Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

сряда, 3 януари 2018 г.

Само всемогучий государь-батюшка Путин може да освободи България от тъй задушаващата “любов” на братушките!




Черногорският президент Мило Джуканович превръща в правило изключението балканските левичари да се отвързват напоследък от вековната си русофилщина. Това се видя от решимостта му да присъедини страната си към НАТО през изминалата година, нанасяйки най-звучния геополитически шамар на Путин не само за годината, но и за епохата на путинизма, подчинена на манията Русия да бъде изведена на съветска орбита като велика сила, на която някакви си балкански държавици не само не бива да противоречат, но направо да му целуват ботушите.

И сякаш това му беше малко (на Путин), та в първите дни на годината Джуканович затвърди тенденцията с потвърждение пред холандска медия, че през 2016 г. не само е направен опит за преврат в Черна гора от страна на Русия, но и нейни агенти са замисляли убийството му. (Виж: Джуканович открито заговори за руска намеса в опита за държавен преврат в Черна гора, в който е било планирано и неговото убийство)

Това бягство на “малките балканци” от голямата Русия беше особено подлютено в сладникавата панславянска и евразиийско -православна песнопойка на руската геополитика срещу “еврогейска” Европа, маркирано от втория поред и не по-малко значим по своята символика крах на руския империализъм в малка Македония. Там левият Зоран Заев последва с лице към Запада завоя на Джуканович в обръщането на хода на историята на своята малка, но най-русофилска държав(ица) на Балканите през последните 200 години...


... Време е и държавата, която е световен шампион по монументална любов към СССР и Русия до степен, че тачи чуждата символика много повече от собствената си история, да последва примера на ясното разграничаване от евразийското зимно притегляне.

Може “вината” да е на Брюксел, но е факт, че министър Лиляна Павлова, която смутолеви пред ТАСС преди два дни обещание да поставим въпроса за западните санкции по време на българското председателство на ЕС, днес изпадна в обяснителен режим, обещавайки този път…обратното. Нямало да искаме падане на санкциите, заяви тя без много заобикалки в първото си интервю за годината в качеството на член на правителството, натоварен да бъде лице на административната грижа да не се излагаме пред европейците.

Може да е малко, може да не е от сърце, но стъпката е в правилна посока. Да видим докъде ще доведе тя (и дали реакциите от неокомунистичския печат в Минск, в които за българското председателство днес се говори с откровена идеологическа злоба), не са първият дългоочакван комплимент от страна на “руския свят”, разбрал, че трябва да престане със сълзливите анонси към България като към брат, който много обича всичко (бела)руско, ала едва ли не против волята си е натикан в лапите на процъфтяващия Запад.

Никой не може да освободи България от задушаващата “любов” на братушките от самите “братушки” техния батюшка!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: