Цицерон увековечава една поучителна история и създава израз, който използваме и до днес. Изразът за известния „дамоклев меч“ произлиза от времето на Цицерон, 45 г. пр.Хр и за пръв път се използва в негова притча.
Версията на Цицерон за дамоклевия меч слага в центъра на събитията Дионисий II (Дионисий Младши), древногръцки тиран (титла, притежаващ абсолютна власт), който управлява Сиракуза от 367 до 357 г. пр.Хр. и от 345 до 344г. пр.Хр. Въпреки че бил изключително богат и могъщ, той винаги бил нещастен. Неговото управление, включващо непрестанни битки, му създава много врагове. С времето страхът, че може да бъде убит, започва да го измъчва непрестанно. Параноята става толкова сериозна, че преместват спалнята му на място, заобиколено от ров, и позволява само на дъщерите си да го бръснат.
Един ден Дамокъл, ласкателят на Донисий, предизвиква у него изключително дразнене, обсипвайки го с преувеличени комплименти за прекрасния му живот. „След като животът ми толкова ви очарова, искате ли да го опитате сам?“, пита Дионисий с досада. След като Дамокъл се съгласява, тиранът му дава да седне на златно кресло и поръчва на група слуги да го обслужват. Сервират му най-различни деликатеси от месо и обилно го парфюмират и мажат със скъпи кремове.
Дамокъл не може да повярва на своя късмет и точно когато започва да се наслаждава на живота си като цар, забелязва, че Дионисий е закачил остър меч на тавана. Мечът е поставен така, че се намира точно над главата на Дамокъл и виси само на един конски косъм. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар