Обърнах се и към академичните институции с молба за компетентно становище по тъй интригуващия мой "чисто личен казус"

Вчера, четейки "Историята на англоезичните страни" на Чърчил, съвсем случайно ми хрумна следната идея: в писмен вид да помоля деканите на Философските, Юридическите и Педагогическите факултети на поне два-три университета да се произнесат по великолепния, по твърде богатия по смисъла си казус, който се образува около моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, довели до двукратното ми опраскване (уволнение) в последните три години (!), а също така и до фактическото ми лишаване от преподавателски права (!!) като последица от самоуправните или волунтаристични действия на една самозабравила се, упоена от чувството за пълна безконтролна власт представителка на толкова арогантната образователна бюрокрация в свидното ни отечество, т.е. оказа се, че една директорка на училище в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ може самоволно, по свой каприз, фактически да отменя (!!!) преподавателската ми правоспособност, дадена ми по надлежния ред от два университета (единият от които при това е от друга, чужда страна!). (Аз съм започнал образованието си в СУ "Св. Кл. Охридски", завършил съм го в Държавния университет на Санкт-Петербург в Русия, а след това съм получил най-висшата за учители квалификация пак от СУ "Св. Климент Охридски", от неговия Департамент за информация и усъвършенстване на учители.)

Юридическите факултети, струва ми се, следва да ги запитам как възприемат и тълкуват случилото се по причина на това, че при съдебното обжалване на второто ми уволнение, което тече все още, на първата инстанция, съдийка от Районен съд в Пловдив без абсолютно никаква аргументация (!) прие, че моето опраскване-уволнение, видите ли, било "напълно законно" и правомерно (!!), т.е. тази съдийка постанови, че другата страна, именно тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ, видите ли, била "доказала", тъй да се рече, "факта" на "пълното загубване от моя милост на каквито и да било качества да бъда учител" (!!!) и прочие, ето по този момент мен силно ме вълнува да разбера каква е позицията на най-добрите академични експерти по правото у нас, интересно ми е да разбера как те мислят по въпроса в компетентността на съда ли е да решава кой става и кой не става за учител (!), пък също така, не крия, ми е много интересно какво ще кажат по всичките тия въпроси и академичните специалисти от Педагогическите факултети, щото ако излезе, че съдиите могат да решават въпроса кой става и кой не става за учител, то по тази "логика" нищо не пречи и подготовката на учители да мине към... правораздавателното ведомство, т.е. нищо не пречи анархията в държавната машина на държавата България-Мутроландия да вземе да стане абсолютна.

Естествено, много ме вълнува как пък моите колеги, философите от Философския факултет на СУ ще възприемат цялата тази история, при която един философ е подложен на необуздан, на невъзпиран от нищо административен произвол, терор и тормоз само защото той си е позволил лукса да си изпълнява истински нелеката мисия на учител по философия на младите; да, не крия, че и тяхната реакция ми е твърде интересна. Е, интересна ми е също така и реакцията на учителското съсловие, има също така и Асоциация на преподавателите по философия, те изглежда мълчат по моя казус защото, предполагам, са ми обидени заради това, че не съм си плащал от години... членския внос (!!), нищо чудно и тази да е причината да мълчат така загадъчно, знае ли човек?!

Та виждате, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, че е безкрайно интересно да се опитам да сондирам мнението на тези най-авторитетни академични институции. Е, разбира се, важно за мен е да разбера каква ще бъде тяхната реакция като ги запитам, дали изобщо ще ми отговорят също е интересно да се разбере, абе си струва човек да се потруди и да пише, да попита, знайно е, писано е, че търсещите (аз търся само едно нещо: истината – и неразделната, неотделимата от нея справедливост; станаха две, но всъщност са едно, щото са наистина неделими!) ще намерят, на хлопащите ще им се отвори, на искащите ще се даде и пр.

Вярно, не е лесно отново и отново да пиша по целия този казус, който е така абсурден, че е безкрайно мъчно да се опише като за разумни хора, но ето, такава очевидно ми е съдбата през тези нелеки за мен години: да пиша отново и отново не книги и хубави философски текстове, а да пиша предимно... жалби, доклади и отворени писма, в които да призовавам институциите да се размърдат, да направят нещо, та да възпрат ставащия пред очите им произвол. Да, ама писах на какви ли не институции, нито една не се трогна и не направи нещо за да ми помогне, т.е. нито една институция не благоволи да си свърши работата (правете си сметка докъде е стигнала развалата на държавата ни!), е, по тази именно причина ми се налага да се обърна пред служителите на най-висшата спрямо истината институция, именно академичната, ако я възприемаме в нейния чист автентичен смисъл (щото и академичната ни институция не е в бляскаво състояние, нека да не си затваряме очите и за това!), да не говорим пък за състоянието на по-нисшата по степен образователна система, училищната, а също така и за това на правораздавателната ни система (за здравеопазващата ни такава пък думи нямам, тя също е преплетена в моя казус, щото съм инвалидизиран, всичките тия тежки борби за реална демократизация-декомунизация се отразиха на здравето ми, сърцето ми напоследък е такова тежко състояние, че е цяло чудо как така въпреки преживяния стрес все още съм жив!).

Както и да е, ето, как в заплитането на един човешки и чисто личностен по естеството си (аз така го възприемам) казус участват и имат роля комай всичките жизненоважни за функционирането на общността ни системи, всичките до една коя от коя по-болни и по-абсурдно устроени! На мен лично, признавам си, взе "лекичко" да ми писва като личност, като учител, като философ и като гражданин единствен да се боря за някаква промяна към добро, не си мислете, че не разбирам, че това изобщо не ми е по силите, не се мисля за някакъв... "титан", не, няма такова нещо, доста слаб човек съм. Но онова, което най-много ме мъчи, е безразличието на самата наша общност, която сякаш се е приготвила да мре - и затова нищичко не може да я смути; голяма работа, че всичките системи на държавата са запретнали ръкави да мачкат някаква си там отделно взета личност, нима може да смути с нещо бленуването и апатията на нашия роден масов непукист (да употребя тази най-мека дума!) или безхаберник, не ща да го обиждам тази заран, не знам днес защо съм станал толкова милосърден. Да, на никой не му пука, че тук разни самозабравили се бюрократи се гаврят, плюят и мачкат някакво си човешко същество, което е имало дързостта обаче да се бори за правата си и да иска дължимото уважение; не, на никой за нищо не пука, а всички стоят и дружно гледат... сеир.

Толкова по този въпрос, щото работа ме чака, ето, изморих се да пиша, а още не съм започнал същинската си работа! Време е да запретвам ръкави, да видим докъде ще я докарам, ето какво се получи за момента по писането на този нов документ:

До проф. д-р Димитър А. Денков, Декан на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

До проф. д-р Сашо Г. Пенов, Декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" 

До проф. д-р Бончо Господинов, Декан на Факултет по ПЕДАГОГИКА на Софийския университет "Св. Климент Охридски" 

До проф. д-р Росица Пенкова, Директор на Департамента за информация и усъвършенстване на учителите към Софийския университет "Св. Климент Охридски" 

До проф. д-р Даниела Хр. Тасевска, Декан на Философския факултет на Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" 

До проф. д.н. Цветан Г. Сивков, Декан на Юридическия факултет на Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" 

До проф. д.н. Венка П. Кутева-Цветкова, Декан на Педагогическия факултет на Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" 

До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

До проф. д-р Венцислав Стоянов, Декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" 

До проф. д.п.н. Румяна Танкова, Декан на Педагогическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

До проф. дсн Валентина Златанова – завеждащ секция Социален контрол, отклонения и конфликти на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

До доц. дсн Светла Колева – завеждащ секция Общество на знанието: наука, образование и иновации на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

До доц. д-р Мария Желязкова, Завеждащ секция Публични политики и социални промени на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

До доц. дфн Богдана Тодорова – завеждащ секция Социални теории, стратегии и прогнози на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

До проф. дфн Стефан Пенов – завеждащ секция Религия, вярвания, светоглед на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

ЗА СВЕДЕНИЕ: До учениците, учителите и родителите, т.е. до цялата училищна общност на пловдивската ПГЕЕ

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

До проф. дфн Анастас Герджиков, Ректор на СУ "Свети Климент Охридски" 

До проф. д-р Христо Бонджолов, Ректор на Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий" 

До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

До проф. дсн Румяна Стоилова, Директор на Института за изследване на обществата и знанието, БАН 

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО-ПИТАНЕ ПО ТВЪРДЕ ИНТЕРЕСЕН, НО КРАЙНО ЗАПЛЕТЕН КАЗУС – С МОЛБА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНО СТАНОВИЩЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите и горещ привърженик на демокрацията

Многоуважаеми дами и господа Декани,

Обръщам се към Вас, а чрез Вас и към ръководените от Вас авторитетни академични общности с молба да изразите своето експертно становище по един наистина крайно заплетен казус. Вашата позиция за мен ще има огромен смисъл – по моя преценка единствено Вашето безпристрастно и компетентно становище може да разнищи този толкова заплел се (по причина на крещящото бездействие и безхаберие на отговорните държавни институции) възел от какви ли не проблеми. За Академията по принцип единствено истината – правдата! – има значение: защото Истината е, така да се каже, Божеството в Храма, в който Вие така всеотдайно свещенодействате. Ще се опитам, вярвайки във Вашата несъмнена способност да постигате верния смисъл, с малко думи, т.е. пределно кратко да изложа иначе великолепния (поради многоизмерността си) казус, който, от друга страна погледнато, може да предизвика едно чудесно изпитание на Вашето неусмиримо изследователско дръзновение.

Вкратце нещичко за мен, аз така или иначе, съм основно действащо лице, допринесло за завързването на възела или казуса. Завърших философия през 1983 г. в Държавния университет на Санкт-Петербург (тогава – "Ленинград") в Русия (тогава СССР), където бях изпратен да продължа образованието си след като завърших I курс във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След кратко учителстване издържах конкурс и станах асистент по философия в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където работих до 1992 г. Когато философията беше изпъдена от университетите, на мен ми се наложи да тръгна подир нея – от 1992 година досега съм работил като учител по философия в различни гимназии на гр. Пловдив. Обичам работата си, нищо чудно обсъждането с младите хора на философските проблеми да е моето призвание, да е това, заради което ми е бил даден животът – аз така усещам нещата.

През 1992 г. основах свой частен Център за развитие на личността, наречен HUMANUS, сред активностите на който се откроява това, че успях за няколко години да подготвя и издам цяла една поредица иновативни (както сега се наричат) помагала по всички изучавани в гимназиите философски учебни предмети, ще спомена само заглавията и подзаглавията на някои от тях, те все нещо говорят и показват Лаборатория по философия (Книга за опитващите се да разбират), Изкуството да се живее (Етика на достойнството),Изкуството на мисълта (Класическа логика), Преследване на времето (Изкуството на свободата), Универсумът на свободата(Източниците на достойнството, успеха и богатството), Тайнството на живота (Въведение в практическата философия), Животът на душата (Философска психология), Изворите на живота (Вечното в класическата и модерната философия) и някои други, примерноБългарската душа и съдба (Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), Страстите и бесовете български (Кратка психологическа история на съвременна България), тези книги, ведно с някои други, пък са писани за да подпомагат и гражданското образование на младите. За мен подпомагането на личностното израстване младите, т.е. разгръщането на техния личностен потенциал и развитието на ценни, необходими за живота на свободния, на пълноценно живеещия индивид качества и способности винаги е било водещата цел, несъмнения приоритет на работата ми. Часовете с моите ученици винаги са протичали в една непринудена, човечна обстановка, провеждал съм ги по Сократовия маниер, заедно сме търсили истината по най-важните за човека въпроси, изследвали сме, спорили сме, дебатирали сме понякога твърде разгорещено. Един вид съм се стремял да си гледам работата най-съвестно и отговорно. Всичко постигнато през тия усилни години на търсения и всекидневен труд обобщих в една поредица от книги, в която развих детайлно своите идеи и разбирания за съвременните подходи в образованието, ето тук техните заглавия, някой може да се заинтересува и да ги прелисти (всички написани от мен книги и учебни помагала освен че са издавани многократно в хартиен вид имат и онлайн-издания, т.е. са изцяло достъпни за всеобщо ползване):

● Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България

Истинският университет

Истинският университет-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● Veritas odium parit...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● Дневникът на учителя-бунтар

● Реформа на НЕобразованието

● Училище по свобода

● Дневникът на учителя

В последните десетина години съм активен блогър, особено интензивно работя и всекидневно пиша по проблемите на съвременното образование, а така също и по интересуващите ме въпроси на гражданското израстване на младите. През тия 10 години основах и издавам и философското списание ИДЕИ, на него съм главен редактор, то излиза три пъти в годината, има и международно многоезично научно-теоретично издание (излизащо в отделна поредица), което създадохме с учени най-вече от Философския институт на Украинската академия на науките (впоследствие се включиха и учени от други страни, Индия, Чехия, Япония, Русия, САЩ...), ето, ползвам се от случая да поканя и учените от ръководените от Вас академични организации да се възползват от възможностите, които дава тази трибуна (аз съм ги канил и друг път, някои от тях вече са се възползвали, излизали са техни статии при нас). От 4 години издавам и списанието за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, наречено HUMANUS, то пък излиза шест пъти годишно. Много се извинявам, че ми се наложи да кажа всичко това за себе си, то не е за да се изтъквам или да се правя на "важен" или на "интересен", просто е пряко свързано с казуса, с който ми се налага да Ви запозная -  към изложението на който престъпвам.

Учениците ми в огромното си мнозинство възприемат положително моя съвсем диалогичен преподавателски подход и стил; през последните години заедно с тях почнахме да работим по създадения (в рамките на Дискусионния клуб в училището, в което работя в последните 17 години, именно пловдивската ПГЕЕ) с общи усилия проект за непосредствена и практическа РЕАЛНА демократизация на отношенията в нашата училищна общност, именно училищната общност на ПГЕЕ. (Пропуснах да кажа, че Дискусионен клуб навремето бях създал и в ПУ, той съществуваше в периода 1987 до уволнението ми в 1992 г. и беше доста популярен, в него са изнасяли лекции най-видните философи на България от онова време, някои от които са още живи и и здрави; аз общо взето където и да съм работил, все съм създавал и Дискусионни клубове, където пък са били обсъждани въпроси, не влизащи в учебните програми.)

Да, но през лятото 2010 г. в училището се пенсионира предишният директор инж. Венелин Паунов, една широкоскроена личност от голям, включително и духовен мащаб (Бог да го прости, този изключителен човек почина миналата година!), директорка на професионалната ни гимназия (по електротехника и електроника) стана учителката по литература Стоянка Анастасова, с идването на която на власт атмосферата в училището коренно се промени, от оксфордска, както аз обичах да я наричам по времето на инж. Паунов тя почна да става... казармена, с най-отвратителната авторитарна и тиранична обстановка, т.е. почнаха да се възраждат най-неприятните стереотипи на уж отминалото време, с всичките им салтанати, примерно подлизурството пред началството, лицемерието, интригите, доносите, слуховете и т.н. Въпреки крайно тежката и влошаваща се с всеки изминал ден обстановка аз не промених своя подход, т.е. позволих си, така да се рече, да продължавам "да нося шапката на свободен човек", на демократ, на философ, за мен е съвсем непонятно как е възможно човек да е учител и особено пък философ, пък да робува на тъй неподходящия чиновнически, сиреч толкова бездушен манталитет; за мен несвободната, бездушна и безчовечна философия (а също така и учителстване) са невъобразим абсурд, са пълна невъзможност, са нещо като "дървено желязо" или като "пържени снежни топки"! По моето разбиране свободата и демокрацията са естествената форма както на познанието, така и на ученето, така и на личностното развитие, да не говорим пък за образованието, което по своето понятие, в сърцевината си е и свободолюбиво, и демократично, и човечно (да, ама в нашенските родни условия отдавна се е забравило що е това образование, даже масово не се разбира самото понятие за образование, включително и от... масовия учител, което е вече съвсем скандално!).

Както и да е, конфликтът ми с авторитарната директорка, изживяваща се като стожер на командно-административната (не)образователна система, беше неизбежен. Искрата за пламването на този конфликт проблесна когато в края на 2011 г. с група ученици от Дискусионния клуб предложихме патрон на училището да стане починалия точно тогава Стив Джобс, щото нашето училище в града продължава масово още да се нарича "ТЕТ-Ленин"; писах в блога си за това наше предложение, оттам разбраха медиите, дворът на училището се напълни с репортерите на всички национални и местни телевизии, вестници и пр., всяко чудо за три дни де, бяхме сензацията в централните новини по всички телевизии, давахме интервюта, даже и по света се заинтересуваха как Стив Джобс "победи"... Ленин! Да, ама не, директорката се обиди, че никой не я е питал, не е уважил властта й, нахвърли се на учителски съвет да ме ругае, а пък после в близките две години приложи целия тъй богат административен арсенал за правене на какви ли не гадории на неприятният й свободолюбив учител, приложени биха всички добре известни ни табиети, познати ни от непрежалимата епоха на социализмо-комунизма, то не бяха доноси, то не бяха жалби от "възмутения колектив", то не бяха "разгромни писма", то не бяха "народни съдилища" и "другарски трибунали", абе всички ръждясали оръжия, което вече сте позабравили, бяха извадени от гардеробите, ведно с обслужващите ги скелети! Шоуто беше превъзходно, три години се вихри това невиждано позорище, накрая престаралата се директорка, като напълни папките с тъй необходимите й компромати, се осмели да ме опраска (използвам тази дума вместо думата "уволнение" по съвсем понятни, не само стилистични причини!).

Но главната причина да ме опраска беше тази, че на моя милост (след като в онази изцяло отровена атмосфера в училището никакви дебати вече не можеха да се провеждат!) се наложи да пренесе дебата на страниците в моя блог, да, на всички простотии, глупости, лудости и абсурди, случващи се в славната някога ПГЕЕ, аз се принудих да дам пълна гласност чрез блога си, е, разбира се, след като си позволих този разкош, нямаше начин да не бъда опраскан подобаващо, та да се възцари страхът, та да се осуети заразяването на младите с тъй проклетия дух на свободата. Е, опраска ме тъй "модерно" мислещата директорка, уволни ме и то по най-позорния параграф, именно "пълна липса на качества да бъде учител", става дума за чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, по него ме уволни въпросната директорка - за да се отърве от оня, който, видите ли, бил искал "да пали чергата" в нейното "собствено" феодално владение, да, въпросната другарка се изживява за нещо като кралица или поне... графиня, знам ли като каква точно се изживява, ала в държането й си личи несъмнен "аристократичен" привкус, и то от най-долнопробния, именно от номенклатурно-комунистическия такъв (зевзеците го наричат "каскетлийски аристократизъм", пфу, какво отврат?!).

Е, опраска ме директорката (тя в яростта си не се смути дори и от това, че съм инвалид с тежко сърдечно заболяване!), ала след тежък съдебен процес, протекъл на три инстанции, Върховният съд в крайна сметка отмени смехотворната й гротескно-сюреалистична заповед за опраскването ми – и за неин кошмар ме върна отново на работа като учител по философия в повереното й училище. Поверено й от изцяло безотговорната висшестояща образователна бюрокрация, която, да отбележа и този интересен щрих, изобщо не се трогна от безобразията и беззаконията на самозабравилата се директорка, аз пък имах дързостта за всичко случило се в училището в този период да информирам висшестоящите длъжностни лица, ала за отбелязване е, че никой от тях не се трогна и не се опита да я вразуми поне малко, явно тия длъжностни лица смятат, че директорите на училища могат да си правят каквото им скимне! (Между другото за всичко случило се можете да се информирате, при интерес, от цитираните мои книги за образованието, част от тях всъщност са моите Дневници на учителя, където ден по ден съм описал в най-жива есеистична форма всичко, което се случваше, с оглед да го запазя за признателните поколения; за мен тия наистина сюреалистични и шекспировско-кафкиански по размаха си сцени, случващи се пред очите ми, бяха нещо като неизчерпаема "златна мина", аз се възприех като изследовател, който е бил облагодетелстван от съдбата да попадне на такива несметни съкровища: голям грях щеше да бъде да не се бях възползвал и да се бях опозорил заради непростимо малодушие!) Съдът ме върна значи на работа, а неуморната директорка ме чакаше с... нова заповед за ново опраскване (!), да, ама се уплаши изглежда, наложи се целият театър с доносите, с компроматите и с народните съдилища да бъде изигран още веднъж, този път във истинска фарсова форма; след година и два месеца директорката отново си напълни папките с компромати и отново ме опраска, отново ме уволни! И аз отново я дадох под съд (имам и още едно спечелено съдебно дяло срещу нея, за отмяна на нейна заповед за дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изобщо тази другарка загуби много дела, тя и други учители си позволи да опрасква, и те я съдиха, и те бяха върнати от съда, и тях тя отново опраска!) Такива неща се вършат в нашето свидно отечество, в нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ напоследък, уважаеми дами и господа декани на толкова престижните и влиятелни факултети на най-добрите български университети!

Пак съм уволнен по смехотворния абсурдистки и сюреалистичен параграф "пълна липса на качества да бъде учител", което обаче доведе до следния интересен ефект: благодарение на уволненията ми по този параграф аз фактически съм лишен от преподавателски права, вече трета година нито един директор от Пловдив не желае да ме вземе на работа, а аз кандидатствах на твърде много обявени такива места за учител по философия, но никъде не бях приет или назначен. (Директорите, които ме игнорираха и елиминираха на основание на съвсем неубедителни мотиви дадох на Комисия за защита от дискриминация, Комисията обаче, понеже явно е създадена, по нашенския обичай, не за да защищава жертвите на дискриминация, а... свещените права на дискриминиращите властващи да си дискриминират колкото си искат, ги оправда, аз пък дадох на Административен съд самата Комисия, делото мина, но съдът още не е излязъл с решението си). Директорката на ПГЕЕ обаче, поучена от горчивия си опит, този път си нае най-влиятелен адвокат, който успя (при това по някакъв тайнствен, подмолен, може би... магически начин, не знаем как точно, но знаем, че той убеди съда без никакви аргументи – щото "аргументите" им са напълно смехотворни! – да спечели съдебното дяло (нарочно пиша тази дума така, звучи ми някак по-тържествено и дори героично!), т.е. той "убеди" съда, че съм бил опраскан, видите ли, съвсем "законно", "правомерно" и дори, моля ви се, "справедливо"!

Този в общи линии е казусът, който, убеден съм, поражда в съзнанието Ви, уважаеми дами и господа декани, ред необходими въпроси. Примерно такъв един въпрос: може ли една администраторка от най-низшето управленско ниво в средното образование със свой чисто волунтаристичен административен акт да обезсили преподавателски права, дадени по съвършено друг ред от законни академични институции?! Може ли, иначе казано, "пъдарят" да не дава това, което "Царят" вече е дал?! И още куп други въпроси възникват, те имат и чисто правен, и философски, и педагогически смисъл; отчетете това, че съм преподавател по философия с 34 години непрекъснат стаж, и на нивото на университетското, и на нивото на гимназиалното образование: какво излиза, оказа се, че аз във всичките тия години съм преподавал философия на младите един вид "незаконно" и "неправомерно" ли?! Кой е законосъобразния ред за лишаване на един учител от законно придобити преподавателски права?, аз ето този въпрос зададох и на съда, съдийката обаче изобщо не се опита да отговори на него, очевидно този въпрос е по-трудничък за нея, ето, поставям го пред прависти и специалисти от най-високо за България ниво, именно академичното, университетското, отнасям въпроса към най-авторитетната в търсенето на истината инстанция, именно академичната.

Дали въпросът, който Ви поставям, уважаеми господа декани, е достоен за Вашето академично достолепие ли?! Уверен съм, да, и Вие ще признаете, че това е така. Силно ме вълнува, не крия, Вашата реакция, щото с тези си волунтаристични действия и въпросната администраторка от най-низшето управленско ниво, пък и въпросната съдийка обезсилват по неправомерен начин Ваши пълномощия, един вид нищо чудно, благодарение на този прецедент, ако изобщо не се реагира, в един момент да се стигне дотам най-обикновеният селски директор на школо да почне да не признава дипломите, издадени от Вас?! (То дотук май сме стигнали отдавна де, директорите така или иначе си назначават който си искат, но нима все пак като гледаме тия безобразия, имаме право безучастно да мълчим?! Безучастно гледащите безобразията и беззаконията дали пък не ги насърчават?!)

Не вярвам да си кажете, уважаеми дами и господа декани: "Голяма работа, директорка опраскала някакъв си там учител по философия, чудо голямо, да се оправят в съда, да си чупят главата, нас да не занимават!". Не, не вярвам, че може да реагирате по този начин, убеден съм, че няма да реагирате така първосигнално. Защото поне Вие добре знаете, че когато някой някъде си позволи да тъпче правата на един-единствен друг човек, той по този начин фактически или потенциално тъпче и правата на всички нас. Ако не реагираме на подобни безобразия, вършещи се пред очите ни, в един момент всички ще се окажем обезправени. И тогава сами ще сме си виновни за това, че сме стигнали до такъв жалък край. Ето защо вярвам, че ще реагирате подобаващо – и достойно! За което предварително Ви благодаря още сега!

Вие сами можете да решите как да обсъдите казуса, по какъв начин ще постигнете и оформите решението си. Може да направите и по-широки дебати, дори с участието на студентите, вярвам ще оцените, че казусът наистина си го бива, а и колегите Ви от ръководените от Вас академични общности, убеден съм, няма да останат безучастни. Ще бъда обаче безкрайно радостен ако ми съобщите в крайна сметка каква е Вашата позиция, тя за мен ще има огромен не само духовен (морален) смисъл, а може и направо да ме спаси, щото, моля повярвайте, аз се намирам в най-тежки етап на и иначе нелекия си живот. Щото да е човек философ и учител в нелеките български условия и да се опитва при това, както вече казах, "да носи шапката на свободен човек", е непозволен лукс, е, аз си го позволих, платих ужасно тежка цена, включително и със здравето си. да не говорим на какви жестоки унижения бях подложен през последните години от тъй безчовечно ненавиждащите ме бюрократи, които, както едно време се казваше в социалистическата ни казарма, си позволиха да ме гонят така, "както се гони империалист", аз лично даже имам чувството, че тия другарки даже и империалистите няма да гонят с такава дива стръв – както гониха мен, врагът на тяхната безконтролна власт. Да, аз си позволих да стана такъв враг, ето по тази причина и те са така жестоки спрямо мен. (Нали знаете как кучето на никой няма да позволи да му вземе кокала – даже и изобщо да не е толкова гладно?)

Интересно е, че нито министърът на образованието и науката, нито омбудсманът (г-н К. Пенчев когато беше омбудсман доста ми помогна, но не можа да предотврати ексцесиите, на които бях подложен, г-жа Мая Манолова сега пък не вижда, явно, голям популистичен потенциал в моята история, по тази причина, понеже не може да почерпи изгода – кой ли у нас обича учителите, и то пък по... философия?! – вече си трае съвсем упорито!), нито даже тъй милостивият ни иначе Премиер, нито Президентът (аз всички тях се наложи да ги известя за безобразията в нашето училище, които са нещо като лакмус за безобразията в българското образование изобщо!) не се обезпокоиха, нито пък, явно, не са си загубили апетита. Понеже на държавната администрация у нас изобщо не й пука за такива "дреболии" като истина, право, справедливост, лично достойнство, истински модерно образование и пр., то на мен ми се наложи да похлопам на единствената врата, зад която смятам, че живеят и работят небезразлични към изброените ценности личности, именно академичната.

Затова Ви моля да извините моята необичайна дързост да се обърна пряко към Вас, убеден съм, че ще разберете благородните мотиви (ако се борех единствено за себе си, ако бях живял и действал по чисто егоистични подбуди, аз просто нямаше да си навличам тия беди, нали така?!), които ме задължиха да се обърна не просто към Вашата експертиза, но и дори да апелирам към Вашата чисто човешка съпричастност.

С най-добри пожелания за живот, здраве и успехи в толкова благородната Ви дейност и с уважение оставам изцяло Ваш:: (подпис)

29 януари 2018 г., Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЯ: Изпращам Ви и някои документи, които ще Ви помогнат (при нужда) да огледате казуса по-внимателно, а именно:

Мое пределно искрено и, надявам се, разтърсващо писмо до г-н Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието

Защитната реч пред съда на един остракиран от системата на тъй бляскавото ни образование учител по философия и гражданско образование

Обнародвам Исковата молба, с която заведох съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение от пловдивската ПГЕЕ

Моето предложение за разумно решение спора ми с директорката на пловдивската ПГЕЕ, предложено й чрез съда

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo