Чудо на чудесата: по фантастични причини отменят опраскването ми и ме възстановяват на работа в ТЕТ-Ленин! :-)

Вече тече 11-ти месец откакто отново съм опраскан, уволнен и безработен - и водя тежко съдебно дяло за отмяна на заповедта за уволнението ми. (Аз, знаете, съм учител по философия и гражданско образование с по-напредничави възгледи, поради което разпищолилата се до крайна степен властваща образователна бюрокрация, за да ми отмъсти, периодично ме уволнява, периодично ме гони от училище; предишното ми опраскване-уволняване беше преди три години, съдът ме възстанови на работа, опраскаха ме пак, за три години два пъти ме опраскват! Най-лошото обаче е, че репресията срещу мен се разпространи и върху клетата ми съпруга, също учителка, пловдивският директорски синдикат и нея опраска през тази година два пъти, тя сега също е без работа, нищо че има две магистратури, по начална педагогика и по английски език, въпреки това не озверелите бюрократи не й позволяват да работи, и нея я оставят без никакви средства за съществуване, т.е. провеждат умишлен геноцид спрямо семейството ми, да, тези властващи другарки и другари на ръководни позиции в образованието са съвсем безпощадни - когато някой застраши пълновластието им!) Какво да правя в тази ситуация?! - този е въпросът, който ме терзае всеки ден. Всъщност аз нямам друг изход освен да продължа да се боря, даже и да започна да моля бюрократите за снизхождение, те пак няма да ми простят, няма да отстъпят - защото в мое лице виждат свой враг.

Искам да запиша нещо в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, в който искам да съхраня всичко от този най-тежък период в живота ми, с чиста съвест заявявам: с мен така, както се гаврят сега, даже и комунистите по време на автентичния комунизъм не са се гаврили! Да, най-отговорно заявявам: с мен и комунистите не са се гаврили така жестоко по времето на комунизма (а аз и от тия злодеи съм видял какви ли не "благинки"!) - както сега се гаврят с мен ченге-милиционеро-мутрите от днешната "демократична" власт! (Това мое изявление не значи, че съм почнал да харесвам комунистите или да съжалявам за тяхната тирания, моля, недейте да ми приписвате такива помисли!). Доведоха ме до такова унизително положение, каквото не съм преживявал никога досега в некраткия си вече живот. Разбира се, тях изобщо не ги смущава това, че се гаврят с един човек, с един учител при това, който цели 34 години е работил на нивата на българското образование, просвета и култура. (Да оставим настрада това, че съм автор на повече от 30 авторски книги и учебни помагала, да оставим настрана и това, че издавам години наред със свои лични средства предимно две списания, да оставим другите мои активности, които в случая нямат значение.) Какво е това тяхно безсърдечие, каква е тази тяхна безчовечност, как могат да се държат така, тия самовлюбени деспоти нима наистина не съзнават какво правят? - ето този въпрос най-много ме терзае напоследък. За да им помогна да разберат какво наистина правят пиша тия свои есета, изпълнени с горчивина, да, за това най-вече пиша тия свои всекидневни "толкова лични репортажи"; да, опитвам се да дълбая в тяхната съвест - белким тя се пробуди, а, какво мислите, възможно ли е да се пробуди съвестта в душите на тия властващи тирани, ръководещи пълновластно сферата на образованието и и възпитанието (!!!) на твоите, драги ми тъй великодушни данъкоплатецо, деца и внуци!!! Ето, затова пиша. Не за друго. Искам да помогна да се породят искрици човечност в душите на тия самозабравили се изцяло "другарки и другари", да ги нарека така, виждате, те към мен (и към съпругата ми) наистина се отнасят съвсем "другарски", да не говорим за завидната им "колегиалност", "човечност", "доброта" и прочие.

Вчера човек, пожелал да запазя името му в анонимност, ми прати с пощенски запис една сума пари, с която успях да си платя лекарствата и да покрия няколко сметки (за студена вода не бях плащал от доста време, е, вчера този благодетел на семейството ми помогна да реша този проблем, за което много му благодаря!). Понеже някой завистник може да запита "А колко ли са били парите, Грънчаров, щом не смееш да кажеш сумата, сигурно, мошенико, парите са били доста, а, признай си де, колко бяха паричките, де гиди просяко?!", да, знам, че има такива мерзавци, които няма начин да не си зададат тъкмо този въпрос, е, отговарям: 100 лева ми прати този така внезапно появил се, като по чудо, благодетел на семейството ми! (Аз продължавам да мисля, че единствено по силите на така великодушния Бог е да предизвика такова чудо: наш сънародник да се трогне дотам от тежкото положение на ближния си и да извади цяла стотачка за да му помогне, по никакъв друг начин не може да се обясни такава една безкористна и така чиста нравствена постъпка - освен по най-висши, чисто Божествени причини, основания или мотивации! Щото по законите на този тукашен материален свят, в който живеем, е съвсем допустимо да гледаш как ближния ти човек умира от глад и изобщо да не се трогнеш от това - нали законите на този свят точно това могат да породят?!) Както и да е, ето, добър човек вчера ми помогна, още не мога да повярвам, че това се случи вчера! (Оня ден пък, като се разхождах рано сутринта на улицата, намерих... разкъсана на парчета... десетачка (!!!), тогава пък се спасих временно по този също не по-малко чуден начин; върнах десетачката в банката, аз писах вече за това; още едно нещо ми се случи наскоро, за което не съм писал: седнах на една пейка в парка, поседях си, почетох книга, като си тръгнах, по навик погледнах да не съм забравил нещо или нещо да не ми е паднало от джоба; изведнъж забелязах в пръстта и тревицата под пейката... купчина монети, все белички, имаше и по 50 стотинки, имаше и по 20 стотинки, имаше и по 10 стотинки; зачудих се откъде са се взели тия пари, но се наведох, събрах ги всичките, очевидно някой като е седял преди мен на пейката и паричките са се изтърсили от джоба на палтото му; имаше около два лева пари в монети, и това ми се случи наскоро, ако щете, мислете ме за луд, но ето тези знаци за мен ми показват, че "някаква сила" бди над мен и ми помага в най-тежките моменти; пак преди дни в потфейла ми, пълен с разни квитанции за платени сметки съвсем случайно, като се порових, намерих... смачкана двулевка, която ми реши проблема в оня миг, щото тогава съвсем бях останал без пари! Такива работи ми се случват напоследък, да, отбелязвам ги за да се знае от повече хора в какви условия е поставен да живее един български учител от самозабравилите се властници в образователната сфера!)

Аз вече писах и за този съвсем невероятен случай когато в самото навечерие на Рождество Христово от Америка една българка ми изпрати 300 долара и тогава пък ми помогна да запълня непосилната иначе за запълване дупка в моята кредитна карта, Бог да й дава здраве и живот на тази моя далечна благодетелка, която никога не съм виждал! Та като стана дума за това, искам да ви кажа нещо, което може да ви се стори интересно - и също така показателно. Свързано е с това дарение от САЩ, с кредитната ми карта и пр. Ето за какво става дума.

Получавам сведение тия дни от банката, която ми е издала кредитната карта, че понеже този техен клиент вече няма никакви източници на доходи (щото той даже и от продажби на купищата свои книги не получава вече никакви пари - защото масовият ни сънародник е станал така модерен, че вече съвсем не чете никакви книги!) банката възнамерява да се възползва от щастливия момент, че кредитната карта в момента не е на червено, като решава да я закрие, представяте ли си?! Тази кредитна карта в последните няколко години многократно ме е спасявала, разбира се, само аз си зная как съм връщал парите, тази история съвсем не е за разправяне - не, моля ви, не си мислете, че съм крал или че съм... обирал банкомати, за да си върна заемите, не, аз на такива неща не съм способен! Но ето, в този тежък за мен момент аз оставам и без тази единствена възможност в тежки случаи да ползвам кредит, вече няма да имам тази възможност, оня ден ми се наложи да им върна картата. Така че вече ще живея съвсем честно, щото човекът без никакви кредити е тъкмо истински честният човек. Бедният човек, оказва се, е истински честният човек, но да не задълбаваме в тази неприятна тема.

Продължавам да мисля как да си изкарвам някакви макар и мизерни доходи - за да оцелявам някак. Ето тия дни в тази връзка се появи една дама от близък до Пловдив град, която ме помоли... срещу заплащане (!) да реша няколко теста по философия за дъщеря й, тя искала да учи философия, та затова. Аз приех поръчката, много мразя да решавам тестове и то по философия (това, имам предвид философските тестове, е идиотщина на квадрат, аз съм голям техен противник!), но ето, снощи най-после намерих време и реших въпросните тестове, пратих ги на дамата. Тя ми благодари и ме попита за... заплащането, санким попита ме: колко ви струва услугата! И аз й отвърнах: нищо не ми струва! Позволих си лукса да постъпя като моя учител Сократ, той също като мен, знаете, никакви пари не вземал за това, че всеки ден правел какво ли не за обучението на младите по философия, ето, аз също всеки ден правя какво ли не в тази посока, пак го правя съвсем без пари. (Аз подражавам на Сократ, не той на мен, недейте да си мислите, че се шегувам толкова грозно с учителя си!) Да, ама дамата, почувствала конфуза, ми рече: моля, и моето положение е тежко, не мога да ви помогна с кой знае с какво, но ето, пратете ми свои книги на сума от 50 лева, така хем на вас с нещо ще помогна, хем пък дъщеря ми да има откъде да чете като стане студентка! И ето, след малко аз ще отида до близката куриерска фирма и ще пратя книгите на моята пак съвсем ненадейно появила се моя поредна благодетелка! Такива работи ми се случват напоследък, какво ще кажете вие, има или няма Бог, а?

Майтапя се, а с ти неща не бива човек да се майтапи. Това се сериозни неща. Дали пък, както са се заредили при мен чудо след чудо, да не стане и някое друго, ненадейно чудо, примерно някоя от разпищолилите се властващи бюрократки от системата на "народното образование" да вземе да се осъзнае и да взема да направи нещо добро?! Прочее, като казах това, се сетих за един... сън, който сънувах тази нощ; от него именно и се събудих тази заран. Ето какъв чудесен сън сънувах, ще ви го кажа както си го спомням.

Сънувам, че се разхождам по центъра на Пловдив, вали дъжд, мокро е, студено е, аз бързам да се скрия някъде на топло. Чудя се къде ли да отида в тази толкова противна зимна киша. Отивам на... зеленчуковия пазар, аз често там ходя, става дума за т.н. "Четвъртък пазар", пазарят, който е до паметника на Съединението в Пловдив. И на пазара, представяте ли си, в съня ми се появи... разсилният от съда (!!!) и ми каза:

- Господин Грънчаров! - разсилните от съда мен ме знаят по име не само в сънищата ми, а и наяве, щото в последните години сума ти съдебни дела водих! - колко се радвам, че Ви виждам тука, таман се бях запътил към вашия дом, разгеле, че ви видях тука, спестявам си ходенето до квартал Тракия! Ето ви документа, подпишете и го вземайте!

Аз благодарих и взех документа. За какво ли е този документ?! И чета следното съобщение (цитирам по памет, друга възможност нямам, щото писмото не го намерих у мене като се събудих!):

"Господин Грънчаров, имаме удоволствието да ви съобщим, че съдебното дяло, което водите, е прекратено по настояване на ответната страна, тя се отказва от водене на делото, признава претенцията ви, възстановява ви на работа съвсем доброволно! Можете в срок от 14 дена да се върнете на работа на предишното си работно място!"

Брях да му се не види, нима не е чудо това?! Как е възможно такова съобщение?! Вярно, то се е случило насън, но нали знаете, понякога, да не кажа винаги, сънищата имат пророчески смисъл! Какво ли може да е предизвикало такъв фантастичен обрат в поведението на ответната страна, която винаги и бела така безжалостна в репресиите си към мен?!

Мили Боже, да не се сетя коя е причината, леле, колко съм прост, същински тъпунгер наистина съм станал! Амче разбира се: самият бат ви Бойко се е обадил на директорката и тя, разбира се, мигновено се е съгласила да ме реабилитира! Аз нали му писах писмо, ето, народният чиляк се е решил да ми помогне, звъннал е и е уредил работата! Както преди време беше казал на директорката "Опраскай го тоя Грънчаров дето си позволява да пише в блога такива мерзости по мой адрес!", сега е решил да ме помилва! Брях, да му се не види! Чудо е това, нали така, какво ще кажете?!

Да, ама ето, като се събудих, видях, че нема такова съобщение, е, пуснах компютъра и написах този текст, това есе. Глупаво есе се получи, спор няма, не го четете изобщо. Ама нека да си седи тука, все пак е някакъв знак. Бъдете здрави! Писна ми да пиша! Хубав да ви е денят, а уикендът - приятен и прекрасен! До скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo