Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 26 януари 2018 г.

Битката за реално демократизиране на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ не стихва нито ден


До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ
До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ 

НОВИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ, ЗАДАДЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите – и горещ привърженик на демокрацията, който по тази причина си позволи да предложи провеждането на инициативата, наречена "Кръгла маса" по демократизацията на пловдивската ПГЕЕ

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите!
Многоуважаема госпожо Анастасова,

Чувствам се длъжен да ви уведомя, че в групата (или общността) на открито небезразличните към проблемите на нашето училище, имам предвид групата или общността, наречена ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията тази сутрин бяха задени  още въпроси; понеже до този момент най-вече Вие, многоуважаема госпожо Директор, не сте дала знак, че посещавате въпросната страница (да дадете знак означава да проговорите, да напишете нещо там, да се изкажете!) ми се налага отново по надлежния административен ред да информирам не само Вас самата, но и „цялата свита” от висшестоящи над Вас началства, които понеже изобщо не си вършат работата, по обратен ред, Ви насърчават да не се чувствате длъжна да се включите в предложения дебат; виждате ли до какъв превъзходен „порочен кръг” се стига заради Вашето толкова странно, но за сметка на това пък пределно многозначително държание?!
Докато не направите нужното да развалите този порочен кръг, се налага да пиша не само на Вас, но и на  всички длъжностни лица от висшестоящата йерархична пирамида (да включа ли към нея тази сутрин, за разнообразие, и самите върхове, именно г-н Премиерът и, защо не, г-н Президентът на Републиката?); разбира се, включвам по необходимост и тъй усърдно участващите в общия хор на… мълчанието и изцяло подопечни на властта у нас медии!).
Толкова. Приятно четене и приятни размисли Ви желая!

26 януари 2018 г., Пловдив                                                     С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОЯСНЕНИЕ: Въпросите към Вас са поместени в ето тези две публикации, от които, особено от втората, ще имате шанса да прочетете и други неща, които, убеден съм, много могат да Ви помогнат в нелеката работа на управленец, който обаче си е позволил да живее с изцяло неверни, неогговарящи на духа на времето ни представи за нещата от живота (по тази причина нека тези две публикации се разглеждат като неделима и органична част от моето ново отворено писмо до Вас):


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Здравейте!

Кореспонденцията е заведена с № 94-308/26.01.2018 г.

Приемна на МОН