анонимен каза...

Тъй завистливата и агресивна другарка Ментекадър-Анасссссстассссоссссова пак не си пила успокоителните хапчета! :)))) Поради което не се чудете на буйствата и изблиците и...

Анонимен каза...

"политици, които НЕ СА корумпирани. Примери: Иван Костов в България"
Така е, но трябва постоянно да се напомня и обяснява, защото се забравя с годините от широките народни таргетни групи.