Чакам да разбера дали в половинмилионния град Пловдив ще се намерят поне трима-четирима достойни граждани-демократи-нетреперковци!

Да напиша нещичко за своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, поредица от есета, свързани с описанието на моите преживелици в качеството ми на работник за реалната демократизация на образованието в свидното ни отечество, която пиша от години. Тези дни ще подготвя поредните книжки от тази поредица, в тях именно може да се проследи какво съм правил, как съм мислил, какво съм преживял, от какво съм се вълнувал и пр. Знаете, моето единствено оръжие в тази безпощадна битка, която водя с представителите на изцяло разпищолилата се заради самовластието си образователна бюрокрация, е словото - и гласността. Друго никакво оръжие нямам - ако не броим истината, на която залагам най-вече. Ще разкажа един показателен епизод от вчера, този път той е свързан с мой сблъсък с представители на нашата "здравеопазваща", опази Боже, бюрокрация; да, вчера бях на ТЕЛК; след като НЕЛК по моя жалба отмени предишно решение на ТЕЛК, вчера отново бях призован от този държавен орган - за да ми определи нов процент инвалидност (страдам от болно сърце най-вече, имам и проблеми с белия дроб, щитовидната жлеза също). Ето какво се случи там.

В пловдивския ТЕЛК вчера не беше чак толкова многолюдно както друг път (виж снимката, която прилагам), да не би да са измрели повечето инвалиди?! Дали системата не успя да умори най-сетне повечето от нещастниците, които имат злата участ да влязат в досег с тази тъй "хуманна", с извинение, институция на нашата толкова щастлива социална държава?!

В ТЕЛК по начало много се чака, а ако пък си имал неблагоразумието да се жалваш от ТЕЛК, ще чакаш още повече; моя милост е твърде много известен на състава на ТЕЛК, в който се явявам (III състав, именно вътрешни болести) - жалвал съм се много пъти от тях! - че ми се наложи порядъчно да почакам. Бях си взел обаче таблет та да не ми тече времето така мъчително - както когато човек само чака без да се занимава с нещо по-приятно и полезно. Чаках, чаках, най-сетне лекарите благоволиха да ме извикат. Влязох, единият от двамата лекари (и двамата са пенсионери, изобщо в ТЕЛК работят само пенсионери!) се занимаваше с моя случай, четеше документите, другият се занимаваше с друг пациент или клиент. Дадох му новите документи с резултатите от проведените изследвания и той ги запрелиства - като ми връщаше непотребните. По едно време ми даде думата, попита ме:

- Кажи сега от какво се оплакваш?

Аз много бях мислил какво да им река като дойде този момент. Наум даже си бях подготвил една пламенна реч, само се колебаех кога да я произнеса - дали сега, преди още да са решили как да оценят заболяванията ми, или после, след като всичко и минало и когато само ми дават окончателния документ (Решението). От една страна човек на такова място не бива да рискува с произнасянето на речи (особено пък на революционни такива!), от друга страна да произнасяш речи постфактум е като... "да вадиш нож на умряло куче" - или като да си туряш дъждобран след като дъждът вече се е излял по главата ти. Прецених, че не трябва да мълча, че трябва да се изкажа (въпреки рисковете) овреме. Затова като ми даде думата, аз произнесох приблизително следното слово (за точните думи не мога да гарантирам, но за смисъла гарантирам на 100%!):

- Докторе, ами оплаквам се от проблеми със сърцето, то от няколко години е непрекъснато извън ритъм, често с крайно ускорен, над 130 удара, даже не може да се долови или изброи пулса в такъв момент. Ходя като замаян, цяло чудо е че още кретам...

Тук лекарят ме прекъсна и рече:

- Е, ти какво искаш, така ще е вече, сърцето ти на тая възраст няма да се оправи тепърва!

- Да де, но преди три-четири години сърцето си ми беше наред, вярно, с медикаменти го поддържах, но си беше в нормален ритъм. Откакто обаче директорката почна да ме тормози и да ме уволнява, откакто ми се наложи да ходя по съдилища и да преживявам какви ли не унижения, сърцето ми вече се държи съвсем иначе, горкото! Вие обаче с голяма охота давате разрешения на директорката да ме уволнява веднага щом поиска от вас разрешение за поредното ми опраскване, даже напоследък започнахте да пишете, че уволнението ми нямало било да се отрази неблагоприятно на заболяването ми, един вид, по ваша преценка излиза, че като ме опраскват, като ме гонят сякаш съм империалист от училище и като ме оставят безработен и гладен, това един вид, по вашата "логика", ще се отрази съвсем "благоприятно" на здравето ми, нали така излиза, кажете де?!

Докторът като чу този обрат в речта ми направи такава кисела физиономия, че в оня момент ми се появи чувството, че сякаш в устата му незнайно откъде се е изляла цяла чаша оцет; той позеленя, сбърчи вежди, ала в интерес на истината си замълча, което ме насърчи да продължа:

- Отговорихте с да на всеки нейни каприз да ме опраска, вместо по закон да защитите мен, болния, мен, жертвата, вие застанахте на страната на беззаконието и й дадохте карт-бланш да си прави каквото иска, срамота! Абе вие изобщо лекари ли сте, какво сте, давате ли си сметка какво направихте?! Уж Хипократова клетва сте давали, а не ви пука изобщо за болния, готови сте да му вредите на здравето без да ви пука изобщо! Изложихте се много! Докъде сме стигнали в свидното ни отечество, а?! Лекари да помагат за по-ефективната екзекуция на болен човек, и то без капчица жалост! Никаква човечност не показахте, капка състрадание! Съвест поне малко нямате ли?! Аз не мога да разбера как ви повлия директорката да сте толкова отзивчиви на нейните копнежи да ме опрасква, тя парадира с връзките си сред всички власти, дотам ли обаче стигна и вас да командва?!

В този момент лекарят пребледня, понечи нещо да каже, ала в последния момент се отказа, което ме уплаши да не би пък с неговото сърце в резултат на речта ми да стават некакви силни вълнения; това ме накара да си довърша набързо речта:

- Както и да е, най-много ме възмущава вашето така цинично писмено изявление, че уволнението ми щяло да ми се отрази "благоприятно" на болестта! Може би под истински "благоприятно" разбирате да бях пукнал, да бях умрял вече - та да се бях отървал от мъченията и гаврите?! Това ли имахте предвид?! Кажете де?!

Докторът понечи нещо да каже, облещи очи, но в последния момент се отказа да влиза в дебат с мен и рече само:

- Дай да ти прослушам сърцето и дробовете, събличай се!

Представяте ли си, той нищичко не каза, да, една дума не пророни в започнатия от мен дебат?! Как ли ще възприемете вий това негово поведение?! Нищичко не каза, замълча си стоически! (Другият лекар, също добре знаещ моята наклонност да предизвиквам горещи дебати, също като по инструкция се правеше, че нищо не е чул даже; знайно е, че в средите на държавната бюрокрация изобщо не обичат дебатите, но да мълчат като пукъли - това вчера го видях за първи път!) Да не би пък съвестта им да е взела за говори, знам ли?! Да, нищо не каза. А само ме прегледа. И щом ме прегледа ми рече:

- Обличай се и излизай навън да чакаш резултата!

Аз се ухилих с разбиране по отношение на тъй многозначителното му мълчание по повод на дебата, облякох се безмълвно и си тръгнах. След около 40 минути комисията беше вече взела решението си: потвърди онова свое решение, което НЕЛК вече отмени!!! Туйто! С което пак ме предизвикват отново да го обжалвам! Както и да е, да, ще го обжалвам ако трябва до безкрайност! (Докато съм жив де, аз безкрайно нема да живея все пак!) Това е. Това се случи вчера в пловдивския ТЕЛК. същите тия лекари в момента стачкуват, били обидени защото ги глобила държавата за неправилни решения, наложило им се да връщат пари, взети под формата на пенсии от инвалиди, абе кашата и в тази институция е на висота.

Очевидно в тия борби с разпищолилата се държавна бюрокрация - образователна и "здравеопазваща" аз така или иначе скоро ще погина, няма как изходът да е друг. Виждате обаче колко са нагли и безпощадни, а пък за морал в тия среди да не говорим изобщо. Сега разбирате ли колко е важно ний, гражданите, да си изпълним дълга, та институциите да почнат да работят що-годе задоволително?!

Повтарям отново тезата си: за това, че властниците са се разпищолили сте виновни вие, дето им го позволявате, дето гледате като говеда, дето никак не реагирате като гледате как са се разгащили, дето търпите безобразията и беззаконията им, дето сте "революционери" само когато сте на маса, когато сте под влиянието на чашката, дето обаче и малкия си пръст не щете да мръднете за да им покажете, че няма да им позволите да продължат както са я подкарали. Да, за моите две опрасквания като учител по философия сте виновни всички вие, дето гледате сеир, всеки ден четете сърцераздирателните ми репортажи за моите страдания и мъки, за моите унижения, за гаврите, на които съм подложен, четете, тюхкате се чат-пат, пък после си отивате да се наядете обилно, поради което след това сте заети предимно с оригването си; да, за всички безобразия в държавата ни тъкмо вие сте виновни, виновен е и господстващия ваш пагубен манталитет. Ето, седмици наред аз не мога да намеря двама-трима доброволци, които да дойдат с мен за да продължим тъй народополезната инициатива за провеждане на гражданска инспекция на една-две-три конкретни училищни общности в Пловдив, като тази инспекция постепенно може да се превърне в кръгла маса по реалната им демократизация-декомунизация, което пък в крайна сметка може да доведе до провеждането на нещо като народен импийчмънт на доказано разпищолилите се властници, ето, този е така простия замисъл на моята душеспасителна (за вашите души най-вече!) инициатива, за участие в която, представяте ли си, аз до този момент не мога да намеря нито един добровелец - и то в толкова "демократичния" и културен град Пловдив!!! Масово стотиците и хилядите пловдивчани, които четат моя блог, се снижиха и станаха нещо като... плъхове, умълчаха се стоически, като оня лекар от ТЕЛК вчера се умълчаха; тези тъй трезвомислещи съграждани мои вероятно се държат така защото много ги и страх да не би ако се свържат с мен и тръгнат да участват в моите тъй щури инициативи да вземе да им излезе име, че и те като мен са... "ненормални", представяте ли си колко трезво мисли масовият наш съгражданин и сънародник?! Страх го е да не почнат да го вземат за "откачен демократ" като "тоя там Грънчаров", ето, от това, предполагам, ги е страх най-много - та затова се държат точно като плъхове - или като мишки, както предпочитате. (Държат се точно както българинът се е държал по време на всичките ни исторически завери, бунтове и въстания - като презрени треперковци, скрити зад дебелите дувари, се държите сега и вие!)

Толкова. Какво да правя тепърва ли?! Ами аз съм инат. Ще чакам да разбера дали в половинмилионния град Пловдив ще се намерят поне трима-четирима достойни граждани-нетреперковци! Любопитно ми е да узная има ли в половинмилионния град Пловдив поне трима-четирима истински граждани-демократи - или всички са само "демократи" на думи, не обаче на дело. Това е. Тази загадка решавам напоследък. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави, треперковци свидни и мили!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo