Размисли и разговори около провалената - поради липса на доброволци! - гражданска акция за подпомагане на демократизацията в пловдивската ПГЕЕ

Разговаряхме тази сутрин с г-жа Мария Василева във Фейсбук; ето нещичко от разговора ни, което смятам за важно - и достойно да получи публичност (почнахме обсъждането около провалената вчера гражданска акция по подпомагане и насърчаване на демократизирането в пловдивската ПГЕЕ):

Maria Vassileva каза: Пристигнах с 15-20 минути закъснение пред входа на ПГЕЕ. Срещнах се, пред входа и на улицата с още двама души, които търсеха Грънчаров. Портиерът твърдеше, че не е виждал Грънчаров и че той не е в кабинета на Директора. От ученици разбрах, че е бил тук към 14:15. Разбрах също така, че някъде имало съобщение-забрана за допускане на чужди лица в сградата на училището. А също така, че е имало полицейско присъствие в 14 часа.

Видял ли е или не този портиер Грънчаров? Възможно е да е постъпил след това на работа втора смяна. Имало ли е полицейско присъствие и то във връзка с обявеното посещение на граждани ли е било? Допускам все пак, че учениците могат да си измислят някои неща, но е вероятно нещата да са били такива, което е много обезпокоително!

Ако някой, който е бил там ми изясни ситуацията от 14 до 14:25 пред ПГЕЕ, ще му бъда благодарна.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря ви че сте дошли! Съжалявам много, че се разминахме! Изглежда сме се разминали за 2-3 минути. Аз бях там, на тротоара докъм 14.25 и си тръгнах. Сметнах, че достатъчно съм почакал, никой не дойде. В училището не съм правил опит да влизам сам. Поговорих с неколцина ученици, на две групи, с едните преди 14 часа, с другите след това. Не съм забелязал да има полицейска охрана. Впрочем, не съм гледал към училището. Бях близо до улицата, на тротоара. Имам видео, държах камерата в себе си. Ще го сложа за всеки случай, въпреки че почти нищо не се чува. Видеото удостоверява, че съм бил там. Съжалявам, че се разминахме. А пък може и да е било за добро. Знае ли се. Знаеш как ни посрещна предишния път директорката. Сега поне не нарушихме душевния й мир. В понеделник ще е откритото заседание по съдебното дело. Мисля само за него. Ще трябва да разговарям със свидетелите. Имам много работа до понеделник. Може би това, че днес не се състоя "кръгла маса" е за добро, впечатленията от нея щяха да ми попречат да се концентрирам около делото. Не знам. Положението е тежко. Пак да кажа: благодаря ви че сте дошли! Съжалявам много, че се разминахме!

Писала си коментар в блога. Това по-горе ти отговорих там.

Maria Vassileva каза: Здравей, не исках да те безпокоя тук и писах в блога. Лошо, защо ли никой не е дошъл. Писах в чат на Томи и Владимир. Първият недоумява как в Пловдив не може да се съберат поне 100 човека. Много му са 225 км. до Пловдив. Владо не бил готов за такава среща. И аз недоумявам като Томи, но ето, че няма хора.

Как стана, че в 2 без 20 реших да отворя компютъра?! Нямам телефон и тръгнах веднага със Стефан, обадих се на Юлия, която беше казала отдавна, след вашата среща, че ще дойде. Ако бях прочела това по-рано, щях да се обадя на Виолета и Валя.

Дето казваш, може да е за добро! Защо този портиер нищо не знаеше? Не те ли видя? Защо лъже? А ученичката, която стоеше с мен на пейката в антрето ми каза за обявата - забрана и полиция?!

На съдебното дело да дойдем ли?

Ангел Грънчаров каза: ... Аз не съм ходил до портиера, не съм влизал в двора на училището, аз стоях и чаках на края на тротоара. Защо не дойдоха хора ли? Ами причината според мен е тази, че аз никого лично не съм молил и увещавал, а само съобщих на повече от 40 човека, че ще има такава проява, оставих ги да решат сами какво да правят в тази ситуация, дали да идват или да не дойдат, в резултат виждаш какво се получи. Такива сме българите, чакаме друг да свърши неприятната работа. Пък и повечето хора не разбират свободата, не могат да се самопринудят да станат от топлия диван и да идат да свършат някаква работа. И то пък такава, дето полза от нея няма, вятърничава - да помогнем да се демократизира едно училище. Ние ли ще оправяме света? Аз ли ще оправям света? - така си вика всеки. И ето, никой не благоволи да дойде. Аз съм много обиден на много хора че в най-труден момент ме оставиха съвсем сам, въпреки че ми се пишат приятели, ето, по делата се познава кой какъв е, аз за тия хора вече имам друго мнение. Вчера като разбрах, че никой няма да дойде и малко преди да си тръгна бях в такова състояние, че имам чувството, че всичко се е провалило и че вече е време да се откажа от всичко; усещане за пълно безсмислие ме обзе. И даже физически премалях. Ако се окаже, че ще умра от рак, то най-вероятно вчера, докато чаках някой да дойде, от преживяното унижение, явно ме е хванал този рак. Толкова тежко ми беше.

Признавам си, вчера щях да се пръсна от обидата. Знаеш ли какво осъзнах в оня момент? Че истинската главна причина за всичките ми беди не са разните му там самозабравили се и разпищолили се властнички, главната причина за всичко е че принадлежа на племе, състоящо се от малодушници, които и малкия си пръст ги мързи да си мръднат; ето по тази причина, че сме такива, управниците ни са такива! Ние сме главната причина за всичко, включително и за беззаконието, на което сами сме жертва. Това отново осъзнах (за кой ли път) вчера.

От съзнанието за безсилие да променя нещо в тази толкова фатална ситуация вчера като си вървях след чакането в главата ми почнаха да идват ето какви глупави мисли: нямам вече друг начин да извадя от пагубното безразличие хората освен да ида на някое публично място и... да се самозапаля в знак на протест срещу ширещото се бездушие и безразличие у хората! Да, такава щура мисъл ми мина през акъла и почна да се върти там! Едва я изгоних. Знам, че е глупаво. Но си помислих, че дори и да направя такава щуротия, да се погубя сам, пак едва ли някой ще се трогне, не, няма такова нещо, ще си рекат наште трезвомислещи безхаберници: "Ами полудял е човеко, самозапали се щото е искал да... стане известен! Искал е да се прочуе! От желание да се самоизтъкне се е самоубил по толкова жесток начин!", повечето така ще си помислят. (А някои вероятно и нищо нема да си помислят щото не го могат туй проклето нещо, мисленето.) Впрочем, по време на гладната ми стачка един нашенец, живеещ в Америка, ми се подиграваше като ме съветваше вместо да гладувам да взема да се самозапаля! Както и да е. Нашенската психология трудно може да се промени - ето, дори в Америка нашенецът си е нашенец. И си носи робските вериги (барабар с малодушието и злобата) където и да е по света!

Спасиха ме вчера от рухване пак... учениците ми. Още като отидох на тротоара имаше групичка от "най-лошите" ученици, от тия, дето пушят там, до входа и пр. (Аз съм забелязал отдавна, че тия ученици, които системата ги оценява като "най-лоши, всъщност са най-добрите, са най-стойностните!) Та тия ученици щом ме видяха започнаха да ме викат, щото аз застанах настрана, по-далеч от входа към двора: "Господине, елате да се видим, отдавна не сме се виждали! Елате да поговорим!". Аз им казах (не бях в настроение от предчувствието да се случи това, което всъщност се и случи), та им казах: "Ами аз всъщност нямам работа тука, затова стоя далече; пък и за какво да говорим, то всичко си е ясно, нали така?!", нещо такова им казах, а пък един ученик отвърна: "Господине, елате да ви кажем, че то вече не се търпи, постоянно ни тормозят и ни проверяват, до гуша ни е дошло вече, не се търпи!" Аз пък казвам: какво толкова сте направили та да ви тормозят, нещо сигурно сте направили? А той: "Ами знам ли, заяждат се, много ги дразни това, че по време на час си играем със смартфоните, водят същинска война с това нещо! Побеснели са направо!" Аз пък му викам: Е, вие вече сте 12-ти клас, то вашата се е видяла, всичко почти мина, какво има да ви тормозят толкова?! А той казва: "Ами и аз това се чудя, но е факт, че са станали много зли!" Аз пък му казах: щом така постъпват с вас, правите ли си сметка какво правят с по-малките класове? И той отвръща: "Да, горките, жал ми е за тях колко още трябва да понесат!" Ето в този дух в общи линии си поговорихме. Питаха ме после, разбира се, и за това какво става с мен и кога ще се връщам в училището. Казах им, че не знам, само Господ знае, тежко е положението. Казах им, че се опитвам да се боря по друг начин, но никой почти не ме разбира и не ме подкрепя. Пълно безразличие!

Учениците, с които говорих после, ми казаха, че ме разбират, но и че аз трябва да ги разбера: "Страх ги е хората, господине, да кажат нещо, дето няма да се хареса на директорката. И с основание ги е страх... ето на вас какво се случи!". Пожелаха ми успех на съдебното дело, казах им, че в понеделник ще бъде решаващото заседание.

Това е. Ако има нещо, заради което още не се отказвам от всичко, то е точно това: учениците. Заради тях още смятам, че не всичко е загубено - и че си заслужава човек да се бори. Т.е. да си блъска главата в стени, това е положението. Отвсякъде - стени! ...

Сигурно и аз нещо греша, та ме посреща отвсякъде такова страшно безразличие! Питам се обаче къде ми е грешката? Не ме разбират хората - или ги плаша? Краен ли съм много? Коя ли е причината? Не знам. Но е факт, че има нещо. Възприемат ме повечето хора сякаш съм нещо като... извънземно. То аз май съм точно такова де, няма защо да отричам.

Да оставим това, извинявай, че те занимавам с моите лични душевни вълнения. Прощавай, глупаво е това. Но човек понякога има нужда да каже какво го терзае щото иначе ще се пръсне от несподеленото вълнение.

Maria Vassileva каза: Боже мили, в какъв свят живеем! Пресметливи тарикати, страхливци и лицемери! Това е непоносимо! Да обичаш хората, а те да те мразят! Защо бе, джанъм?

Ето това, което си изпитал, сигурно е погнусата, за която говори Жан-Пол Сартр.

И на мен ми писна от всичко и всички покрай мен! Значи така, никой не може да вземе някакво решение сам! Иначе са съгласни, че си прав, ама то "отгоре ставали нещата, с промяна на законите", примерно! Трябва сигурно да са излезли 10- 20 хиляди, за да каже нашенеца, я и аз да ида да видя какво става? Да видя, не да помогна!

Разсъждавайки върху реакцията на много от обкръжаващите ми, изпаднах и аз в нервна криза от непримиримост. Взех да коментирам каквото гледам от колата. Вдигаха колата на някой на пътя и аз: само така, вдигайте, взимайте всичко, колете, бесете, това не е народ, мърша е!

Ангел Грънчаров каза: Мария, аз като писах жалбата до ОС турих в нея искане за разпитване на мои свидетели. (Повечето адвокати, с които съм говорил, ми казват, че за това трябва да настоявам най-вече, щото без мои свидетели съм щял гарантирано да загубя делото!)

И тогава написах за свидетели теб, г-жа Мина Ветренска, бивша учителка по философия и педагогическа съветничка в ПГЕЕ, тя ми е най-добрият свидетел щото единствена е посещавала мои часове, г-н Людмил Попов и един мой бивш ученик от ПГЕЕ, сега юрист, казва се Станислав Йовков, веднъж той ми каза, че е готов да свидетелства, ето, и него сложих. Сега на всички вас искам да кажа нещо.

Трябва да се явите в понеделник, 19 февруари (точно в деня на обесването на Левски се падна честта и мен да ме бесят, каква поразителна символика, по-хубава от тази - сполай му кажи!), от 14.30 часа в Окръжен съд. (Ако някой не може да се яви, трябва вероятно да заяви коя е причината да не може, не знам, но призован от съда и уведомен свидетел ми се чини че трябва задължително да се яви.) Аз ще снимам Определението на съда, където най-важно място е отделено на обосновката защо искам свидетели, защо не съм могъл да ги призова на предишната инстанция, това искат от мен да убедя съда, да разреши разпита им, още не е сигурно дали ще разреши.

Maria Vassileva: Плашиш ги, да, защото искаш от тях нещо, което не могат да ти дадат и се досещат колко са жалки и малодушни. Пълни нещастници, които си мислят: "Абе този Грънчаров защо така, има някаква конспирация тука!". Излиза, че ние не сме наред, а те - дето стоят и си чакат и слушкат, са си толкова нормални, "реалистите"! Нищо не можело да се направи!

Ангел Грънчаров каза: (... Казвам неща, които са около процедурите в съда, пропускам ги тук.)

Maria Vassileva каза: ... Абсурдистан! Ще доказваме, че си кадърен учител, като че ли това не е видно!

Ангел Грънчаров каза: ... Та това е в общи линии. Има реална опасност съдът изобщо да не допусне свидетелите ми, а ако ги все пак допусне, да не им позволи да говорят каквото смятат за важно. И свидетелите ще отговарят на моите въпроси, на въпросите на самия съд и на въпросите на другата страна. Даже г-н Паунов (Бог да го прости!), главният ми свидетел на миналото дело, беше объркан от въпросите на адвокатката на директорката и каза някои неща, които не беше нужно да казва; общо взето всеки свидетел излиза крайно недоволен от заседанието щото тъкмо най-важното по негово мнение не са му позволили да каже - или сам не се е сетил да го каже.

За съда всяко твърдение трябва да бъде доказано с писмен документ или с показания на свидетел. Което не е доказано, за съда не съществува. Но големият проблем все пак е: Дали е работа на съда да постановява кой става за учител и кой не може да бъде учител, кой може и кой не може да преподава... философия, дали тия въпроси трябва да се решават в съда или те трябва да се решават по съвършено друг начин? Аз смятам, че не съдът е мястото за решаването на тези въпроси, те трябва да се решават по друг начин. Но директорката се е увълчила да спечели този път делото и най-вероятно ще го спечели...

Maria Vassileva каза: ... Да де, съдът служи на този, който е силен - и докарват нещата, като... Ами това е, за понятието истина в тая бъркотия май не става въпрос! Не се притеснявай!

Ангел Грънчаров каза: Точно така е, за жалост. Няма справедливост у нас... :-(

Maria Vassileva каза: Да оцелеем при тези обстоятелства става главна грижа. Да останем живи!

Ангел Грънчаров каза:.... Но при такива граждани такъв съд! Заслужили сме си съдът да ни е точно такъв - защото не се борим за съдебна реформа, за истинско правосъдие! Всеки народ е достоен за правителството си, казва Хегел, ето, и за съда си е достоен. Всеки народ си заслужава и правителството, и правосъдието! :-(

Maria Vassileva каза: Точно! Да, понеже все гледаме да оцеляваме, по тази причина сме заприличали на скотове. "Не народ, а мърша - с туй ще започна и с туй ще свърша!" (Петко Славейков)

А в Божия съд сигурно ще ни питат защо не сме стачкуващи достатъчно да променим нещата?

Ангел Грънчаров каза: Да, интересно е а какво по-точно ще ни питат там, на Божия съд! Чудесен проблем поставяш! ...

Аз смятам, че моят "толкова заплетен ЛИЧЕН казус" (!!!) се разплита само по един-единствен начин: като в двора на училището се появят поне 20-30 разгневени граждани! Тогава е възможно за два часа министърът под натиска на разгневените граждани (и на медиите - стига изобщо да имахме медии, но ние медии нямаме!) да уволни самозабравилата се директорка. И новият директор може да издаде заповед, с която да отмени заповедта за уволнението ми. А и самата директорка като види 30-тината разгневени граждани, ще се държи по съвсем друг начин, не както се държа с нас, тримата!

Да, но къде са тия 20-30 разгневени граждани?! Няма ги. И няма и да ги има. Българинът има доста дебела кожа, която от нищо не се смущава... Извинявай, ти сигурно си имаш работа, да не те занимавам повече...

Maria Vassileva каза: Да забравим за гражданите!

Ангел Грънчаров каза: Ще трябва тия два дена да мисля много за делото...

Maria Vassileva каза: Ти няма ли да пътуваш при майка си, аз ти губя времето?

Ангел Грънчаров каза: По тази причина се наложи да излъжа майка си (казах й, естествено, че имам съвсем друг непреодолим ангажимент, да ме прощава Господ за лъжата!), да й намеря жена, която да я гледа, а пък аз да стоя тука и да свърша спешно тия работи.

Maria Vassileva каза: Спокойно! Почивай си тези два дни! Имаш истината на твоя страна, да му мислят те какви манипулации да предприемат!

Ангел Грънчаров каза: Да, ще гледам и да отпочина. От тая гледна точка добре че вчера стана така, щото ако директорката ни беше приела, от "дебата" непременно щяхме да си скъсаме нервите...

... Вече са нагласени работите - и кукловодите се радват на напразните ми усилия и напъни. ДС може всичко, за нея няма невъзможни неща!

Maria Vassileva каза: Да бе, аз се чудя как така случайно се случи да нямам цяла седмица телефон, а накрая и Интернет! А то е сигурно за да ни спести срещата със ...!

Ангел Грънчаров каза: Бог си знае работата! :-)

Maria Vassileva каза: Лек ден, Ангеле!

Ангел Грънчаров каза: Лек ден и на теб! Извинявай, че толкова време ти отнех! За моите излияния.

Maria Vassileva каза: Престани с извиненията!

Ангел Грънчаров каза: Ще използвам някои неща от разговора ни за блога, нали не възразяваш? Само което може да бъде пуснато там...

Maria Vassileva каза: Поне си оформи една публикация, ха-ха!

Ангел Грънчаров каза: Правя го това в блога знаеш за какво: белким просветне нещо в нечии глави...

Начинът, убеждавам се, е само този: просвета!!! Ето това, че много от учениците ми редовно четат блога, ми дава сили - и ми показва, че не всичко е напразно!

Maria Vassileva каза: Не може да просветне без да е платен тока! :-)

Ангел Грънчаров каза: Излиза, че без втора руска АЕЦ на българска земя, т.е. без АЕЦ-Белене нема да има ток, а това значи, че нема да настъпи и никакво просветване (просветление) в дебелите български глави?! :-) Ето до какво голямо откритие стигнахме тази заран! :-)

Maria Vassileva каза: Съмна се - и стана весело в Абсурдистан! :-)

И тръгнаха абсурдистанците да оцеляват и в този ден, да си купуват банички от лавките, да си броят стотинките, за да остане някоя и за тото пункта, където да търкат по скреч билетчета... Щастлив уикенд за всички, на които височайшите от ЧЕЗ и ЕВН не са спрели тока, а телефона също работи. За обед към боба от снощи ще си прибавят кисело зеле, а преди вечеря ще бродят из Била, Триумф и Кауфланд да хванат некоя промоцийка. Е, не навсякъде щастието ще е безоблачно, някъде ще обличат своите мъртъвци, жертви на мизерията, панелния живот, тормоза от чиновници, лечението в болници и други масови явления. Ще погребват и отровените си или болни от рак кучета... Малко телевизийка преди сън и ето, оцеляха и днес!

Никой да не забравя да си пий хапчетата, ей!

Ангел Грънчаров каза: Таман бях станал и аз да си пия хапчетата! :-)

Щото често се улисвам така в писане, че забравям не само тях, но забравям даже да пия и чая си, ето, и тази сутрин чаят ми е съвсем изстинал, почти винаги го пия изстинал заради пустото писане, а хапчетата ги пия вместо сутрин чак на обед! :-(

(Това в общи линии си казахме. Наложи се да премахна голям пасаж от разговора ни, касаещ проблемите около съда. По съвсем понятни причини.)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo