... Швейцария има национални цели за средното образование, но прилагането им е различно във всеки кантон, град и училище, така че човек няма как лесно да се осведоми „какво учат в еди кой си клас“. Швейцарците са свикнали с модела както и с постоянните промени в системата, но за чужденците безтегловността от тази автономност понякога е източник на безкрайни оплаквания, за някои от които ги разбирам.
Освен това отделните учители се радват на феноменална свобода да организират учебния процес по собствена преценка. При миналогодишната учителка на Макси (която напусна за да отиде на допълнителна квалификация) имаше час по довършване – всеки петък децата дописваха домашните, които са останали недовършени през седмицата. При новата такъв час няма. Миналогодишната учителка често даваше изненадващи контролни. Новата не ги смята за достатъчно полезни, защото стреса възпрепядства децата да покажат най-доброто от себе си. Миналата година чиновете бяха в редици, сега децата са разпределени на групи по шест. В съседния клас учителката настоява децата да идват на контролните с дъвка – според нея дъвкането им помага да се концентрират, а и е за предпочитане отколкото да гризат молива или ръцете си. Учителките не коментират и не критикуват подходите на колегите си, те просто усвояват и прилагат тези, които им вършат работа. И тази свобода дава огромно поле за експерименти. Оказа се, че системата с личицата, по която Макс се научи чете и която толкова ме впечатли миналата година, се прилага с успех от 1976...
Ако човек идва от друга образователна система многозначността в швейцарското училище може да го побърка. Запаметяването е съвсем малка част от обучението, „Тема“-та не цели да се изчерпа от край до край и да се премине към нова. Няма един учебник, по който да следиш прогреса през годината. Училището се отнася към децата с огромен респект, приспособява се максимално към отделните личости, без да компроментира високите изисквания към тях, учи ги да мислят, а не просто да четат и да смятат. И въпреки, че осъзнавам всичко това ежедневието ни не винаги е лесно, особено когато нещо не върви. Интелектуално ми е ясно, че детето е на добро място, че това е правилния подход, но е факт, че аз самата съм излязла от друго, консервативно начално училище и когато ударим на камък инстинктивната ми реакция е също така консервативна – да наложа още домашни например, докато учителката смята, че ефекта от подобна стъпка ще е обратен...
... Попитах учителката на Макс какво е за нея провал.
Това е дете, което е намразило училището и не иска да ходи вече там, отговори тя без да се замисля. Верно е, че малко деца ще тръгнат да решават задачи доброволно, но също е верно, че децата са естествено любопитни и с това трябва да се работи. Ако едно дете загуби интерес към ученето почти нищо не може да се направи, обясни тя. Но тогава вината е изцяло на възрастните около него – учители, родители. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Можете да прочетете също и ето тази интересна статия с интригуващо заглавие: Защо швейцарските ученици са сред най-добрите в света?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Злобните анонимници, Лили Попова, Меркандер и подобните му винаги мълчат пред такива публикации или цитати на световно известни личности. Що мълчат? Ето образованието на Швейцария и Финландия потвърждава неговите твърдения, вече са реализирани неговите тези до голяма степен, ама тези тук наши самозабравили се бълхари (прав е австралиеца!), се правят на ударени! Ах, колко им е хубаво да ходят в Швейцария и северните страни, ама за пазаруване и харчене само, да видят и опитат как живеят " белите" хора, но да се поучат нещо от тях, о, не, дума да не става! При нас всичко е по- хубаво, без труд може да живееш, като крадеш, лъжеш и сервилничиш! Собствениците на банки, тези от парламента и големите фирми ходят там с велосипеди на работа, луда работа! Как ще се учим от такива държави, бе! Там единият родител като работи живеят нормално, никакъв проблем с една заплата за храна, консумативи, жилище и кола, разсъждават и възпитават децата си нормално, дават в работата си всичко от себе си и са щастливи от това.
На Коледа акцентират на даването, не мислят за получаване, най- хубавите ресторанти и зали са отворени от членуващите в някой клуб, за да могат самотните, възрастните и тези, които имат най- ниски доходи да ползват там безплатно луксозно меню, а самите членове на клубове се превръщат в обслужващ персонал, към 11 вечерта, когато си тръгнат ощетените в някакво отношение, те празнуват за час и после до 2-3 часа слагат ред, мият и чистят. Да, така живеят богатите. Ходят из планините семейно по празници и се радват на най- прости неща като ски и шейни, без пиянства, пукотевици и преяждане...ама ние нашето си харесваме, няма да признаем никога, че някъде в нещо бъркаме. Няма да подкрепяме Грънчаров сега! Обаче утре някой министър на образованието като въведе неговите идеи, ще му ръкопляскания, колко е велик и напредничави, нали така? Ние слушаме само и предимно началствата. Може добро да иска да ни направи Грънчаров, ама...или не е тоя начина, или нищо няма да се получи, или е невъзможно, това, което той иска, или е дебил, тъпунгер, луд!
Е няма друг като бълхарите на тоя свят, на бялото викат черно, роптаят, а не се помръдват, не им пука за бъдещето на страната им, живеят с чувството, че са много хитри, способни, а едва свързват двата края 90 % процента, ама добре били, бе, не щат промяна!
Завистливи и злобни сънародници, стигнахте до дъното, утайка на обществото на света станахте, глухи, слепи и неми сте, далече от всякакъв морал! С инат, мързел и ходене през просото докъде я докарахте?
Спрете да отричате заслугите на себеподобните си, да богохулствате, да преиначавате нещата и да се оправдавате! От лъжи и уж невинни пороци до убийства се стига. Лягайте всички долу да се покаете, за да имате право да гледате Грънчаров в очите, голяма сте простотия! Ама много голяма! От такива като него ще дойде спасението, а не от лъжливите ви политици и " държавата".
Публикуване на коментар