Нима може да си истински мъж ако не умееш да мислиш всеотдайно и задълбочено?

Thom Browne challenged conventional gender norms with a strong showing of menswear skirts and a finale bride for Spring 2018.

Stay tuned for Fall/Winter 2018/19 Menswear coming to M2M on Tuesday, January 16th.

Ангел Грънчаров сподели видеоклипа на M2M: Край, мъжете на Запад почват да ходят с... рокли и с... токчета, край, Западът рухна морално, другарки и другари, да бегаме на Изток, в руска Евразия, гдето има истински мъже, пък макар и добре пийнали! :-)

Тодор Марков: Аз, разбира се, ще приема като ирония хиперболата на препоръката "Да бягаме на Изток!". Но честният подход изисква честно да признаем, че има проблем. И той не е във вменената ънгро на всички вина за нетолерантно отношение към различните от преобладаващата норма. Мнозинството интелигентни хора отдавна са отхвърлили табутата и могат спокойно да обсъждат темата за сексуалните различия и да приемат нетрадиционната сексуалност на някои хора. Отдавна на това се гледа като на частно право, в което не е възпитано другите да се месят и още по-малко да обиждат и принизяват хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Казвам го, защото нетрадиционното разбиране за социалната роля на пола е следствие от базовото различие в сексуалната ориентация, а не обратното. Така че реално мнозинството интелигентни хора приемат нормално и толерантно тези с нетрадиционна нагласа (стига тя да не води до антихуманни и вредни за здравето практики).

Но явно се иска още нещо. Изисква се по някакъв начин екзотични и дори куриозни случаи да бъдат приети като "нова норма". Това няма да ги направи разбира се, субстанциално норма. Те ще си останат екзотика и куриози по силата на своята статистическа рядкост. Но ще им бъде отдадено нужното внимание за да могат хората с такива особености в половата идентичност, да не се чувстват като "бели врани", да бъдат социално рехабилитирани и вписани, да бъдат грижовно спасени от възможността да им бъде вменен комплекс за непълноценност и, не дай си боже, за ненормалност. Разбира се, все пак трябва да приемем някакви медицински процедури вкл. психиатрични и клинично психологични, които да диференцират здравите, вменяеми индивиди, за които нетрадиционната сексуална идентичност е норма, от индивидите при които това е само симптом на заболяване - някакъв вид дисоциативно разстройство на личността, при което човек може да се чувства (субективно) всякак - да се мисли за животно, растение, дори за неодушевен предмет (напр. за диван).

Но ако се прилагат внимателно строгите стандарти, няма да стават грешки да се объркват хора здрави с хора болни. Също както не би било редно, да се объркват хора чрез които говори Господ (пророци в библейския смисъл) от хора, страдащи от шизофрения, имащи слухови халюцинации, че някой им говори и им казва какво да правят, които имат т.н. "свръхценни идеи" и пр. Защото, разбира се не е редно народът да се поведе по твърденията на някой луд, че Господ му говори и му казва какво да правим, а така също би било нередно, един нов Моисей примерно да бъде затворен в психиатрията и лекуван за шизофрения...

Но да се върнем в началото, нещо днес не е както трябва и на Изток, и на Запад. И слепите фенове и на двете посоки и пътища сякаш не го виждат. Безкритично приемащи от една страна тесногръд морален и религиозен догматизъм, от друга страна тотално размиване на границите между норма и патология, между дължимо в поведението ни и пълен субективен произвол, при който всеки може да стане законодател на собствен морал и ценностна система, да изгради свой квази свят.

В единия случай бедата е че нормата се вижда много тясна. Тя е "покрустово ложе". А в другия случай тя е толкова разширена, че изчезва. Просто вместо норма има произвол. И в двата случая хората могат да станат жертви, когато не се вписват в субективните разбирания на нормотворците.

Ангел Грънчаров: Тодоре, благодаря ти, че влизаш в дебат, че пое "ръкавицата". Отваряш голяма тема, по която може да се мисли и говори много. Ще вметна тук само един момент, който ми се струва най-важен. А именно този: че цялото затруднение, включително и твоето, се дължи на неизбистреност на самата идея за свобода. Кой разбира свободата (като идея и като живот) в нейната пълнота и цялост, такъв изобщо няма да се уплаши от това, че някъде някакви си мъже са си облекли... рокли или токчета; щото такъв човек знае, че свободата не е произвол, свободата е нещо много по-различно от произвола. Щото истинския свободният мъж може, примерно, по някакви си там свои съображения, да си облече рокля, но той добре знае, че това изобщо няма как да "повреди" мъжката му сексуалност, нали така? Разбира се обаче много ще се уплаши от "роклята" оня, който не е толкова сигурен в своята непоклатима мъжественост, нали така?

Но все пак, субстанциално погледнато, мъжката същност просто няма как да се повлияе от такива несъществени неща като дрехи, гащи, обуща и прочие, нали така е все пак? Истинския свободният човек прави някакви "странни" и "ненормални" неща с умисъл, с идея, с оглед на това да помогне на хората да видят нещата от друг ъгъл, пък и сам да види как изглежда света, примерно, когато си качен на високи "женски" токчета. (Оказва се обаче, че въпросните "чисто женски атрибути" като токчетата първоначално са били "съвсем мъжко изобретение", първоначално именно мъжете са ходели с токчета, те също така са ходели и с... рокли, някои от тях все още ходят с роклички, като шотландците примерно, но това едва ли ще навреди на мъжествеността им. Или пък ще отнеме мъжката им същност.)

Тъй че е много вероятно когато се плашим от това или от онова, да сме оказали жертва на съвсем глупави страхове. Които ни изобличават в неща, които, ако ги осъзнаем, изобщо няма да ни толкова приятни. Мъжествеността на мъжа не се защищава с думи или с речи, тя се показва и изявява по съвършено друг начин. Друг е въпросът, че много нашенски бабаити, дето претендират, че били "истински мъже", не знаят изобщо, че същностният мъжки атрибут, който прави мъжа мъж, не е... "онова, което си представят най-напред", а нещо съвсем друго, а именно... мисълта; да, не може да си истински мъж ако не умееш да мислиш всеотдайно и задълбочено; който има претенцията, че е мъж, пък не умее да мисли и не му пука за истината, такъв просто не е мъж, а такива "мъже" (ментета-"мъже"), както е известно, са бол, с лопата да ги ринеш.

Тъй че мъже в истинския смисъл на думата общо взето съвсем рядко се срещат в наше време, а пълно с женчовци, у които доминира не мисълта, а чувството (както това по идея следва да е тъкмо при жените!) Спирам дотук, за да не си изкарам някой... бой - от някой "мъжага", който, като ме срещне в квартала, може да разпознае, че това е именно "оня там интернетен враг на... истинските мъже"! :-)

Хубава вечер! Бъди здрав!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo