Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
10 коментара:
НАРЦИС !
Злобарка завистлива... :-)
Бай Ангеле, и у Венеция си същио тъпунгер, какъвто си и у Филибето, и у Асеновград
Тази снимка е доказателство, че никакви проблеми със сърцето не сте имали тогава. Ясно се вижда, че държите цигара!
Който пуши цигари значи няма проблеми със сърцето - брилиантна "логика", няма що! :-) Помислете малко де, май нещата стоят точно обратното! Зле съм защото съм пушил, вече 10 години обаче не пуша, но това не означава, че сърцето ми мигновено се е оправило. Напротив, има други фактори. Сърцето ми в последните няколко години е особено зле заради двете ми опрасквания. Оказва се, че равнището на стреса при уволнение било равно на този, който получаваме при смърт на близък човек в семейството, представяте ли си? Е, този стрес се отрази крайно тежко на сърцето ми. Тъй че неуместни и непристойни са подхвърлянията, че, видите ли, щом съм пушил преди години, значи сърцето ми било наред и пр. Не Ви ли е малко неудобно да се държите толкова грозно? Защо ме мразите толкова?
Не бъдете параноичен. Не ви мразя, НАПЪЛНО безразличен сте ми.
Лъжете. Не съм Ви безразличен. Много сте привързана към мен. Въпросът е защо? :-) Признайте си де, ще Ви олекне: от злоба и от завист се полудява!
Отново, не ставайте параноик! Само на семейството ви му пука за вас (макар че и това вече е под съмнение, след нещата, които им причинихте). За всички други сте безразличен.
Пак лъжете. И то по най-глупав начин: щом съм Ви толкова "БЕЗРАЗЛИЧЕН" защо тогава непрекъснато дремете в блога ми? :-)
Апропо, Вие правихте ли анкета сред тия "всички други", на които съм бил "безразличен"? :-) Как тогава разбрахте, че съм им "безразличен"? :-) Някой от тях упълномощи ли Ви да заявите това от негово име? :-) Другарко, така сте оглупяла от злоба, излагате се, и не се усещате! :-) Това за "безразличие" ли Ви говори? :-)
Публикуване на коментар