Директорският тероризъм в София е добил чудовищни размери: в столицата училищата са буквално концлагери за учители!

Проведох интересен разговор с учителка от София, който на места е направо потресаващ - заради информацията, която се съдържа в нейните думи. С нейно съгласие (за което искрено й благодаря!) публикувам разговора ни със съвсем незначителни съкращения, по понятни причини се наложи да скрия самоличността на събеседничката си; ето, моля, прочетете, убедете се сами, че положението в образователната ни система е най-малкото катастрофално:

Т. каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Положението ми е подобно на Вашето с разликата, че не мога да си позволя съдебно дело. Обърнах се към няколко институции включително КЗД и ... телевизия. Мисълта ми е: в ... попаднах на ..., журналист, разследващ системата на образованието. Той обеща за броени дни да ме върне на работа ако в КЗД няма резултат. Защо не опитате чрез тях, журналистката ... също ми я препоръчаха. И защо не се съберем повече хора и не изпратим до МОН предложение за мандатност и учителско оценяване на директорите? Поне докато още имаме сили, защото аз не знам до кога ще издържа.

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Благодаря Ви за информацията! Напълно подкрепям предложението Ви да си обединим силите и да изпратим предложение до Парламента (не до МОН), до Комисията по образованието за мандатност на директорите и за гражданско (не само учителско) оценяване на ефекта от работата им. Тази законова промяна е крайно необходима, съгласен съм да я инициираме. Аз смятам, че е добре да направим една подписка по този пункт и след като съберем известно количество подписи да я изпратим в тази именно комисия в Парламента. Ще опитам да се свържа с двете дами от БНТ и да ги запозная с моя казус, подобно на удавниците ми се налага да се хващам и за "сламките". Пишете пак за да си координираме усилията! Хубав ден Ви желая!

Имам опит от отношенията ми с КЗД, не разчитайте те да Ви помогнат. Те имат една тромава процедура, продължаваща с години. Нищо не можах да постигна с тях. Застанаха на страната на самозабравилата се директорка!

Те имат обичай да подкрепят мъчителите на жертвите на дискриминация, не самите жертви! У нас всичко е наопаки на правилното, справедливото и разумното!

Т. каза: Здравейте! Вече писах до Парламента и Комисията по образованието. Никакъв резултат. Писах до Манолова и имах среща с нея. Нищо. Контактувах с В. Н., който събра няколко хиляди подписа за мандатността и ги внесе в МОН и НС. Абсолютно никакъв резултат, системата щяла да се "затормози" при подобна мандатност. Имах излъчен репортаж по ..., който пък го орязаха и така скриха същността на проблема - имало проблем с Валери Симеонов и още някой и много се извиняват, но... Изключително омерзена и погнусена съм от България. Единственото, което мога да направя, е да напиша книга след време. Общувам и с други колеги, преминали през свинщината "образование" в България. Някои дори са осъдили Кастрева и министъра за престъпно бездействие. Никакъв резултат. Тук наистина трябва да се садят само картофи. Ако имате нужда от помощ... веднага, но е безсмислено. Успех!

Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Съвсем ме обезнадеждихте с тази информация. Не съм предполагал, че положението е така трагично. Аз още се надявам, че ако гражданите се пробудят и активират нещо може да се промени, ала за жалост гражданите непробудно спят. Не знам какво да правя. Моите сили също са на изчерпване. Имам тежко сърдечно заболяване, което при този стрес от последните години се усложни така, че живея още само по Божията милост: цяло чудо е, че още съм жив. На никаква човещина са неспособни самозабравилите се бюрократи от образованието. Страшна работа!

Иначе аз описах всичко преживяно от мен в тия борби за промяна в образованието в цяла една поредица от книги, това поне ще остане след мен. Пишете и Вие, има смисъл! Това може да помогне на хората да се замислят. Макар че кой ли чете такива книги сега у нас?!

Ето какво написах тази заран, вижте накрая цитирам нашата кореспонденция: Само пълноводната "река" на демокрацията може да очисти авгиевите обори на тъй приказната страна Мутроландия!.

Т. каза: Чела съм доста неща от Вас. Моят случай също е много тежък. Собственият ми годеник и колега се изправи в залата срещу мен за да излъже, че никога не е чувал крясъци и заплахи към мен, никога не е бил заплашван от нейна страна и т.н. ... Колегите с които пиехме кафе и се жалваха от тормоза й също се извъртяха и не посмяха да ме подкрепят. Мила родна картинка! Лошото е, че с този случай загубих човешкият си облик - станах озлобено и цинично същество. Единственото, което правя, е при редките ми контакти с нея да я обиждам и кълна до девето коляно. На което тя с усмивка показва вирнат палец. Извън кожата си на няколко пъти след открито заседание опитах физически да я докопам... отърваха я. А и най много да си докарам някоя глоба. В КЗД ми влизат в положение след като разбраха за какво иде реч. Просто ме гледат с огромно съжаление хората, при лъжливи свидетелски показания нищо не могат да ми помогнат. Толерират ми поне обидите (с езипов стил на изказване), отправени към нея. Хвърлих куп свидетелства за да докажа, че лъжат (документи, видеозаписи). В съда обаче не се приемат, незаконно било да записваш някой без неговото съгласие. Към това прибавяме и много добър, скъпоплатен адвокат от нейна страна... и нещата са ясни. Резултат: стрес, разбити нерви и загуба на вяра в човечеството.

Аз също мога да Ви изпратя моите жалби и писания към НС, МОН, омбудсмана, но... С колегите, преминали през същият ад, отдавна спряхме да говорим на тази тема. Когато се видим обсъждаме единствено... кулинарните рецепти. В противен случай хората започват да се тресат и изпадат в нервни кризи. Поинтересувайте се за случаят Данчо Балджиев и колежката ..., която 10 години го влачи по съдилища, плюс едно дело в Страсбург. Още си е директор!

Така че по-спокойно.. Просто си напишете книгата и не се занимавайте повече.

Ангел Грънчаров каза: Разбирам Ви, но едно нещо не мога да разбера: откъде-накъде ще се отказваме от борба -а де би държавните училища са нещо като бащиния на директорите?! Ако ми дадете информация за други сродни случаи ще Ви бъда много благодарен. Нищо не знам примерно за този Данчо Балджиев, ще потърся в Мрежата, но ако имате нещо, пратете ми го, ще Ви бъда благодарен.

Т. каза: Няма училища, има приватизирана обществена собственост. За Данчо Балджиев е изписано доста. Погледнете и случаят с колежката ... и директорката .... Успяла е да я осъди, глобили са я с 300 лв. и дотам, още е директорка! С ... сме близки, но не е много уместно да Ви свързвам с нея. Разкошен човек, съоснователка на ..., в момента ръководи вокална група "Сидера". (Тук премахвам изречение, което има съвсем личен характер и не мога да му придам гласност, бел. моя, А.Г.) Те всички са опитвали какво ли не. ... е осъдила и Кастрева, и тогавашният министър!? Ако се сетите за някаква друга алтернатива пишете, но с жалби и протести не става. И Страсбург не помага. Иначе много хора се интересуват, чели са и Ваши статии, но дотам. Училищата днес се превърнаха в инкубатори за сервилни комформисти. Всеки ден ги мачкат, но търпят. Когато трапезата на децата зависи от това всеки избира сервилността.

При мен е същото положение, но винаги съм казвала "утре излизаш на улицата и те блъска автомобил, иди си от този свят с едното достойнство не като парцал!".

Ангел Грънчаров каза: Много правилно го казахте: Училищата днес се превърнаха в инкубатори за сервилни конформисти. Точно така е. За жалост е така. Аз обаче смятам, че има надежда ако ние, опрасканите, започнем да се борим заедно за правата си - и в защита на достойнството си. Поотделно нищо не можем да постигнем, но ако започнем да се борим заедно, е възможно да ни обърнат внимание.

Аз съм протестирал напълно сам пред сградата на МОН, министърът мина покрай мен и не ми обърна никакво внимание. Ако сме повече хора ще се принуди да обърне внимание. И ми е много интересно да кажете какво мислите за този нов подход, който предлагам: група инициативни граждани отиват в дадено училище, искат среща с директора и обявяват, че желаят да подпомогнат реалното демократизиране на отношенията в училищната общност, да подпомогнат процесите на демократизация, но отвън нея самата; започва "кръгла маса", на която те зададват "неудобните въпроси" (които никой не смее да зададе!) не само на директора, но и на учителите, родителите, учениците. Аз смятам, че така може да се раздвижат нещата в съответното училище, с оглед на това да бъде победен страха, да бъде стопена неговата ледена прегръдка. Как мислите вие, как оценявате този подход?

Т. каза: Така е, но никой не иска да се занимава. Опитах се да ги убедя преди време, но не искат. Особено тези, които вече са минали през тези неща - искат просто да забравят. Отговарят ми с "Не, не, моля те, не искам да се занимавам!". Нищо не мога да направя.

Как се обединява народа тук, да се вдигне и да тръгне да си търси правата!? Не, тук не е Западна Европа.

Все пак има вариант, но засега съм с вързани ръце понеже все още работя в системата. ... от ... ще съдейства за предаване, в което можем да се съберем на маса и да поставим тези въпроси. Дотогава обаче трябва първо да се спася от системата и да намеря друга алтернатива. Мисля, че до края на лятото най-късно мога да го осъществя. Навсякъде в нашите училища е налице частен феодализъм (малък процент стойностни директори), но в София е добил чудовищни размери. Тук училищата са буквално концлагери за учители. Невероятен тормоз и унижение! Едно предаване по ... е най-добрият вариант. В него мога да изложа проблемите, а и Вие и още някой може би. Присъствие на директор и дискусия пак е добра идея. Но просто трябва да се спася по-напред от системата, което, сигурна съм, до август (септември) най-късно мога да направя.

Писах на Васил Николов от Национален инициативен комитет за качествена и инициативна образователна система. Каза, че ще подкрепи за едно такова начинание. Имам предвид протест и тв предаване. Поисках да подкрепи с хора, понеже колегите нали се сещате? Надявам се скоро да се спася от даскалството (само да се отърва един път и завинаги!), но в момента трябва да храня дете, което разбира моите либерални възгледи, но все пак трябва да се яде. А вече бях година и половина без доходи.

Ангел Грънчаров каза: Напълно Ви разбирам. Така е. Мисля, че за предаване са (пре)достатъчни двама репресирани от системата (от директорската бюрокрация) учители. Аз съм готов да участвам, няма какво повече да загубя. Безработен съм.

Т. каза: Ще се свържа с Вас когато успея да се уредя на друга прилична работа. Васил Николов ще помогне, свестен човек е и силен характер. Четох последните статии за Вас, много съжалявам!!! Правя каквото мога. Но това е България все пак. Живеех в Италия... когато чернокожите протестираха - италианците се присъединяваха към тях! Тук е така. Моля Ви не очерняйте в статиите си лявата идеология, все пак това са хора с хуманни убеждения. Просто интелигенцията тук е препатила от Ганьо Българина, не от социализма.

Във времето когато в България е имало концлагери в Гърция и Турция са налице същите за младежи с леви убеждения - "децата на революцията". Но това го оставяме, по-важна е нашата работа и настоящето.

Ангел Грънчаров каза: Така е, имам много приятели с леви убеждения. Това не ми пречи на мен лично.

Този Васил Николов има ли някакви координати? Може ли да ме свържете с него за да поговорим?

Т. каза: Погледнете в "приятелите" ми. Отскоро съм с само с таблет и трудно се оправям. Изглежда пълен човек с тъмна коса на снимката.

Ангел Грънчаров каза: Ще го потърся, благодаря. Хрумна ми нещо, дано приемете. Казахте, че за предаването в ... трябва да чакаме поне 7-8-9 месеца докато се спасите от системата. А какво ще кажете сега (все пак е нещо) да публикувам в блога нашия разговор, може пък да спомогне (чрез очертаването на тъжната картина в българското училище) за известен напредък в съзнанията на читателите? Аз ще премахна всички ония моменти, които имат прекалено личен или злепоставящ характер. Ще Ви покажа текста преди публикуването, какво ще кажете? И Вие ще бъдете напълно инкогнито, бъдете спокойна! Ще Ви скрия самоличността.

Т. каза: А, не е проблем. Аз също в писмата до Манолова и НС описах и Вашият случай, рових и го взех от различни статии. Извинявам се за което; за случаите на ... и ... имах съгласието им. Ще Ви изпратя писмата ми до тях.

Ангел Грънчаров каза: Ще се свържа с него. Благодаря за съгласието да публикувам разговора между нас! Хубав ден Ви желая!

Т. каза: Няма проблем. Хубав ден и на Вас.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo