Спрямо ближния, който е съгрешил, трябва да бъдем великодушни: доброто начало у него даже и в последния момент може да възтържествува!

Тази сутрин написах и изпратих на поне 30-тина човека от Пловдив следното писмо (то е в два варианта, в "ти" и във "Вие"-формата – по понятни причини):

Здравей,

Това е само съобщение, информация.

Днес от 14.00 ч. на тротоара до входа към двора на пловдивската ПГЕЕ (т.н. "ТЕТ-Ленин" или електротехникума) откъм улица Пещерско шосе ще се събере групата от ангажирани граждани, които искат да участват в поредното заседание на "кръглата маса" по реалната демократизация на тази училищна общност. Предполага се, че "мероприятието" ще продължи не по-дълго от 1 час.

Ако имаш желание и възможност да участваш в тази гражданска акция по подпомагане на демократизацията на това училище, намиращо се в нелеко състояние, заповядай в 14.00 часа на указаното място. Социално-психологическият експеримент (по насърчаване на развитието на гражданско съзнание и поведение у съвременните българи), който провеждаме, е интересен и полезен за развитието не само на тази конкретна училищна общност, а и изобщо за българското образование като цяло: понеже по този начин проверяваме на практика доколко действа, доколко е работещ или ефективен този модел за непосредствено и практическо реално демократизиране не само на училищни, но и на всякакви други човешки общности.

Демократизиране именно по пътя на диалога, дискусиите, преговорите, договарянето, дебата – и то с участието на ангажирани, небезразлични граждани, които смятат, че без участието на самите граждани никаква демокрация у нас не може да настъпи, няма как да настъпи.

Желая ти хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Здравейте,

Това е само съобщение, информация.

Днес от 14.00 ч. на тротоара до входа към двора на пловдивската ПГЕЕ (т.н. "ТЕТ-Ленин" или електротехникума) откъм улица Пещерско шосе ще се събере групата от ангажирани граждани, които искат да участват в поредното заседание на "кръглата маса" по реалната демократизация на тази училищна общност. Предполага се, че "мероприятието" ще продължи не по-дълго от 1 час.

Ако имате желание и възможност да участвате в тази гражданска акция по подпомагане на демократизацията на това училище, намиращо се в нелеко състояние, заповядайте в 14.00 часа на указаното място. Социално-психологическият експеримент (по насърчаване на развитието на гражданско съзнание и поведение у съвременните българи), който провеждаме, е интересен и полезен за развитието не само на тази конкретна училищна общност, а и изобщо за българското образование като цяло: понеже по този начин проверяваме на практика доколко действа, доколко е работещ или ефективен този модел за непосредствено и практическо реално демократизиране не само на училищни, но и на всякакви други човешки общности.

Демократизиране именно по пътя на диалога, дискусиите, преговорите, договарянето, дебата – и то с участието на ангажирани, небезразлични граждани, които смятат, че без участието на самите граждани никаква демокрация у нас не може да настъпи, няма как да настъпи.

Желая Ви хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Да, вчера поканих от екрана на Пловдивската обществена телевизия и нейните зрители, ако искат и ако могат, да се включат в тази гражданска инициатива (направих го по време на воденото от мен предаване "На Агората..."). Оказа се, че вчера в късния следобед ми се обади призовкарката на Окръжен съд, която ми съобщи по телефона (понеже "два пъти ме била търсила на домашния адрес, но не ме била намерила да ми връчи призовката"), че вече има насрочено заседание на Окръжен съд по заведеното от мен съдебно дяло, това заседание, представяте ли си, било на... 19 февруари, т.е. в идващия понеделник, т.е. след три дена! (Аз в началото на тази седмица, обезпокоен от забавянето, отново ходих в Окръжен съд, книжата по делото обаче бяха у съдиите и не можах да науча нищичко.) Както и да е, ето, оказва се, че Окръжен съд ще обсъжда моята жалба срещу решението на Районен съд (застанал зад беззаконието на самоуправната директорка на ПГЕЕ). Е, вече бях приканил зрителите да се включат в акцията, неколцина от тях още по време на предаването обещаха да дойдат, няма нищо, че непосредствено преди заседанието на съда ще направим последен опит за решаване на конфликта по пътя на преговорите (понеже съм дълбоко убеден, че мястото за обсъждане на такива проблеми и конфликти все пак не е съдебната зала, те следва да се обсъждат и решават в самата училищна общност!). Знаете, че директорката на ПГЕЕ вече отхвърли даже и опита за посредничество от страна на Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, ползвайки се от претекста, че "има висящо съдебно дело", т.е. тя предпочете съдът да решава ония проблеми, които тя самата пречи да бъдат решени непосредствено в училищната общност!

Както и да е, това е неин избор, но ето, днес правя последен опит за решаване на спора и конфликта по извънсъдебен начин или ред. Нека това мое действие да се възприема като "признак на слабост" или като "уплаха" от предстоящото съдебно решение, всеки може да си мисли каквото иска, но аз лично мисля иначе: и предишното съдебно дело го спечелих на етап Окръжен съд (след като го бях загубил на етап Районен съд), тъй че изобщо не се плаша от решението на Окръжен съд, напротив, ще участвам в съдебната битка, така да се каже, "с гордо изправено чело" – по причина на това, че истината (правдата, иначе казано, правото) е на моя страна, а пък по моето разбиране именно истината е най-мощният съюзник. Но ето, пак проявявам великодушие и снизхождение към заблудата на съгрешилия, нали все пак трябва помежду си да се отнасяме по християнски начин, нали все пак наш дълг е да се отнасяме един към друг човешки?!

Човечността (моралът) по моето дълбоко убеждение би следвало да стои над всичко друго, даже и над правото. Даже и над правосъдието. Истината – също. В тия неща аз вярвам. (Същевременно съм принципен противник на дребните и нечестни номерца, примерно да се мъчиш да спечелиш съдебно дело като, примерно, си намериш влиятелен скъпоплатен адвокат, като почнеш да търсиш "връзки" за да повлияеш на съдиите и прочие нашенски тарикатлъци.) Аз, прочее, ще помогна на директорката на ПГЕЕ да осъзнае заблудите си и дори в началото на съдебното заседание на Окръжен съд, и там ще я призова за извънсъдебно споразумение по пътя на дебатите, на преговорите; ще й дам възможност и там да тръгне (или да откаже да се възползва, което, за жалост, е по-вероятно!) по този толкова естествен и разумен път. Но понеже съм философ продължавам до последно да вярвам, че спрямо човека, който е съгрешил, трябва да бъдем великодушни и до последно трябва да се надяваме, че доброто начало у него даже и в последния момент може да възтържествува; за което на съгрешилия ближен човек трябва да даваме шанс да се промени именно до последно! (Или ще кажете, че директорката на ПГЕЕ не ми е "ближен" човек, а ми е далечен? Да, възможно е да сте прави, аз съм писал, че властващите, управляващите често така се самозабравят, че сякаш живеят на някаква друга планета, но какво ни пречи ний, гражданите, да им помагаме да се... приземят, така да се рече?! Спомняте ли си призива на едно време от непрежалимия ви Тодор Живков: "Приземяване, другарки и другари, приземяване е днес нашият лозунг!", ех, какви блажени времена бяха тогава – като имахме толкова "мъдър" и дори проницателен вожд!?)

Впрочем, имаме днес новина: след дълго забавяне Административен съд в Пловдив най-сетне издаде своето епично решение по заведеното от мен съдебно дяло, в което оспорих решение на т.н. Комисия по "защита" от дискриминация, която у нас се оказа, че защищава не жертвите на дискриминацията, а... извършителите на дискриминацията, т.е. тази комисия действа по свещения за нашенските условия и тъй мъдър (за държавната ни бюрокрация) принцип "Гарван гарвану око не вади!". Както и да е, ето, сега имате възможност да прочете самото решение, моля, заповядайте, насладете се на този шедьовър на нашенската "правосъдна", с извинение, еквилибристика. Интересно е да се запитаме: а нашенските съдии дали въобще знаят що е това нещо, наречено "срам"? Вие лично можете ли нещо да кажете по този любопитен въпрос?

Толкова по този случай; разбира се, ще обжалвам и това решение, ще го обжалвам пред Върховния административен съд – или да не го обжалвам, а, какво ще кажете, има ли смисъл изобщо да го обжалвам?! Кажете нещо де, защо се умълчахте така гузно? Да, прави сте, има за какво да мълчите: щом ний, гражданите, сме такива, по тази именно главна причина и "правосъдието", с извинение, ни е такова, да, ний, гражданите, сме виновни или отговорни и за това, че имаме точно такова "правосъдие", че съдебната ни власт действа по такъв начин; за всичко, за всички ексцесии и беззакония в тази наша злощастна страна и държава сме виновни ний, нейните граждани – дето не сме никакви граждани, а сме чисто и просто… мижитурки, мухльовци, малодушници, глупави тарикати и прочие! Да не продължавам с обидите, щото нищо чудно, както съм я подкарал, в един момент... народът да вземе да заведе съдебно дяло срещу мен за обида и за морални вреди, като едното нищо ще го заведе туй дяло нашият многострадален, патещ предимно от ума си народец, и не само ще го заведе, но и като едното нищо ще го спечели (щото, казахме, "правосъдието" му заради него е именно такова, нали следите все още мисълта ми – или се изморихте веке?!)! Както и да е, спирам, нема да ви мъча да се напрягате да мислите повече. Но запомнете поне този извод: за всички беди, за всички беззакония в тази наша злощастна страна и държава сме виновни ний, нейните "граждани" – защото се примиряваме и защото не се борим нито за правата си, нито за възцаряване на ред и законност в държавата ни!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Та ако иска някой нещичко днес да се опитаме да променим в очерталата се крайно безнадеждна ситуация, заповядайте там, където писах по-горе, имам предвид същото място, където моя милост през пролетта, след опраскването ми, седях и протестирах цели два месеца и половина (!!!), седях и протестирах всеки ден, цели 77 дена протестирах, а вие ме гледахте, наблюдавахте ми чудесния сеир, люпехте семки, лапахте мухи и... нищичко не направихте за да излезем заедно срещу ширещото се беззаконие на управниците ни в нашето толкова свидно, но тъкмо заради нас така злощастно отечество. Такива работи! Това само исках да ви кажа, пък ме мразете колкото си искате оттук-нататък! (За да си облекчите душите можете да ме пооплюете, както си му е редът, давайте, плюенето вече може да започне! Или поне с мълчание ми отмъщавайте за истината, която дръзнах да ви кажа, вий това поне го умеете, имам предвид да мълчите така многозначително!)

ДОБАВКА: До учениците, учителите, родителите в пловдивската ПГЕЕ

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-жа Милена Ц. Дамянова, Председател на КОМИСИЯ ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА в Народното събрание на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Представителството на Европейската комисия в България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

СЪОБЩЕНИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел И. Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия от Пловдив

Здравейте, драги дами и господа от народа, от държавните институции и от медиите,

Позволявам си, с оглед да Ви информирам, да Ви съобщя, че днес, 16 февруари 2018 г., от 14.00 часа по инициатива на група ангажирани граждани в пловдивската ПГЕЕ ще се състои поредният кръг от заседанията на т.н. "кръгла маса" по демократизацията на нашата училищна общност. Ако искате да подпомогнете този чудесен социално-психологически експеримент по насърчаване и активиране на демократичното (гражданското) съзнание и поведение, бихте могли да се включите в нашата инициатива, за което най-смирено Ви каня!

Всички – и гражданите, и управляващите, и управляваните, и медиите... би следвало да осъзнаем крещящата потребност от разгарянето на пълноценен и демократичен диалог или дебат, който е единствено верния път за решаване на тежките проблеми не само в българското образование, но и в обществото, в страната ни като цяло. Само това исках да Ви кажа, останалото – на самата среща около "кръглата маса"!

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

16 февр. 2018 г., Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЕ: Виж следната публикация, третираща организацията на предстоящия дебат в пловдивската ПГЕЕ: Спрямо ближния, който е съгрешил, трябва да бъдем великодушни: доброто начало у него даже и в последния момент може да възтържествува!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo