Само пълноводната "река" на демокрацията може да очисти авгиевите обори на тъй приказната страна Мутроландия!

Малко преди посрещането на Новата година получих чудесна "честитка" от местните образователни началства: виж Получих великолепен по йезуитско-фарисейщината си отговор от тъй модерно мислещите началства от образователното ведомство на толкова културния град Пловдив. Все още не съм реагирал на отправеното от тях крайно нагло предизвикателство; е, дойде моментът да реагирам. Ето реакцията, която смятам за задължителна в така и така сложилата се ситуация; имате възможността да прочетете по-надолу Отворено писмо до г-н Премиеро с поръка да почва голямото почистване: оборите не само в образованието, ами и навсякъде са така задръстени, че са надминали даже авгиевите!, така смятах да бъде заглавието, ала се отказах в последния момент, щото ми се видя въздлъжко):

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Бойко Борисов, Председател на Министерския съвет на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗАЯВЛЕНИЕ С АПЕЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, философ, безработен учител по философия, автор и организатор на гражданската инициатива "Кръгла маса по реалната демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-Ленин""

Здравейте, уважаеми граждани, данъкоплатци, колеги-учители, ученици, родители,

Здравейте, уважаеми г-н Премиер,

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Първо да ви честитя на всички идването на новата 2018 г.! Бъдете живи и здрави, желая ви и всякакви успехи, и щастие, и благодат, и постижения, и много работа ви желая най-сетне или по-скоро най-напред! Щото работата, както и да го погледнем, е главното в живота на нас, човеците; неслучайно в Светото Писание е написано че в пот на челото ще си изкарваме своя хляб, а пък земята, ако не работим, ще ражда само бодили и тръни! Работа ни чака, уважаеми дами и господа, моля ви се, запретвайте ръкави и започвайте усилно да работите! Нас чака работата, не някой друг, ако чакаме друг да свърши нашата работа, нема никога да дочакаме такъв щастлив час! Ето сега веднага започвам с една работа, която е крайно време да бъде свършена. Накрая на този документ ще разберете фактически каква работа ви (ни) чака! Малко търпение обаче требва да проявите за да ви обясня всичко, ето, четете:

На 29 декември 2017 г. получих многозначителен документ, подписан от г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив (виж ПРИЛОЖЕНИЕ 1). (Този мой документ е в отговор на една моя гражданска инициатива, която провеждам особено усилено в последните няколко месеца, за всичко това би следвало да се информирани прекрасно от предишни мои обръщения и възвания.) В тази връзка съм длъжен публично да си оглася позицията по възловите моменти в това наистина безкрайно показателно творение на г-жа Началничката на пловдивското РУО. За яснота ще подредя изложението си аналитично, по точки и подточки:

1.) Относно представянето на фактическата обстановка изложението на РУО-Пловдив прегрешава спрямо истината по следните пунктове:

а.) Интересно е да се разбере защо г-жа Началничката на РУО-Пловдив се чувства длъжна да представи само така тенденциозната гледна точка на директорката на пловдивската ПГЕЕ, при това игнорирайки цялата обилна и при това така богата в смислово отношение информация за нашата гражданска инициатива, която се съдържа в писмените ми изложения, с които РУО-Пловдив е запознато по надлежния ред! Може би с това РУО-Пловдив иска да демонстрира, че гледната точка на нас, гражданите, изобщо не го вълнува?! Аз лично не мога да си представя по-красноречива демонстрация на егоистичния чисто бюрократичен (кланов) интерес на служителите на пловдивското РУО: нима за тези чиновници обективната картина на ситуацията изобщо не ги вълнува, а ги вълнува единствено защитата на собствения си егоистично-кланов интерес?! Като граждани-данъкоплатци нас не ни задоволява такова едно поведение, ние, за разлика от служителите на пловдивското РУО смятаме, че те са на тия държавни служби и постове не за да бранят своя егоистично-котериен (кланов) интерес, а за да работят за коренния човешки и народен интерес!

б.) В анализирания документ без никакво неудобство се демонстрира един крайно високомерен административен манталитет, който се намира в пълно противоречие с базисните принципи на демокрацията; а тези последните, както и да го погледнем, би следвало да са спойката в темелите на нашата така непрокопсала българска демокрация. На това основание можем да си направим законния и правомерен извод: силата, която работи срещу коренния интерес на страната и нацията ни е именно самозабравилата се (в случая) образователна бюрокрация-администрация, която не признава друг интерес – освен своя собствен, казахме, егоистичен, котерийно-кланов и пр. интерес. Аз лично като български данъкоплатец не съм съгласен с моите данъци да се хрантути една администрация, която фактически в самозабравянето си е започнала да работи срещу коренните интереси на страната и нацията ни.

в.) Да мина към анализа на по-конкретните, не толкова общи моменти, които прозират при прочита на така многозначителния документ. Най-напред бие на очи това, че на инициираната от нас среща на ангажираните граждани (за които подпомагането на позитивната промяна в това училище е вдъхновяващата ни кауза!) били поканени и учителите, но се бил отзовал само един учител, именно инж. Богомил Иванов (който сам многократно открито е заявявал, че за разлика от другите учители в пловдивската ПГЕЕ не се страхува за единия хляб – понеже е и предприемач, имащ добри доходи и печалби!). Внушението, което документът ни натрапва, а именно, че "учителският колектив" не се вълнува, не се интересува от проблематиката на срещата, също е тенденциозно и подвеждащо, нещо повече, е прекрасна илюстрация на тежкото психологическо и нравствено състояние в тази училищна общност: ами учителите просто ги е страх дори да покажат интерес към срещата, камо ли пък да дръзнат да се държат според разбиранията си – щом единственият и така да се каже "назначен" или дори в някакъв смисъл "щатен" свободомислещ и дори свободно говорещ, именно инж. Иванов, го прави само защото, по собствените му думи, ако някой рече да го опраска от работа в ПГЕЕ заради волностите му "само ще го накара да си премести... атрибута от единия крачол в другия!"!

г.) На първата среща (проведена в отсъствието на директорката Анастасова) нищичко не можа да се реши по причина на това, че участващите заместник-директорки непрекъснато повтаряха, че нямат пълномощия да се договорят или споразумяват за каквото и да било; тяхната позиция, изразена недвусмислено, беше, че такива чудатости като "кръгли маси" и то именно по подпомагане на непосредствената и, опази Боже, практическа реална демократизация в конкретните училищни общности не били изобщо необходими (!!!), в същото време те нямали нищо против да се водят общи разговори "за промяната в образованието", но, забележете, "някъде извън нашето училище", на "неутрална територия", т.е. по този начин въпросните администраторки де факто показаха, че са противнички именно на каквато и да било реална промяна в съществуващото плачевно статукво не само в "нашето училище", но и в българското образование изобщо.

д.) Интересно е да се отбележи, че в анализирания документ и думичка не се упоменава за скандалното държане да самата директорка на ПГЕЕ на втората среща на ангажираните граждани с ръководството на училището – въпреки че РУО-Пловдив прекрасно беше известено за това в надлежно изпратените му писмени свидетелства, в това число и т.н. "КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ" за срещата, който ние, участващите в "дебата" граждани, имахме добрината да изготвим. Поради така показателното премълчаване в анализирания документ (писмото-отговор на РУО) на това екстравагантно поведение на самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ ние сме в правото си да направим законния извод, че РУО-Пловдив изцяло подкрепя действията на директорката на ПГЕЕ по провалянето, по блокирането, по осуетяването на нашата толкова полезна гражданска инициатива, иначе казано, РУО-Пловдив явно не вижда нищо смущаващо в така открито и предизвикателно демонстрирания от директорката на ПГЕЕ антидемократичен манталитет! Което само по себе си е не по-малко скандално: висшестоящите образователни началства, вместо да опитат да озаптят някак самозабравилата се и очевидно незнаещата на кой свят живее властница, без никаква скрупул застават зад нея, с което фактически я насърчават да продължи още по-настървено с толкова неправомерната обструкция на нашите отчаяни опити да помогнем на клетата училищна общност в ПГЕЕ! Което пък е потвърждение, че антидемократичността (иначе казано: привързаността към тиранията и робството!) е в основата и на поведението на въпросните образователни началства от РУО-Пловдив, което, както и да го погледнем, е една крайно рискована и уязвима позиция, предвид все пак демократичните времена, в които имаме късмета да живеем.

е.) Не само директорката на пловдивската ПГЕЕ, но и куриращите поведението й образователни началства от пловдивското РУО явно не са направили нищичко за да уведомят не само Обществения и Педагогическия съвет на ПГЕЕ за нашита гражданска инициатива за провеждането на "кръгла маса" по практическата реална демократизация-декомунизация в нашето училище (нищо че ние, гражданите, всичките си обръщения сме ги адресирали непосредствено към тях!), те очевидно нямат никакво намерение да известят за инициативата ни общностите както на учениците, така и на родителите! Което пак е демонстрация на един толкова анахроничен антидемократичен манталитет, който пък потвърждава за сетен път крещящата необходимост от спешна реална демократизация-декомунизация на отношенията в голямата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ. От казаното добре си личи коя е ретроградната сила, която пречи на каквато и да било смислена, разумна и ефективна промяна в тия отношения.

2.) В своя писмен отговор РУО-Пловдив си позволява безапелационно да лъже по ето какви въпроси:

а.) Ние, гражданите, не сме имали възможността на тия две срещи да поставим всички ония въпроси, които многократно сме формулирали в своите писмени обръщения – по простата причина, че на тия срещи, заради отчайващо антидемократичния и охранителен спрямо печалното статукво манталитет на другата страна, просто не можа да възникне не само някакъв дебат, но и дори не можа да се отприщи една що-годе смислена дискусия; всичките ни опити да предизвикаме такава дискусия или дебат се разбиха в стената на въпросната антидемократичност на ръководството на ПГЕЕ, която то, както видяхме, демонстрира без капка неудобство (очевидно не разбирайки на кой свят се намира; иначе не може да се оцени такава една крещяща неадекватност на поведението им спрямо нуждите на времето, в което живеем!). Ръководството на ПГЕЕ обаче, за да има такава една похвална смелост в демонстрацията на антидемократичността си очевидно е насърчавано от висшестоящите образователни началства, като се почне от РУО-Пловдив и се стигне до топлите кабинети на висшестоящата администрация от МОН. Подобна арогантност няма как да не е подкрепяна не само морално от тия ръководни среди на МОН, което отново е тройно по-скандално; по тази причина ни се налага да отправим това свое обръщение и до Министър-Председателя на Република България – щото г-н Министърът до този момент не е дал дори и знак, че желае да работи според нуждите на времето, в което живеем.

б.) Най-грозна лъжа е това, че нашата инициативна група граждани била получила "необходимия достъп до ПГЕЕ", питаме се, на фона на очертаната картина, кое именно е "необходимото", а може би дори и "разумното"?! Това, че директорката на пловдивската ПГЕЕ дори и не ни покани да седнем в кабинета й, с което показа пълната си враждебност срещу нашата така полезна и спасителна за бъдещето на институцията инициатива, е може би „необходимото”, тъй да се рече, „гостоприемство”?! Или "необходимото" и дори "длъжното" в поведението на въпросната самозабравила се администраторка е това, че на всеки въпрос, отправен от нас, гражданите, тя отговаряше ето как: "Следващият въпрос!"?! Ако това е "необходимото", "разумното" и "дължимото" поведение, то би ли ни някой разрешил какво в очите на бюрократичните мохикани от РУО-Пловдив (и от МОН-София) е "ненеобходимото", т.е. укоримото поведение?! Нима РУО-Пловдив (и МОН-София) искат да ни убедят, че "ненеобходимото" и укоримото от тяхната гледна точка е поведението, което е вдъхновявано от един чист демократичен порив, от свободолюбие, от загриженост за това доколко българското образование работи за коренните интереси на страната и нацията ни?! Това ли, питаме, е "укоримото" според вас, многоуважаеми самозабравили се властници?! Да си за реформата и промяната в образованието ни според вас е "укоримо", така ли? То също така и не е необходимо, така ли мислите вие?! Сега разбирате ли коя, г-н Премиер, е главната пречка в българското образование да няма нито реформа, нито прогрес, а да има само деградация?!

в.) Безцеремонно грозна и нагла лъжа от страна на РУО-Пловдив е твърдението им в анализирания документ, че зададените от нашата инициативна група въпроси били "многократно обсъждани на педагогически съвети и родителски срещи" в самото училище; да, напълно голословна при това е такава една лъжа, тя не почива на нито един факт! Нещо повече, РУО-Пловдив само добре знае, че си позволява да лъже: в славната година преди повторното ми опраскване от директорката на ПГЕЕ (в качеството ми на учител по философия и гражданско образование, дръзнал при това да има тъй осъдителния от гледището на бюрократите демократичен манталитет!) аз безброй пъти се опитах да предизвикам дебати по отделните конкретни въпроси, но нито веднъж директорката на ПГЕЕ не допусна това (!!!), да, нито веднъж тя не направи нужното такъв дебат изобщо да започне! Това РУО-Пловдив пределно ясно го знае – защото аз се опитвах да инициирам тия дебати чрез тяхното посредничество, неполучено, естествено! (Ако те, чиновниците от РУО-Пловдив, бяха благоволили да си мръднат поне малкото пръстче, тия дебати отдавна да бяха започнали, нещо повече, щяха да са вече родили безкрайно добри плодове!) Как е възможно да се лъже така нагло и то в съвсем официален административен документ, надлежно оформен и подписан?! Кой носи отговорността за тази толкова нескопосана лъжа? Кой трябва да плати за последствията, за пропилените ни шансове – по причина на това, че директорско-инспекторската мафия години наред самоотвержено пречи в българското образование да започне каквато и да било, дори и най-минимална промяна?!

г.) Ужасна лъжа и това, че РУО-Пловдив било изразило позицията си по моите инициативи, които имам дързостта да представям на вниманието му особено активно след 2011 г.; нито веднъж за тия години РУО-Пловдив (преди последната промяна в закона – РИО-Пловдив) не благоволи да заяви смислено позицията си, но за сметка на това правеше чудеса от бюрократичен героизъм да задушава всеки повей или полъх на някаква промяна! Това правеха чиновниците от РУО-Пловдив в тия паметни години на моите митарства и борби, с които се опитвах да предизвикам някакво движение в мъртвилото на необразователното блато. Да, те само пречеха в тия паметни години, както без никакво угризение на съвестта и сега продължават да пречат!

д.) Невероятно гротескова и при това глобална лъжа е това, че ръководството на ПГЕЕ, по твърдението в документа на РУО-Пловдив, "не възразявало и не възпрепятствало" идеите и инициативата ми за отпочването на демократичен дебат в тази многострадална и изтерзана от административен произвол и терор училищна общност! Ако беше истина това, което се твърди в документа, то тогава кои са тия мистериозни и мистични зли сили, заради противодействието на които този демократичен дебат в ПГЕЕ все още не е дори започнал?! Вселената като цяло ли пречи – или... климатичните промени дават такъв отрицателен ефект върху злотворната ситуация в тази училищна общност, за която аз алармирам висшестоящите институции комай всеки ден в последните няколко години?! Как е възможно, моля ви се, в документ на държавна институция, да има толкова откровени лъжи и глупости?! Няма ли някой поне да се засрами малко заради тази арогантна демонстрация на аморализъм, която при това си позволяват началства, които са отговорни не за производството на... чушки и домати, а за образованието, възпитанието и личностното и духовното развитие на младите хора?! Вий, г-н Премиер, можете ли да си представите по-голям абсурд от този щото аз не мога: самите отговорни за моралното състояние на младите хора институции и длъжностни лица да си позволяват без капка смущение да демонстрират толкова безскрупулен аморализъм?!

3.) И какви са необходимите, правилните, дължимите и разумните изводи от цялата тази печална история?

а.) Нещо трябва да се направи с оглед представената абсурдистка действителност някак да бъде надмогвана и предолявана. Какво ли трябва да се направи, г-н Министър?! Имате ли някакви идеи по този повод? Не Ви личи изобщо, ако имахте, щеше вече да Ви е проличало това! Изобщо имате ли представа защо сте поставен на този пост?! И това не Ви личи, простете, но Вие явно или не знаете защо сте на поста, или пък сте дръзнал да си правите съвсем погрешни сметчици - "без кръчмаря обаче", щот "кръчмаря" сме именно ний, гражданите! Няма да Ви позволим да стоите там, на постовете си в уютните топли зимъска (и така омайно прохладни в летните горещини!) кабинети само за да пречите и да стопирате каквато и да било жизнеутвърждаваща промяна, да, няма да Ви позволим да браните толкова изгодното Ви, ала гибелно за нацията ни статукво в образователната сфера! Недейте да си правите илюзиите, че ний, гражданите, ще Ви позволим да работите единствено заради своя користен кланов (мафиотски) интерес, да имате много здраве от нас, но ний на вас това няма да го позволим! Интересите на провалилата се по всички линии образователна бюрокрация ще ги пратим да идат по дяволите, щото за нас единствено важен е народният интерес, за нас водещ е интересът на младите хора - бъдещето на нашата окаяна от толкова много комунизъм и мафиотщина, но точно по тази причина така свидна родина и нация! А Вий, г-н Премиер, давате ли си сметка изобщо защо народът Ви е поставил на този пост?! Разбирате ли каква Ви е изобщо длъжността? Давате ли си сметка какво трябва да направите сега, след като разбрахте за представените в този документ безобразия и беззакония на самозабравилите се бюрократи?! Не се сещате ли? Искате ли да Ви подскажа?

б.) Ами Вий, г-н Премиер, имате една любима думичка, на която и аз станах голям фен (щот съм Ваш горещ фен!), това е думичката "опраскване"! Славна е тази дума, спор нема, обичам я много, даже може би почнах повече от Вас лично да я обичам! Ами ето, тази думичка съдържа верния подход, който си позволявам да Ви препоръчам – в качеството си на гражданин и на учител, който сам многократно е опраскван от вилнеещите самозабравили се образователни властници. Да, ама очевидно не аз съм виновен и отговорен за печалното състояние на системата, нали така?! Други са виновниците, нали така? Е, опраскайте тях – ако изобщо имате намерение да въведете някакъв ред в тази така фатално важна сфера на живота на страната и нацията ни. Кого най-напред да опраскате ли?! Ами г-н Министъра на образованието и науката опраскайте като начало. И наредете на новия Министър да опраска всички провинили се по веригата надолу отговорни длъжностни лица, които са се разпищололи дотам, че ето, години наред пред очите ми си позволяваха какви ли не беззакония, безобразия, злоупотреби, злодеяния и пр. Като почне да мете метлата от кабинетите в самата администрация на МОН в София, така трябва хубаво да помете и из РУО-тата, та да се стигне там, долу, където властват феодалните сатрапи на училищата, директорите! Опрасквайте ги тях най-безпощадно! Това е лекарството. Напълно сте прав, г-н Премиер, в теорията си, че лекарството е едно: опраскване! Само че трябва де се опраскват точните хора, нали така? Виновниците трябва да си понесат вината – ако изобщо искаме да сме правова и демократична държава. Никой властник не трябва да смее да се разпищолва ако наистина искаме да сме правова и демократична държава, в която всичко следва да е справедливо; аз като български гражданин мисля така. Как мислите Вие, ще се разбере съвсем скоро...

в.) Крайно време е да се въведат следните законови промени, г-н Премиер, инициирайте ги, ето, подсказвам Ви и тях:

• Промяна в закона за училищното образование в пункта, касаещ избора и назначаването на училищни директори; въвеждане на строга мандатност, повече от два мандата по 4 години никой вече да не може да бъде директор на училище; директорът се избира и назначава не от бюрократите, а от изборни органи по места, в които влизат представители на граждани, имащи отношение към образованието, родители, учители, ученици също; кандидатите за директори кандидатстват с програма, подлежаща на най-широк публичен дебат; нищо не пречи в самите училища да се проведат избори за директор, ведно с кметските, примерно (това трябва да се осмисли по-добре, но чрез дебатиране); трябва да се пипнат още други моменти в Закона, не е сега времето и мястото за тях, очаквайте тия дни Петиция по този въпрос, писана пак от нас, гражданите;

• Закриване чрез промяна в закона на прословутите Регионални управления по образованието, опраскване, уволняване на всички "експерти"-тунеядци и други такива паразититиращи ракови образования в системата; ще се мисли как във всяка община да се контролира от гражданите (родителите) най-вече процеса на образование и възпитание в училищата; не е трудно да се изобрети нещо работещо в тази посока, има си начините, които се прилагат отдавна по света; нема да ни се налага да откриваме сега топлата вода.

Толкова. Мисля, че казах главното, което трябваше да бъде казано. Все някой трябваше да го каже, ето, на мен очевидно се е паднала тази неблагодарна чест. Г-н Премиер, получихте ли предишното ми писмо, в което Ви помолих да ми помогнете да си намеря работа като учител, щото ето тия същите разбеснели се сатрапи в образователната сфера не само че ме опраскаха за кой ли път (те не могат да ми простят лукса да съм демократ не само на думи, но и на дело!), не само че ме превърнаха в дисидент спрямо прогнилата и така уютна за тях самите система, но дори дръзнаха да ме лишат фактически от... преподавателски права, представяте ли си?!

Г-н Премиер, за да Ви помогна да разберете точно какво е станало, ще Ви дам пример по аналогия: какво ще кажете ако някой самозабравил се идиот дръзне да Ви заяви публично, че не ставате дори за... пожарникар, да заяви, че дипломата Ви от пожарникарския факултет на Университета в Симеоново не важи изобщо?! Как ще реагирате ако такъв един самозабравил се и загубил очевидно разсъдъка си идиот Ви заяви, че сте "пълен некадърник" дори и в гасенето на пожари?! И че немате вече никакви качества да бъдете дори и най-прост пожарникар?! Ще му лупнете един пестник в суратя, нали така?! Е, разбирам Ви напълно, такива наглеци требва да си получават заслуженото.

Аз обаче съм учител по философия и затова само се надявам на твоята (прости ми че минах на "ти"!) справедливост, г-н Премиер! Към кого друг да се обърна за справедливост (ако не към Вас!) след като в свидното ни отечество даже и правосъдието ни е прогнило (и корумпирано) още повече от образованието даже?! Та вервам че ти ще ме разбереш, ти си разбран човек, вервам осъзна, че безобразията в образованието обаче требва да бъдат спрени час по-скоро! Вервам, че ще направиш нужното! Вервам, вервам... ама... както и да е!

Честита нова година, г-н Премиер, грабвай по-скоро метлата и лопатата, че оборите не само в образованието, ами и навсякъде, са така задръстени (няма да казвам с какво точно!), че са надминали даже авгиевите от древността! Давай, почвай работа, пък ний, гражданите, ще помагаме с каквото можем! (То такива затлачени и мръсни обори не се чистят иначе, а само с много и то пълноводна и мощна "вода" – само пълноводната "река" на демокрацията може да очисти авгиевите обори на тъй приказната страна Мутроландия – каквато допуснахме да стане клетата българска държава.)

Заедно можем да направим всичко необходимо, само дето всеки у нас тегли в различна посока: затуй и българската каруца е затънала сякаш в непроходимо блато...

Пловдив, 5 януари 2018 г.

С най-добро чувство: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 ПОД ФОРМАТА НА ПОСЛЕПИС: Получих тази заран едно писъмце с крайно показателно послание, ето го, добавям го като илюстрация на навременността, а също така на необходимостта (разумността) на гореказаното (налага се да скрия самоличността на авторката щото не съм я питал разрешава ли да оглася името й):

И. П. ми пише: Здравейте, г-н Грънчаров. Положението ми е подобно на Вашето с разликата, че не мога да си позволя съдебно дело. Обърнах се към няколко институции включително КЗД и националната телевизия. Мисълта ми е: в БНТ попаднах на... (премахвам тези подробности по понятни причини, бел. моя, А.Г.) ... обеща за броени дни да ме върне на работа ако в КЗД няма резултат. Защо не опитате чрез ... (премахвам и тези подробности по понятни причини, бел. моя, А.Г.) също ми препоръчаха. И защо не се съберем повече хора и не изпратим до МОН предложение за мандатност и учителско оценяване на директорите? Поне докато още имаме сили - защото аз не знам докога ще издържа.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Благодаря Ви за информацията! Напълно подкрепям предложението Ви да си обединим силите и да изпратим предложение до Парламента (не до МОН), до Комисията по образованието в него за мандатност на директорите и за гражданско (не само учителско) оценяване на ефекта от работата им. Тази законова промяна е крайно необходима, съгласен съм да я инициираме.

Аз също така смятам, че е добре да направим една подписка по този пункт и след като съберем известно количество подписи да я изпратим на тази именно комисия в Парламента. Ще опитам да се свържа с двете лица от БНТ и да ги запозная с моя казус, подобно на удавниците ми се налага да се хващам и за "сламките". Пишете пак за да си координираме усилията!

Имам опит от отношенията ми с КЗД, не разчитайте те да Ви помогнат. Те имат една тромава процедура, продължаваща с години. Нищо не можах да постигна с тях. Застанаха на страната на самозабравилата се директорка! Те имат лошия обичай да подкрепят... мъчителите на жертвите на дискриминация, а не самите жертви! У нас всичко е наопаки на правилното, справедливото и разумното!

Хубав ден Ви желая!

ПРИЛОЖЕНИЕ 3, хвърлящо известна допълнителна информация върху най-актуалното положение по казуса: Време е да станете истински граждани, което може да се удостовери по един начин: чрез действията ви, чрез постъпките ви, чрез поведението ви, чрез делата ви!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo