Е, казвам ви го, побесняло и юрнало се към гибелта си тъй малоумно тарикатско племе: чупете си главите, правете глупости колкото си искате!

Ето че сме вече първия ден на 2018 година - да ни е честита! И да е наистина нова, нека да има в нея съвсем нови неща, иначе казано - промени. Новото и промените не са толкова страшни - както това изглежда на инертните хора. Специално употребявам тази дума: да си инертен човек е съвсем различно от това да си консервативен. Консервативният човек може да е за жизнеутвърждаващите традиции (ония неща, които самият живот ги е възприел и утвърдил), но това не означава, че е против каквито и да било промени и новости; той е само против радикализма, т.е. е против незачитането на каквито и да било традиции. Не може току-така всичко да се променя из основи, както си представят нещата радикалистите. (Най-брутална форма на съвсем неоправдан радикализъм е комунизмът, който искаше всичко да обърка, всичко да постави с краката нагоре - и за повечето неща успя да а го стори!)

Тъй че ако искаме да сме верни на живота трябва да сме отворени за промени - щото самият живот не търпи застоя, инертността, закостенялостта, пасивността, безразличието. Консервативните хора съвсем не са пасивни и бездушни, безразлични към всичко хора, напротив! Те държат на здравото в живота ни - и са противници на болестта. Щото и общността боледува подобно на всеки жив организъм. А нашето общество, за жалост, е твърде болно, поразено е в устоите си. Спешно се нуждае от лечение, от оздравяване. Общностите се лекуват чрез промени, чрез разумни и практични реформи. Най-добър лек за балните общности пък е демокрацията - и свободата. Което премине през горнилото, през закаляващия огън на свободата, е жизнеспособно - и жизнеутвърждаващо. Всичко онова, което тъкмо със свободата се намира в дълбоко противоречие е болестотворно. Затова е така неспасяемо болна, примерно, образователната ни система - защото не търпи свободата. Но да не философствам повече щото нищо чудно да отблъсна и последните си читатели - аз съм голям досадник, който тормози хората да мислят, да търсят истината, да не се задоволяват с "очевидното". По тази именно причина и съвсем "справедливо" и бях опраскан като учител по философия: както пише в сюреалистичната ми заповед за уволнение (тя е един велик шедьовър на бюрократичното безсмислие!) аз съм бил "създавал излишно напрежение" у младите хора със своите опити да ги подтиквам да мислят не как да е, а съвсем самостоятелно и свободно. Простотиите у Нашенско, сами знаете това, са много, пълно изобилие от какви ли не простотии имаме, дотам, че с лопата да ги ринеш!

Но не за това ми е думата сега. Тази нощ заспах, както се полага, в... ранната утрин, накъде към 2.00 часа, а в 5.00 бях "на линия", но не защото съм се наспал (при такова ограничено време за спане това е невъзможно!), а защото ме събуди... "един кошмарен сън". Ще ви разкажа съня си - щото така се ужасих от него, че се събудих невъзвратимо. И ми се наложи да скокна - щото се уплаших необичайно: зер, не е шега, да сънуваш "толкова лош сън" в първата нощ на новата година! Какво ли ми вещае този сън, който при това го запомних пределно ясно?! (По принцип не обръщам кой знае какво внимание на сънищата, обикновено като се събудя ги и забравям, но ето, особеността на момента - първата нощ на новата година - ме накара да обърна прекалено голямо внимание на съня си.) Да кажа и това, че съм се занимавал твърде много с психоанализа, тъй че умея и сам да си тълкувам сънищата (е, донякъде де, щото това е твърде "хлъзгава материя"!

На някакво място съм, около мен се е ширнала... великолепна в зеленината си ливада! Не съм сам, с мен има доста хора, в един момент оставам с впечатлението, че тия хора са с мен да вършим някаква обща работа, сякаш сме на нещо като "бригада" от ерата на комунизмо-социализма (между другото като млад учител в Своге преди много години бях на точно такава бригада, ръчно косихме на едно ТКЗС ливадите, аз от младини умея да кося, добър косач съм, като студент даже си изкарвах малко парички като ръчно косях, когато можех това, ливадите на хората - това нещо, косенето, е един тежък, но благодатен труд, който го е практикувал, само той знае това!) Аз съм си по произход селянин, изобщо не се притеснявам да призная това, напротив, това нещо ме кара да се гордея - щото съм един истински "човек от народа"! Както и да е, в съня си лежа на земята, в тревата, на ливадата, а ни предстои много работа, ще косим тази ширнала се огромна, сякаш безкрайна ливада. По едно време и аз се захващам за работа, удрям първия откос. Но някакви хора, другите косачи де, ме предупреждават да внимавам за... змии. Било имало много змии на това място. (Ние имаме една ливада, която е между Долна баня и село Марица (по-близо е до родното село на майка ми, с. Марица, която е прочута с това, че в нея има доста змии, тя е на един припек, гъмжи направо от змии!) А когато човек трябва да работи в такава една обстановка се зараждат атавистични страхове от пълзящите твари, които даже и в Библията са удостоени с честта да бъдат представени като "дяволските твари", на които синът на човека вечно предстои да премазва с камък главата; понеже пък съм съвременен човек ми хрумва, че не трябва да убиваме змиите щото са "вид, защитен от закона". От това напрежение се и събуждам. Не виждам в съня си змия, но се плаша доста от нея; по принцип змиите са ми крайно неприятни същества.

Заради съня си ставам и правя нещо необичайно: понеже ливадата е зелена, си представям, че това "изобилно зеленило" ми вещае крайно лоши неща; свързвам го с мъки, страдания, уплаших се доста; в един момент се сещам нещо, което ме успокоява донякъде: днес е "Васильовден", днес е празник, а майка ми ме е учила, че и най-проклетите сънища не се сбъдват ако си ги сънувал през нощта срещу празник! Напразно били сънищата, сънувани в нощта срещу някакъв празник, това ми действа успокояващо. А добрите сънища дали се сбъдват когато са сънувани срещу празник? Не би трябвало и те да се сбъдват, знае ли човек? Е, пускам компютъра, търся нещо за съня си, намирам, представяте ли си, следното (сънят ми бил страхотен, изключително хубав, представяте ли си?!):

ЛИВАДА: Хубава, зелена ако сънуваш или се разхождаш по нея, значи ти предстои голямо щастие. Ако сънувате неокосена ливада - ще се радвате през целия ден; ако по нея тревата е буйна и зелена - успех пред дълго ухажван от вас човек; ако се разхождате по нея - голямо щастие ви предстои; ако преминавате по нея - ще се сбъдне вашата надежда; ако лежите на нея - ще имате печалба; ако я косите - ще получите награда за положения от вас труд. Съновник на Г.Милър: Ливада във Вашите сънища е обещание за щастливи контакти с Ваши близки и радостни перспективи за бъдещ семеен живот. Ако сънувате, че се разхождате по прекрасна и миришеща на цветя ливада, това е благоприятен знак. Съдбата ще Ви изпрати изпълнение на вашите желания. Този сън обещава отлична реколта на всички фермери, а на другите – неочаквано богатство.

Леле-мале! (Това за неочакваното богатство особено силно ме впечатли: при налегналата ме безработица и безпаричие това е страхотно радостна новина! Дали и аз нема да спечеля куп пари от лотариите на Пеевски?! Май е време да почна да участвам и аз, целият народ забогатя веке, раздават купища пари на калпак, само аз продължавам да си стоя беден!) Абе то сънят ми бил невероятно хубав, а аз да се изплаша толкова! Я да видим какво значат змиите, аз всъщност в съня си не видях змия, а само дето доста се страхувах от невидени, ала очаквани змии:

Змии – злоупотребяват с доверието ти (Това е според съновника на "Баба Ванга".) Ако просто сънуваш змия - пази се от женски клюки и клевети (Това е според съновника на "П.Р.Славейков"). Нов български съновник: ЗМИЯ ако сънуваш, това е лош знак. Вещае неприятности, болести, нови врагове, клюки и клевети по твой адрес.

Да, ама аз в съня си не видях змия, значи да не обръщам толкова внимание на този пункт. А иначе клевети по мой адрес, клюки, врагове си имам бол, не мога да се оплача в това отношение изобщо. Приятелите ме утешават ето как: камъни се фърлят по дръвче, което ражда плодове, по осеяното с плодове дръвче фърлят камъни завистниците, нали така?! (Кой ли пък ще фърли камък по безплодното дръвче?!) Та значи трябва да се радвам, че мнозина усърдно фърлят камъни, дървье, фъшкии, плюнки и какво ли не още по мен!

Успокоих се предостатъчно, сега вече имам големи основания за оптимизъм спрямо настъпилата вече нова 2018 г. От късметите на баницата пак ми се паднаха... пари, леле-мале, откъде толкова пари ще ме налазят толкова много през идващата година, дали "добрият чичко Пеевски" и мен не е отредил некой и друг милионец от тъй щедрите си лотарии, които подлудиха целокупния ни малоумен народе?! Крайно време е аз да почвам да инвестирам в несметните богатства на Пеевски и на тъй умната му майка! Тъй де, само аз досега не съм дал и левче на тоя алтруист Пеевски, срамота! Аз иначе съм голем скъперник, пари никому не давам, особено пък на такива кат Пеевски. (Те от мен ще вземат... нема какво да ми вземат де, какво ще земеш на безсребърник кат мен, който при това всичко, което имаше, даде "на ползу роду", всичко що имах вложих в книги и списания, които благодарният народ изобщо не чете и не купува?!) Чудна работа откъде ли ще забогатея, ето това не мога да разбера, но е факт, че от късметите в снощната ни баница мен се падна точно това най-желано от целокупния ни народец, именно парите! (Е, в интерес на истината ще призная, че на мен се падна и... спечелване на съдебното дяло срещу опраскването ми, нарочно възложих на клетата ми съпруга да напише и такъв късмет, той, представяте ли си, се падна точно на мен, въпреки всички рискове да се падне на човек, който не води никакви дела, слава Богу, и жена ми, и синът ми не водят никакви съдебни дела! Та значи и дялото ще бъде мое, аз ще го спечеля в крайна сметка, дано се изпълни това предзнаменование, въпреки че... надали, аз немам никакви връзки в съда, за разлика от тъй честните ми опоненти!)

Абе все хубави неща ме чакат в личен план през идващата нова година, да е берекетна и вам поне толкова, колкото се падна да е плодовита все с добри плодове и на мен! Благодатна да е тази нова година, а какви ще са й плодовете все пак зависи и от нас самите: според това, което сме посели, това и ще жънем, нали така? Аз сея уж все добри семена, пък жъна... бури срещу себе си, урагани, които ме мачкат както си искат! Не знам каква е тази моя прокоба: опраскват ме само защото съм си вършил честно и добросъвество работата като учител, представяте ли си колко несправедливо е това?! Но така е в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ - каквато допуснахме да стане нашето свидно отечество. Всичко у Нашенско е тъкмо наопаки на правилното, на правото, на доброто, на разумното, на истинското! Всичко у нас е все менте. Ако си тарикат и далавераджия, ако си, примерно, подлизурко спрямо властващите, ще благоденстваш, ще просперираш, ще печелиш, ако обаче, опази Боже, си честен, работлив, кадърен, талантлив, свестен човек, тогава много ще страдаш! Щото ставаш заплаха за мерзавците и тарикатите. У нас две вселенски сили се борят за надмощие: тарикатливата, крадлива, нечестната, лъжливата, измамническата вселенска сила се е хванала в безпощадна битка с вселенската сила на... балъците и баламите, т.е. на добрите, честните, работливите, нравствените, свободолюбивите, човечните и прочие хора. У Нашенско е пълно с тарикати, затова и те имат пълно надмощие.

Ние по тази причина като народ успешно успяваме да прецакваме самите себе си даже! От голем тарикалтък го правим, туйто! Я виж какво правят хората: хората хора станаха, а ний, ний... си останахме просто... "народни представители"! Това е един непонятен ви майтап от моето родно градче Долна баня, едва ли ще го разберете, термините са употребени в един по-рядък смисъл: абе смисълът е ако си тарикат, ще блаженстваш, ако си честен, ще си останеш вечно балък! Вий нали не сте допуснале тази грешка да учите децата си да са честни, човечни и справедливи?! Сакън, ако сте допуснале тази грешка! Важното е свидните ви дечица да станат също тарикати, щото алтернативата знаете каква е: балък, балама, мухлю е алтернативата на тариката! Е, голема работа сега, че на тариката му се налага да цалива дълго време разни ръце, нозе, задници и каквото друго там за целуване има, важното е, че в един момент ще стане "човек", а не някакъв си там честен и правдив мухльо - таман кат мене! Сакън, не допущайте, мили хора, тази фатална грешка, именно моята! Бъдете тарикати, бъдете мошеници, бъдете безскрупулни - и ще печелите всекакви благинки цел живот! От благинки тогава нема да се отървете! А честните, добрите, справедливите и прочие - да мрат, те са изчезващ вид у Нашенско! Тех нищо че са изчезващ вид дори и законът не ги пази, напротив, всичко у нас е тъкмо наопаки на правилното, нали се разбрахме веке по този пункт?!

Карай да върви, изчезващо племе, съставено все предимно от тарикати! Честита да ти е новата 2018 година! Правете колкото искате простотии! Само на чалга-концерти пълнете площадите до дупка, сакън некой от вас да не земе да отиде на някакъв граждански протест, че ще се изложи! Тарикатът не требе да мисли нито за държавата си, нито за народа си, он требе да мисли само за себе си, за собственото си добруване! Айде, стига толкова, че ми стана гадно. Гледам снощи десетки хиляди човешки същества на площада рипат хора и ръченици, ала когато требе да се излезе на протест, нема никой - нали така излиза напоследък?! Чупете си главите тогава, скудоумници неедни! Само аз, понеже съм истински... лузър (таз купешка и учена дума значи неудачник, загубеняк, смотаняк, нещастник!), понеже съм, иначе казано, философ и отявлен балък-балама, имам право да ви кажа това, е, казвам ви го, побесняло и юрнало се към гибелта си тъй пошло тарикатско племе! Чупете си главите, правете каквото искате! Но знайте и това: с малоумие и наглости може и да се просперира донякъде, ала едва ли може да се живее истински, камо ли пък достойно! Ала вий плюете върху такива вятърничави неща като чест, морал, човещина, право, справедливост, достойнство и прочие?! Нема начин да е иначе, плюйте здравата! Блазе ви! Ха сега бегайте да купите още неколко лотарийни билета от лотарията на Пеевски, щото късметът в новата година ви чака веке!

С Богом, приятели, простете, че бях толкова зъл, но ми писна и на мене вече! Има и свестни и разумни хора сред вас, знам го това, но сме много малко, за жалост! Прекалено малко сме. Но нищо. Ние сме, така да се рече, "семето", от което може да проникне онова, което ще спаси един ден нашата България! Но се иска и време, иска се и много работа! Само, моля ви се, не ставайте и вий тарикати, щото ето тогава работите ще отидат съвсем към гибелта!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo