Кандидатствам за работа като учител по оферта на сайта "Уча.се"

Из: Уча.се търси учители за своя екип

Станете част от нашия екип

В Уча.се търсим мотивирани учители, които има опит с преподаването и желание да работят с нашите аниматори и сценаристи, за да ни помагат да създаваме заедно увлекателни видео уроци и упражнения за всички български ученици.

Търсим начални учители и учители по всички общообразователни предмети.

„От кухнята на Уча.се“ неведнъж сме Ви споделяли, че за нас най-важните критерии при подбора на учителите, с които работим, са мотивацията и опитът. Няма значение къде се намирате, нито на колко години сте. Ако следите блога ни, условията са Ви добре познати:

Какво очакваме: (Прочетете ЦЯЛАТА ОБЯВА)

Моята кандидатура представих със следното писмо:

Здравейте,

Казвам се Ангел Грънчаров, учител по философия и гражданско образование съм - с 34 годишен стаж в системата на държавното образование (гимназиално и университетско). В от близо 1 година съм безработен. (За втори път ме уволнява самозабравила се директорка, изживяваща се като охранителка на плачевното и катастрофално статукво, която се оказа, че съвсем не е в състояние да оцени моя новаторски и творчески подход в обучението на младите хора; след първото ми уволнение през 2014 г. заведох съдебно дело за отмяна на заповедта за уволнението ми, което спечелих, съдът ме върна на работа, но директорката пак ме уволни.) Информация за мен можете да намерите моя блог HUMANUS Academy (поддържам го всекидневно вече 12 години!), там са за общодостъпно ползване и всичките ми книги (вижте раздела За студенти, ученици и всички интересуващи се), там могат да са разгледат и списанията, които издавам (виж: ИДЕИ: философско списание и също: HUMANUS - Онлайн-издание), там е моята автобиография и пр. Считам по тази причина, че е излишно отново и отново да се представям.

А относно мотивацията ми да участвам във вашия проект бих искал да кажа само това: смятам, че ако си обединим силите бихме могли да постигнем много повече, разбира се, открит съм за най-пълноценно сътрудничество, радвам се, че срещнах вашето предложение. За мен учителстването не е само или просто "работа", то е една възвишена, чисто духовна мисия, изпълнена с огромен човешки смисъл. Относно моя подход в обучението накратко тук мога да ви кажа само това, че съм горещ привърженик и последовател на Сократовото изкуство за раждане на истината в съзнанията на младите; във всичките години на моето учителстване съм следвал заветите на Сократ, разбира се, прилагани в съвременните твърде различни и специфични нашенски условия.

Старая се, забелязвате, да не се "разфилософствам" прекалено по този пункт, щото започна ли, поискам ли да се изразя позицията си по-цялостно, ще ми се наложи да напиша много, а това в момента едва ли е необходимо. (Пък и вече съм го правил в своите книги, в които съм изложил разбиранията си за съвременното образование. Ето само заглавията на някои от тях, снабдени със линкове, водещи към онлайн изданията им: ● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, ● ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, ● ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения), ● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО, ● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА, ● Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) , ● VERITAS ODIUM PARIT... , ● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), ● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище", ● Изкуството да си учител, ● Експеримент по свобода, ● За НЕздравомислието, ● За духовните неща с българска специфика, ● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?), ● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР, ● Реформа на НЕобразованието, ● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА, ● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ)

Толкова засега. (Ако нещо друго за мен ви интересува, ще ви отговоря като си зададете въпроса.) Наистина много ще се радвам да заработим заедно на общата "нива", на която до този момент сме се трудили поотделно! Ще се радвам също така заедно да дадем пример, че е напълно възможно и българи да си сътрудничат пълноценно и ефективно за общата кауза, която поотделно ни вдъхновява така силно! (Защото, за жалост, забелязал съм, че това крайно рядко се случва на практика, на дело или в действителност - или ако изобщо се случва, то примерите в тази посока са твърде малко.)

С поздрав от сърце: (подпис)

Пловдив, 9 февруари 2018 г.

ДОБАВКА: В самия сайт, под обявата, която ви цитирах по-горе, написах ето какво (дори и с риска да се възприеме като "подмазване" от моя страна, но аз там пиша нещо важно и принципно по моя преценка); та значи написах там следното:

Поздравявам Ви за идеята да предложите на повече хора да се включат в работа по вашия проект!

Този е верният път. Когато (по нашенския роден обичай) каним за обща работа само познатите, приятелите и родата си (баджанаци, братовчеди и прочие), то тази работа гарантирано обикновено, няма как иначе, отива по дяволите; но когато потърсите и то на съвсем открита и честна основа търсещи, творчески настроени, ала неизвестни или слабо известни личности (тук пък сте успели да надмогнете друг един, не по-малко разпространен стереотип, а именно да каним за участие в далаверите си само "прочути звезди"!), които обаче са призвани за съответната работа, то тогава изключително много ще постигнете - и то гарантирано!

Затова много се радвам, че сте успели да стигнете до прозрението да надмогнете тия толкова коварни и най-вече глупави български стереотипи!

Приемете моите искрени поздравления и пожелания за успех!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo