Типичният сеирджийски и чукундурски - глупав, немислещ, тарикатски... - манталитет на масовия нашенец е главната причина за всички наши неблагополучия!

Christo Komarnitski: Четох доста тиради за сделката с BiT, и разбрах следното. Повечето от вас искат някой да хвърля ей-така десетки хиляди левове всеки Божи ден, за да може да се радват на „свободното слово”, удобно излегнати на дивана, с купа пуканки. Не става така. Съжалявам.

Veni Markovski: Тъкмо това питах под един друг Ваш статус: ако (дори малка част от) хората, които кликваха върху "like", кликваха върху иконата на PayPal, нямаше да се води този разговор сега.

Christo Komarnitski: Питай ме, да ти кажа. От близо 40000 последователи, ПРАС ПРЕС има... 400 абоната. При абонамент от 20 лв. годишно. Жалка работа...

Titka Patsireva: Christo Komarnitski Как да се абонирам? Ако може да стане с онлайн превод?

Deyan Petroff: Christo Komarnitski Разбирам и уважавам позицията на творците. Просто мисля, че има няколко лесни практически стъпки, които да улеснят желаещите да подкрепят с пари чудесното и весело предприятие! Да помогна?

Christo Komarnitski: Всякакви възможности има... Но не беше това идеята. Аз поне исках да си печелим парите с достойнство, с това, което правим. Илюзия е това в България.

Emil Spahiyski: Християн Кочев Той, Ботев, мисля се е убедил и че с революция не става у нас. Не се оплаквам - that's reality, както се казва.

Vessislava Tancheva: Общият брой на гледащите телевизия в България е около милион и половина общо. Те всички ползват около 800 хил. телевизора. Т.е. по-малко от половината семейства в страната. Предимно по-възрастните. Младите и платежоспособните, които са предпочитания таргет за рекламодателите, се преместиха в Интернет.

Причините за това са много, но най-важната според мен е драматично ниското качество на ТВ продукцията у нас. Особено на политематичните канали, където хората обикновено гледат новини и публицистични предавания.

Този омагьосан кръг се върти вече десетина години: слаба програма, която привлича малко зрители, а това води до ниски приходи от реклама, което пък прави телевизиите зависими от други източници на пари, които започват да диктуват съдържанието. То става все по-слабо и безинтересно, което гони все повече зрители, рекламодателите пренасочват средствата си към други медии, предимно в Интернет.

И така - до сегашното положение, в което практически няма медии, а само PR агенции, които се издържат от продажба не влияние и публичност.

Оцеляват 2-3 сайта на самоиздръжка и още толкова жълти седмичници, които хората купуват вместо белетристика. И точно толкова им вярват...

И няма оправия, защото отдавна е разрушена структурата рекламодател - рекламна агенция - медия шоп - медии - зрители/читатели.

Сега рекламодателите се договарят директно с медиите, като последните без задръжки продават всичко - карета, банери, секунди, публикации и цели кампании.

Съдържанието все повече е последната им грижа, а журналистиката - само брошка на ревера. :-(

Dimo Raikov: Хубав анализ на г-жа Танчева. Аз имам два блога и няколко страници във Фейсбук, които вече повече от десет години поддържам редовно, почти всеки ден, и то често с по няколко авторски материала. Сам съм, работя безплатно.

Нито стотинка нямам реклама - защото нито знам как да я поискам, а и не искам, защото критикувам всички. Защото имам и спазвам принципите си.

Непрекъснато използват информациите и анализите ми, доста и си пишат други имена под тях.

За мен остава удовлетворението, че имам читатели от десет години, че идват непрекъснато и нови, че в много случаи, особено при случили се неща в Париж, аз съм пръв. Както бе по време на терористичните актове.

Сам, с двете ръце, с един таблет, отскоро и с един по-модерен телефон, без никакви възнаграждение... Да, срещу десетки, стотици колеги от най-големите медии... И пръв! Е, това удовлетворение никой злобар не може да ми го отнеме. И не може да го усети.

Динчер Фейзов: И друг път съм казвал - дребнотемието е силата на българина! Интелектуалци - йок!!! Дъра-бъра, само чесане на езици! Един вид "ам сме и умни"... да ва и тъпаците!

Velislav Minekov: И трите прасета ни даряват със словото си без диван и семки...

Christo Komarnitski: Прасетата са си прасета. Аз пиша за хората.

Velislav Minekov: Консултирай се с Диоген...

Christo Komarnitski: С Терминалий ще се консултирам накрая.

Nikolay Pavlov: Готов съм да гледам реклами. Нали телевизия така се финансираше? Как е възможно една общност от няколкостотин хиляди души, измежду най-активните икономически, да не е представлява маркетингов таргет? PayPal е за нещо бутиково, дето се интересуваме от него 500-1000 човека, не за сериозна телевизия.

Ангел Грънчаров: В Пловдив от години - като по чудо, невероятно е, но тази телевизия оцелява вече близо 20 години! - съществува напълно свободна, гражданска телевизия, това е Пловдивската обществена телевизия, създадена и ръководена от забележителния журналист и демократ Евгений Тодоров. Разбира се, тази телевизия е поставена в най-тежки условия, спрямо нея се води подла война, тя е дискриминирана по всички линии, опитват се да я задушат по всякакви начини, а най-долният е, че кабелните и прочие разпространители (доставчиците) на телевизиите просто не включват тази телевизия в списъците си - и така я задушават без капка милост!

По тази причина Пловдивската обществена телевизия се гледа от все по-малко хора, в София и по страната не знаят даже за нея.

В качеството ми първо на ангажиран и деен гражданин (и от четири години вече като водещ на едночасово седмично предаване по ПОтв, предаването се казва "На Агората с философа Ангел Грънчаров") молих, апелирах, настоявах, писах петиции и какво ли не правих за да опитам да активирам другите граждани (в това число и смелчаците от интернет!) да подкрепим някак ПОтв, та тя да получи национално разпространение; да, но почти никой от бабаитите-сеирджии не ме подкрепи - а всички до ден днешен ме гледат сякаш съм нещо като... "полезно изкопаемо"! Да, малкия си пръст не ще да мръдне типичният нашенец за да подпомогне една чисто гражданска и за доброто на страната кауза (в случая това е каузата, наречена СВОБОДА НА СЛОВОТО - И НА МЕДИИТЕ!), а какво остава пък да го накараш да си развърже кесията и да помогне с пари?! Знаете ли коя е главната причина за да е толкова тежко положението в медийната област?

Типичният сеирджийски и чукундурски (т.е. глупав, немислещ, идиотски, тарикатски) манталитет на масовия нашенец е главната причина за всички злодеяния и неблагополучия, които стават у нас, в това число и в медийната област! Не някой друг, а ние самите сме виновни и отговорни за всичко - щото сме именно такива!

Щом като масовият българин хал-хабер си няма що е това свобода и колко много тя е ценна за една общност, като няма капчица гражданско съзнание, как тогава да вземе да си мръдне малкия пръст и да подкрепи една народополезна и спасителна дори кауза?! Няма как да си мръдне пръстчето, няма как да подкрепи - щом съзнанието му е толкова неразвито и извратено от въпросния тъпанарски манталитет!

Това е моето обяснение. Който иска за "обидата" може да почне да ме плюе, нема лошо плюенето да е и колективно, хорово. А най-добре се умълчете като осрани, това поне го можете най-добре!

Защото перфектно знаете, че безразличието най-добре убива всичко, нали така?! Българин да подкрепи безкористно друг българин или други българи, не, това е абсолютно невъзможно! Правилно ли разсъждавам или бъркам нещо, кажете де, що мълчите?!

Типичният сеирджийски и чукундурски (т.е. глупав, немислещ, идиотски, тарикатски) манталитет на масовия нашенец е главната причина за всички злодеяния и неблагополучия, които стават у нас! И тъй: а вие, драги ми тъй свободомислещи и така достойно мърморещи софиянци ще благоволите ли да направите нещичко та, примерно, Пловдивската обществена телевизия да получи национално разпространение и да стане национална трибуна на свободното гражданско слово?! Ха сега де, фанах ли ви натясно?! Или нема нищичко да направите - според нашенския тъй драг обичай?!

Какво да направите ли? Ами като начало бихте могли поне да се подпишете ето тук: Против диктата на предвидимите и удобни телевизии!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo