Представена публикация

В Мрежата небезразлични граждани разпространяват призив за благотворителна акция във връзка с моята така незавидна ситуация

Току-що разбрах, че приятели от групата на небезразличните граждани разпространяват из Мрежата следния призив за благотворителна акция в...

понеделник, 15 януари 2018 г.

Темата в Дискусионния ни клуб днес е: Имаме ли изобщо нужда от учители?



Каква е ролята на учителя в съвременния свят, в който младите, съвсем неопитни, са поставени в практически необятния информационен океан?

Над този въпрос искам да предложа да помислим по-старателно и задълбочено. Има ли някакви мнения? Вълнува ли се някой друг от същото - или само аз се вълнувам от такива шантави въпроси?

Как младите ще станат пълноценни личности, адекватни на нуждите на съвременния живот - ако не са подпомогнати от добри учители, държащи се също пределно адекватно на нелеката ситуация? Ами ако учителите се държат неадекватно на ситуацията, в която сме поставени, давате ли си сметка до какви последици води това?

Може ли младите да напредват в своето умствено, нравствено, духовно и въобще личностно развитие без учители? Дали пък в днешно време учители вече просто не са ни нужни? Могат ли младите да се учат сами - или от добри учители винаги ще има нужда?

Някога учителите са били посредници между младите и оскъдните тогава знания (даже книги и учебници тогава или не е имало - или са били крайно дефицитни, не са били достъпни), това обяснява защо тогава учителите са били необходими (те са били "разказвачи на знания"!), но днес, когато всеки има пряк достъп до огромния информационен (смислов?) океан, дали учителстването вече наистина не си е отживяло времето?

Или пък в днешно време учителите са още по-необходими - тъкмо поради това, че те са нещо като "опитни плувци" в този същия необятен информационно-смислов океан, до който всички имаме достъп, ала далеч не всички сме така добри в "плуването"?

Изобщо нещата в днешно време коренно се променят, ала ние продължаваме да се пребиваваме в оковите (веригите) на отдавна отживели времето си стереотипи, представи, предразсъдъци, т.е. продължаваме да сме роби на един изцяло анахроничен манталитет.

Ето затова поставям странния си на пръв поглед въпрос. Той, разбира се, може и да се преформулира в процеса на предложения дебат. Нямам претенции, че въпросът ми е най-сполучливо формулиран и коректно поставен.

Много ми е интересно дали някой сериозно ще се включи в дискусията.

Хубав ден ви желая! Заповядайте, включете се: нашият "Дискусионен клуб" почва днешното си заседание! :-) Да си пожелаем успех в търсенията!

Нали не сте забравили това, че тъкмо истината освобождава, само истината ни прави свободни! Ето, да потърсим тази съдбовно значима може би истина около ролята и смисъла на учителстването в нашата така модерна и динамична епоха.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

ИМА НУЖДА ОТ УЧИТЕЛИ АМА ИСТИНСКИ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОТ МЕНТЕ УЧИТЕЛИ КАТО ТЕБ НЯМА НУЖДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПО ТАЗИ ПРИЧИНА СЪВСЕМ СПРАВЕДЛИВО ТИ БЕШЕ УВОЛНЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СИ ВРЕДЕН ЗА УЧЕНИЦИТЕ НИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! УПРАЖНЯВАШЕ ВРЕДНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ТЯХ И СЪЩО ТАКА УРОНВАШЕ ПРЕСТИЖА НА НАШЕТО ЕЛИТНО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ДА Е ЖИВА И ЗДРАВА ГОСПОЖА ДИРЕКТОРКАТА НИ ЧЕ ТЕ УВОЛНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ НЕ САМО В НАШЕТО НО И В НИКОЕ ДРУГО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА СА ТИ НАПРАЗНИ ВСИЧКИ НАПЪНИ ДА СЕ ПРЕСТРУВАШ ЧЕ СИ ВСЕ ОЩЕ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

По темата може да се напише книга, научен трактат...

Учители винаги са нужни. Бедните получават телевизори, компютри и учебници. Богатите получават КНИГИ и... УЧИТЕЛИ. Богатият има богата библиотека, а бедният има телевизор.

През Възраждането (при липсата на национална държава и под диктата на завоевател, носител на друга култура и на друг език) не е имало нито МОН, нито РИО/РУО. Учебниците са били писани от действащите учители, а един учител понякога е пишел по няколко учебника по един учебен предмет или пък -по един учебник по няколко учебни предмета. Повечето учебници са били преводни, но с редакции, корекции и добавки относно българската действителност.

Древногръцкият историк Плутарх е казал, че: “Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“. Тук веднага възниква въпросът: какъв трябва да е добрият учител? Дали той трябва да е строг и да спазва само своите професионални задължения? Дали трябва да е „приятелят“, „добрият“, "менторът", либералният учител в отношенията си със своите ученици? Или дали той трябва да е комплексен образ от всички тези качества? Но от тук възниква и другият въпрос – какви точно трябва да са критериите, за да бъде един учител добър и кой (би трябвало да) определя това?

Учителят несъмнено се превръща в един от най-важните хора в живота на детето. На него се пада трудната задача да изгради децата като личности, да ги социализира, да ги образова, да ги предразполага към работа. Да не забравяме обаче, че освен всичко това, един ефективен учител трябва да бъде и модел за подражание.

Ефективният учител трябва да е няколко крачки пред своите ученици, доколкото е възможно това със съвременните ученици. Именно този факт задължава учителят на 21 век да не спира да се развива, да не се осланя само на годините опит и придобитите квалификации и умения. Изключително важно е да бъде отворен към промените и нововъведенията.

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

И аз като възрожденските учители написах учебни помагала по всички философски предмети, по които съм преподавал (по някои предмети написах по няколко помагала, досущ както са правили учителите през Възраждането!), за награда за което властващите (не)образователни бюрократи ме опраскаха, уволниха ме, изгониха ме от училищата, подложиха ме на остракиране, превърнаха ме в дисидент спрямо официалната система, обрекоха ме на гладна смърт, абе изобщо употребиха целия си арсенал за унижаване и унищожаване на един учител. Но си прав, така постъпиха защото през Възраждането не е имало нито МОН, нито РУО, а сега има - и при това цялата власт е в МОН, а пък учителите са изцяло безправни. Е, ако са послушни, им позволяват малка свобода в известни граници, но ако поискат истинска и действителна свобода, тогава ги опраскват. Иначе ти благодаря за изказването, оказва се, че народът не го вълнува въпроса, който поставих, до момента сами ти си се изказал... защо ли не го вълнува народа този въпрос? :-)