Вчера намерих (отделих) време за да си направя дълга разходка по улица "Пещерско шосе" - с надежда да срещна моята приятелка баба Марийка; в един момент, след като стигнах почти до "края" (някъде до малко след сградата на ТЕЛК стигнах) и вече реших да се върна (даже направих няколко крачки в обратната посока!), но в един момент, кой знае защо, се разубедих, пак се върнах и... след една минута видях как баба Марийка върви срещу мен! Не бяхме се виждали близо две месеца, е, вчера се видяхме, поразходихме се, поговорихме си; в този разговор баба Марийка ми заяви, че много се радва да поговори с "единствения си приятел", с човека, който я разбира, който я изслушва (повечето от хората гнусливо я подминават - сякаш не е човешко същество!).
По своя си обичай баба Марийка говореше, разказваше ми преживелиците си, аз най-вече слушах, разбира се, и аз й разказах какво става при мен; разговаряхме на крак, беше доста студено, имаше мъгла, времето беше доста мрачно. Но си поговорихме добре. Баба Марийка ми подари една малка табелка с написана на нея мъдра мисъл, а най-вече ми разказа какво пишело в хороскопа за моята зодия; очаквали ме "страхотни успехи" през тази година. Аз пак й казах, че не вярвам в хороскопите, а тя ми каза, че за да се случи написаното в хороскопа било задължително човек да вярва. Баба Марийка като мен обича да философства, а също така има доста оригинално разбиране за свободата, привързана е силно към нея, разбира се, плаща си съответната цена за това, поема също така и много рискове. Ето каква интересна случка ми разказа обаче; чуйте само.
Разбира се, нейният открит, нескриван живот на клошарка (ровеща в казаните за боклук) е внесъл много безпокойства в живеещите в блока, в който баба Марийка наема малка стаичка; разбира се, намерили са се "обезпокоени граждани", които са се оплакали на собственика и са протестирали как е могъл да допусне "такова именно същество" да стане негов наемател. Това грози баба Марийка с изгонване от квартирата. Собственикът, наемодателят, навярно, също е силно смутен от грешката си да приюти такова едно бездомно, старо, отритнато от всички човешко същество обаче. Ситуацията, на крия, е тежка. Но е зима все пак, безчовечно е по това време да изхвърлиш човека на улицата. Близките на баба Марийка (дъщеря й в чужбина и синът й) са силно обезпокоени, аз също, като неин приятел, мисля по проблема. Но ето какво ми каза баба Марийка, разказа ми една случка, която, не крия, ме порази.
Една сутрин рано баба Марийка, по своя си обичай, тъкмо била излязла от квартирата и се била отправила към района, в който се грижи за своите котки (пропуснах да кажа, че вчера тъкмо си беше взела пенсията и по тази причина беше напазарувала твърде много храна за котките, тя си дава цялата пенсия предимно за тях!). Било студено утро, мъгливо. Насреща й се задал човек, водещ голямо куче. (Баба Марийка ми е казвала, че кучетата и котките към нея специално изпитвали особени чувства, надушвали, че тя е "особен човек", техен всеотдаен приятел, може би усещат безпределната й любов към тях, тя това нещо го нарича свой дар, имала го от детските си години и пр.) Та срещу нея върви човек, водещ огромно куче. Трябвало да се разминат. Но кучето като се изравнило с баба Марийка спряло, тя му се усмихнала и го... погалила по главата и по гърба; кучето (било от някаква особена порода), въпреки че изглеждало доста страшно, нищо не й направило, напротив, завъртяло опашка. И в този момент баба Марийка се сеща, че синът й (който й нае квартирата) й бил казал, че и хазяинът й има куче; ами ако този човек с кучето е нейният хазяин?! Човекът, стопанин на кучето, а нищо чудно и на квартирата на баба Марийка (тя с него, разбира се, не се познава), на основа на общата им привързаност към кучетата, по думите на баба Марийка изпитал... симпатия към нея, ето, една усмихната, дребничка бабичка, вярно, облечена в нечисти дрехи, е погалила толкова страшното му куче, а пък толкова страшното куче, вместо... да й отхапе ръката, завъртяло опашка! Е, не е говорила със стопанина на кучето, но тя предполага, че това е именно той, нейният хазаин! И общата им привързаност към животните е създала между тях известна близост, баба Марийка предполага, че точно на тази основа е възможно той все пак... да не я изгони още сега от квартирата! Такива работи. е, тя предполага, че е "Божия работа" тази случка, но това вече е отделна тема. Баба Марийка силно вярва в Бога с някаква си своя оригинална, чисто лична вяра. (В църкви не ходи.) Общо взето приятелката ми беше вчера в сравнително добро, радушно настроение; разговаряхме повече от два часа. Като измръзнах добре (аз съм нещо настинал и без това напоследък, но излязох вчера на чист въздух да се поразходя), се разделихме с бабичката чак в началото на "Пещерско шосе", тя зави по посока на квартирата си, аз пък забързах към спирката на автобуса.
От известно време имам една екстравагантна идея: да поканя баба Марийка да дойде с мен в състава на гражданската делегация за преговорите на... "кръглата маса" по демократизацията на пловдивската ПГЕЕ, да, ето такава чудесна идея се върти в съзнанието ми! Какво пречи баба Марийка, като видна гражданка на квартала, да се присъедини към нашата гражданска група, за нея поне съм сигурен, че няма да ми откаже да се включи в делегацията (тя може иначе да е баба, но за разлика от повечето... мъже (!) не е с чисто бабешки нрав, изобщо не е страхлива, напротив, смела е; всъщност много мъже, сравнени с нея, са именно бабите, а не тя е баба! Вярно, баба Марийка е клошарка и понеже рови в кофите за боклук (търси предимно храна за котките), не е в кой знае колко приличен и хигиеничен външен вид, но въпреки това вътрешният, душевният й вид, както казах, е на висота, по моята преценка. А и експериментът ми се струва добър, ето, ще поставим директорката на ПГЕЕ в нова ситуация на изпитание, с надежда да й повлияем да осъзнае някои базисни ценности на живота - и на самата човечност. Интересна ми е, не крия това, реакцията на въпросната иначе тъй изискана (в модно отношение, примерно) властваща особа когато разбере, че в гражданската ни делегация влиза и баба Марийка, този момент си струва да бъде преживян и описан за бъдните поколения. (Е, ще помоля баба Марийка да се облече с по-други, не с обичайните си дрехи, дето са работното й облекло за ровене в кофите за боклук.) Какво ще кажете за идеята ми? Струва ли си да я изпълня, какво ще кажете? Или оценявате идеята ми като... неуместна?! Защо да е толкова "неуместна"? Баба Марийка досущ като нас е гражданка и дори много повече от нас е плащала данъци на тази държава, защо да не може да бъде почетена да влезе в състава на гражданската ни делегация, която ратува за промяна в образованието? Освен това лично е заинтересована да помогне за промяна във възпитанието най-вече на младите хора, именно учениците на ПГЕЕ, защото има такива сред тях, които, като я срещнат, се държат крайно възмутително, меко казано (има предположение, че тия, които за малко да я убият, замеряйки я с камъни, тогава я удариха по главата, със спешна помощ бабата беше спасявана, та има предположение, че побойниците й са от някое от съседните училища, възможно е да са и от ПГЕЕ, полицията обаче не пожела да ги намери!).
Виждате, старая се с каквото мога да помогна за промяната в образованието и възпитанието на младите хора, за целта моята приятелка баба Марийка също може да допринесе с нещичко. Казах, тя не е страхлива или малодушна като някои други. Които и с бъклица да ги каниш, пак няма да дойдат доброволно да се включат в някаква гражданска акция. (Тия граждани, дето се включват напълно доброволно в подобни граждански акции, се оказа, че се броят на пръсти даже и в "тъй борческия и културен град Пловдив"!) Тази ми е идеята. Е, най-вероятно повечето хора няма да оценят идеята ми позитивно, щото ще я възприемат като "прекалено шантава". Дали пък наистина няма да си "разваля имиджа" като образувам такава една колоритна гражданска делегация, която да се яви на преговорите с тъй модерната директорка на пловдивската ПГЕЕ? Има и един друг момент: а ще се намери ли тогава изобщо някой друг гражданин, който да пожелае да се включи в гражданска група, в която фигурира и... клошарката баба Марийка?! Боже мили, виждате колко сложно у нас се оказва в крайна сметка и най-простото нещо? Сега разбирате ли защо у нас общо взето напоследък нищо добро и не се случва де?! Коя е причината ли? Ами нашите пълни с идиотски скрупули съзнания и предразсъдъци са причината според мен, а, вие какво ще кажете по този въпрос?! Кажете нещо де, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки - защо сте се умълчали така, както винаги, впрочем, си мълчите за всичко?! Да не сте онемели изобщо, мама му стара?! Егати мълчанието, темерути неедни!?!
Като казах "съдебни заседатели", та се сетих нещо: образувано е вече въззивното съдебно дяло в Окръжен съд в Пловдив по моя жалба, номерът на делото е 221 (лесно се помни), от 2018 г. е дялото, VIII граждански състав ще го гледа, няма още насрочена дата, имало е отговор на другата страна, на ПГЕЕ, но не можаха да ми го връчат - щото дялото било в съдебния състав на проучване. Както излиза, другата страна е решена да води войната с мен до пълна победа, което е похвална, ала иначе доста неуместна войнственост - особено при положение, че моя милост постоянно призовава към мир и към разумност, не към злобна отмъстителност. Ще видим как ще се развият нещата, аз изненади особени не очаквам, но си продължавам изследванията, в които съм потънал, както забелязвате, изцяло; тия изследвания на психологията и нравите за мен са крайно любопитни и увлекателни! От години работя за промяната в съзнанията към добро, да се надяваме, че ненапразно са отишли тия мои усилия, нищо чудно пък повратът в душите да е вече близо, а, кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседателки и заседатели, що мълчите като истински темерути?!
Знаете ли каква е истинската причина този дълбок душевен и духовен поврат към добро още да не е станал?! Ами вие самите сте главната причина за "неслучването" му, кой друг да е истинската и главна причина - ако не вие? Ако вие бяхте други, ако ме бяхте толкова страхливи, ако не бяхте толкова предпазливи, ако не бяхте толкова малодушни, ако не бяхте толкова... хитри, отдавна този дълбок вътрешен, т.е. душевен и духовен поврат към добро у нас да се беше вече случил!!! Но понеже в огромното си мнозинство сте пълни мухльовци, понеже сте тъпи тарикати, сметкаджии и прочие, по тази именно причина у нас повратът е още далече! Много далече е повратът точно по тази причина. Щото сте ни оставили нас двамата с баба Марийка единствени да работим за промяната, ето затова сме на това дередже, съзнавате ли сега защо сме на това дередже?! Щот вий сте прекалено умни и хитри тарикати и сметкаджии, ето, тази и точната причина! И недейте да усуквате, че причината била някаква друга. Вие, само вие сте главната причина за всички злодеяния, беззакония, безобразия в свидното ни отечество Мутроландия, вашето тотално безразличие е главната причина! И вашият мързел е тази причина, разбрахте ли сега коя е причината? (Пиша това, да ме извинят неколцината мои съратници, които са ми помагали и са се включвали според силите си, тях не ги слагам към кюпа на безразличните, моля да не ми се обидят и те че слагам и тях в този куп!)
Спирам дотук. Наругах ви добре, сега мога да си почина малко. Бъдете здрави! Пък и почнете малко да мислите, мама му стара, до какво положение сте я докарали с пустия си тарикатлък (и темерутлък), изложихте се тотално, а ако не почнете да се променяте представяте ли тепърва колко много още ви предстои да се излагате?! (Майната ви най-сетне щом дори и това не разбирате!)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
10 коментара:
РАЗБИРА СЕ ЧЕ САМО БАБА ТИ МАРИЙКА ЩЕ ТЕ ПОДКРЕПИ ТЕБ - ЗАЩОТО И ДВАМАТА СТЕ ЕДНАКВО ЛУДИ И МРЪСНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОТИВАЙ ДА СТАВАШ ЧИСТАЧ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ НУЖНИЦИ - ТАМ ТИ Е ПРИЗВАНИЕТО!!!!!!!!!!!!!!!! ОСТАВИ НАШЕТО УЧИЛИЩЕ НА НАС НИЕ СМЕ СПОСОБНИ ДА СМЕ УЧИТЕЛИ, А ТИ СИ ЕДИН ДОКАЗАН НЕКАДЪРНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НЕ СЕ ПРАВИ НА МНОГО УМЕН, НЕ МОЖЕШ НАС ДА ЗАБЛУДИШ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! САМО В ОЧИТЕ НА БАБА ТИ МАРИЙКА СИ УМЕН И ДОБЪР ЧОВЕК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ИСТИНАТА Е ОБАЧЕ ЧЕ СИ ПЪЛЕН ОЛИГОФРЕН И ТЪПУНГЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩО ПРЕЧИШ НА МОЯ КАДЪРЕН УЧЕНИК МЕРКАНДЕР ДА СИ ПИШЕ КОМЕНТАРИТЕ БЕ?????????????????????? НАЛИ СИ УЖ МНОГО СВОБОДОЛЮБИВ????????????????????????? ЗАЩОТО ТИ КАЗВА ИСТИНАТА ЛИ??????????????????????????????????????
И как, според вас, трябва да постъпят съседите и наемодателят? Конкретно.
До лудата с удивителните
Меркадер-Глупендер с право е изхвърлен от този блог, повтаряшe като папагал едни и същи простотии.
Вас Грънчаров Ви е оставил, защото с лудите си глупости излагате екстра директорката.
Вашето откачане е толкова напреднало, че в най-скоро време ще тръгнете воняща и олигавена по улиците.
За злобарството си вече си получавате наказанието - да сте абсолютно сама, никому не нужна.
Господин Грънчаров, Вие отдавна спечелихте моралната победа в битката с директорката на тет ленин, не Ви ли е достатъчна тази победа? Защо не се оттеглите от о-нататъшната борба предвид на това? Оставете директорката да си се наслаждава на властта. Защо искате да победите и иначе? Не съзнавате ли че ако спечелите и съдебната битка директорката трябва този път да се оттегли и от поста си? Вие това ли целите? Не е ли прекалено?
Г-н Грънчаров , все още не сте ми отговорил. Много труден въпрос ли ви зададох? Аз мога да усложня въпроса си. Вие цял живот сте работил като учител на държавна служба. Т.е. сте бил винаги част от една комунистическа по същество организация на отношенията. В която наистина няма свобода. Изгониха ви комунистите на власт и вие вместо да сте им благодарен, се мъчите с огромни усилия да се върнете при тъй уютния за вас комунизъм. Защо? Нали твърдите, че обичате свободата, частната собственост, капитализма и пр,? Няма логика. Кого лъжете? Защо не се захванете с частно предприемачество? Защо не създадете свое частно училище? Защо искате да се върнете във владенията на тъй омразните ви комунисти? Да не излезе че вие по същество също сте комунист като тях щом като не можете да си представите да съществувате извън държавното и комунизирано училище? Вас там не ви искат защото сте чуждо тяло. А вие искате да демократизирате... комунизма, това съгласете се е много тъпа идея! С интерес очаквам отговора ви на моите въпроси.
Здравейте! Благодаря за хубавите въпроси! Признавам си, предразположихте ме да се замисля сериозно. В момента мога да Ви дам следните отговори. Ще отговарям на въпросите Ви в последователността, в която сте ги поставил.
Защо не се оттегля сам от по-нататъшната борба ли? Ами защото се чувствам длъжен да продължа. Аз се боря по нравствени подбуди. Самата идея за справедливост ме въодушевява. По тази именно причина нямам право да дезертирам от борбата си. До момента не смятам, че съм спечелил вече нравствената победа. Проблемът е, че аз се боря не толкова с хората, които олицетворяват духа на катастрофиралата по всички линии (най-вече морално) система, а отричам принципите, на които системата е поставена. Ще смятам, че съм победил когато принципите, от които се въодушевявам, се възприемат и у нас. В момента ситуацията в съзнанията на хората е такава, че на моята борба огромната част от хората гледат с пълно безразличие. За никаква победа при това положение не мога да говоря. Пътят до победата (т.е. до демократизирането и очовечаването на отношенията в училищните общности) е дълъг, стръмен и каменист. Ето по тази причина и не мога да се откажа от борбата си. Ако се върна в училището, от което бях изпъден по толкова грозен начин, това за мен няма да е "победата". Борбата ми едва тогава ще влезе в решаващата фаза.
И смисълът не е позорното изгонване на този или онзи от топличкия му кабинет. Не до това се свежда борбата ми. Бъдете спокоен, нямам никакво желание аз да се намествам в такъв властнически кабинет. Съвсем други неща ме вдъхновяват. Нещата, които ме вдъхновяват, са значително по-истински от това да стана някакво началство. Да приемем ли, че съм Ви отговорил на първата серия въпроси?
Втората Ви серия въпроси е значително по-хубава. Да, оказва се, че като искам да се върна на работата си, аз следователно се самовъзприемам като неспособен да съществувам извън системата, т.е., излиза, самият аз съм несъмнен... комунист. Вярно е, аз никога не съм работил извън държавно училище (или университет), но това автоматично не ме прави комунист. Прави ме, може би, обременен с комунизъм, но не комунист. А може би пък съм жертва на комунизма? Е, аз се боря с комунизма (писал съм, че възприемам демократизацията като израз на декомунизацията на системата, тия два процеса съвпадат!), вероятно съм дисидент спрямо системата, който, да приемем, в някакъв смисъл хем я отрича, хем, волю-неволю, е част от нея. Вярно е, аз не съм работил в частната сфера, но и това е доста относително: аз много съм работил като "частник", и сега много работя, но проблемът е там, че до този момент не съм изкарал никакви пари от тъй активната си иначе частна или предприемаческа дейност; напротив, на загуба съм; аз съм си финансирал дейностите в частната сфера с пари, които съм изработвал в държавното училище. В този смисъл има нещо комуноидно (ако не комунистическо) у мен самия. Системата владее така или иначе душите дори и на жертвите си. Ето и по тази причина борбата с нея е така трудна.
Но комунистическата (или, ако предпочитате, социалистическата) система в българското образование наистина е непокътната - по причина на това, че държавата решава всичко, а индивидите (учители, ученици, родители, граждани) нямат никаква свобода; всъщност те имат някакви права, от които сами са се отказали. Аз обаче не се отказах от правата си, опитах се да се ползвам от тях даже в условията на системата, по тази причина бях оценен от самите властващи комунисто-милиционери в нея като "народен враг" и бях опраскан безпощадно. (Наричам опрасквачите си комунисто-милиционери по причина на това, че те сами се изживяват като пазители-бранители на изцяло комунистическия дух на системата.) Добре де, тия, които ги опраскват и ги гонят като чужди тела от една комунистическа по духа си система пак са комунисти, така ли?! Даже и демократизаторите на системата също са комунисти - по Вашата логика - да, но на какво основание ги определяте така? Анти-комунистите са комунисти също, всички са комунисти, ерго, от комунизма няма отърване - тази ли Ви е логиката? Логиката Ви е, че всички са маскари, тази ли е истината, която следвате? Е, ще ме прощавате, но аз такава байганювска логика не приемам.
Аз се самовъзприемам като демократ. И като борец срещу комунизма се възприемам, щото комунизъм и демокрация са несъвместими. (Франц Йозеф Щраус, немски християн-демократ, наричал "демократичния социализъм" не иначе, а "пържени снежни топки", харесва ми неговата метафора, обичам да я употребявам и аз!) Нека да не смесваме всичко безразборно, щото това е израз на ценностна (и морална) нечистоплътност. У нас е интересно, че комунистите, т.е. носителите на комунистическия манталитет, се обиждат ако ги наречеш комунисти, в същото време сами наричат своите опоненти демократите "комунисти", т.е. действат по принципа "Крадеца вика: дръжте крадеца!", е, не мога да приема такава нечистоплътност. Щом като ти е обидно да те наричат комунист, ами почни тогава да се държиш като като демократ и антикомунист?! Не може хем да си комунист, хем да си изцяло верен на прогизналата от комунизъм система, хем да й служиш безропотно, пък да се самовъзприемаш като "демократ" и дори като "антикомунист". (Антикомунистът е по-висша проява понеже съдържа и борба срещу комунизма, но ако си наистина демократ, няма начин да не си и антикомунист, тия неща са неотделими.)
Щях да приема да ме наричате справедливо комунист ако аз продължавах безропотно да служа на системата - и да си блаженствам в нея. Сам разбирате, че това не е честно да се каже спрямо мен. Аз съм изпъден от прогизналата от комунизъм система от самите правоверни комунисти, ето този е критерият, че не съм комунист. Но че съм увреден в някаква степен от комунизма - това мога да го приема. Но се старая да се чистя от него. Нека да бъдем честни. Макар че понятието честност е неприложимо спрямо тия, които са верни на прогизналата от комунизъм система.
Ще дам един пример. В т.н. "ТЕТ-ЛЕНИН" работи една дама, която е учителка по... да кажа ли поне предмета й? Всъщност, няма начин да не го кажа, щото примерът й многозначителен. Да, тази дама преподава история и фамилията й е Костова. Тя служи изцяло правоверно на прогизналата от комунизъм система, а в същото време се самосъзнава като демократка и антикомунистка. Самият факт, че е член на партия ДСБ (нещо повече, в ръководството на тази партия е!), би следвало да означава точно това. Да, но ето, тия две нейни несъвместими ипостаси дали с нещичко накърняват душевния й мир? Аз това нещо не го зная и не мога да го твърдя. Факт е, че в поведението й не й е проличало, че е противничка на комунизма на системата. И една дума даже не е казала в тази посока. Е, какво излиза от това? Правете си сами изводите. А Вие мен наричате "комунист"! Не е справедливо - и не е честно това. Нищо де, мислете си каквото искате.
Има един друг учител в същото това училище, моето, именно пловдивската ПГЕЕ (същият "ТЕТ-ЛЕНИН" де, но исках да се въздържа от многозначителното му старо, не толкова популярно наименование!), той пък се казва Стефан Кралев. Той се самоопределя като демократ и антикомунист, да, но ето, в решаващите моменти на сблъсъка ми с комуноидността в "ТЕТ-ЛЕНИН" се изяви като правоверен крепител на прогизналата от комунизъм система. Такива чисто български чудати феномени са не само напълно възможни, те са и действителни. Въпросният Кралев беше пръв приятел на прочутия с демократичния си манталитет бивш директор Паунов (Бог да го прости, той почина преди няколко месеца!). Би следвало да се очаква, че Кралев, ако беше останал верен на принципите си, би следвало да реагира съвсем иначе при моя фронтален сблъсък с комунодността в "ТЕТ-ЛЕНИН"; да, но вероятно по чисто прагматични причини той се държа съвсем в унисон с поведението на крепителите на прогизналата от комунизъм система. Нещо повече, сам стана по този начин крепител на въпросната прогизнала от комунизъм система. У нас, оказва се, са възможни и такива явления, аз бих си позволил да ги нарека "наужким-демократи" (другата квалификация, именно "менте-демократи", звучи по-обидно, а аз смятам Стефан ако не за приятел, то за човек и колега, с когото имаме известна близост дори и само заради общото си добро отношение към починалия бивш директор Паунов!). Ето това е много интересно. Напълно е възможно Кралев (и Костова) да ми се обидят за това, че публично разсъждавам върху "чисто личното" им поведение; да, но те са учители, т.е. упражняват една доста коварна, имаща публичен характер професия. (Ако бяха по професия... месари, мен изобщо нямаше да ме вълнува тяхното поведение и идейно-ценностната им идентификация, но те са учители, т.е. възпитатели на нашите деца и внуци!) Ето, Кралев и Костова в така и така създалата се ситуация се държаха крайно различно от мен, пък Вие мен определяте за... комуниста! Те са демократите, така ли? Те са, така да се рече, имплицитни и иманентни демократи, така ли? те са демократи, но не им личи това в поведението, на мен пък в поведението ми личи, че не съм комунист, но ме наричате комунист, каква излиза тогава тази работа?! У нас всичко е възможно, всеки може да си говори каквото иска, но нали все пак истината трябва да значи нещо? Или у нас тъкмо истината е последната ни грижа?
И Кралев, и Костова, и всички други от работещите в тъй абсурдисткия и сюреалистичен "ТЕТ-ЛЕНИН" (аз бих си позволил дори да нарека този същия "ТЕТ-ЛЕНИН" крепост на абсурдизма и сюреализма!) непрекъснато имат шанс да се изявят като демократи, като некомунисти и пр. До този момент те не са се възползвали от този свой шанс. По тази именно причина и комунизмът във въпросното учебно заведение изглежда непоклатим и монолитен дори в много по-голяма степен от времето преди 1989 г. Да, същият Кралев е основавал навремето учителска организация към КТ "Подкрепа" и е бил активен "седесар". Днес той се държи крайно странно. Коя е причината нека всеки сам да решава. Но това е проблем най-вече на тия хора, които дадох като пример. Имам право да разсъждавам публично върху тяхното поведение по причина на това, че те са учители, т.е. заплатите им идат от нашите, на гражданите, данъци. Имаме и право на това основание да сме придирчиви спрямо поведението им. Стига изобщо сами да разбираме що е това гражданин. Пълно е у нас с хора, които изобщо не знаят това.
Но да оставя тия разсъждения. Какво да се прави в тази ситуация ли? Безнадеждно е всичко, така ли? Нищо няма смисъл, така ли смятате? Да се откажа и аз, този ли е разумният изход?
Добре де, ако се откажа и аз, последният донкихотовец, какво ще стане тогава? Пълно тържество на комунизма в "ТЕТ-ЛЕНИН", така ли? И до какви "позитивни явления" ще доведе това? Съдете сами.
Имам ли морално право да дезертирам и аз, та тържеството на комунизма в "ТЕТ-ЛЕНИН" да бъде наистина пълно?! Нямам това морално право. Да, нямам такова право. Знаете ли защо най-вече няма това право?
Не за да махна директорката от власт, лично за мен тя съвсем не е интересна. (Аз съм противник на манталитета, който тя въплъщава, личността й ми е изцяло безинтересна!) Аз не мога да дезертирам от борбата си само защото ще дам крайно лош пример на учениците си, разбирате ли сега защо не мога да дезертирам от борбата си?
Кралев и Костова са поели риска да дават на учениците си примера, който фактически им дават. И аз съм поел този риск, давам им коренно различен по същество пример. Да знаят учениците ми поне това, че е възможно в тази убийствено тежка нравствена най-вече ситуация да има учител, който може да се държи различно - в сравнение с господстващия пагубен (учителски) манталитет. Искал съм да дам на учениците си алтернатива, да видят с очите си, че е възможно учител да се държи като гражданин, като личност, като демократ, като човек (т.е. като нравствено същество). Да знаят учениците ми, че дори и в най-тежки ситуации е възможно техният учител да си остане човек (щото човек да си означава да си нравствено и свободно същество, без свобода няма и нравственост, нищо няма без свобода, без свобода всичко отива по дяволите!). Това съм искал да покажа на учениците си. Та да имат възможност да сравняват - и да си правят изводите. Виждате, макар и изгонен от училището аз продължавам да мисля за учениците си, т.е. продължавам да се държа като учител. Това ли ме прави "най-лошият възможен учител", какво има добрината да ме провъзгласи тъй великодушната инспекторка по философия Кръстанова? Да, нека да съм "най-некадърният учител", аз не ща да отговарям на тяхната представа за кадърност! Не ща да отговарям и на тяхната представа за приличие. Толкова и по този пункт. Но темата, виждате, е голяма. Неизчерпаема е - бих си позволил да кажа.
Ето че аз нямам избор. Не мога да избирам дали да бъда личност, човек, гражданин, учител, аз вече съм направил този свой избор и на избора си ще остана докато дишам. Толкова е просто това. Аз съм избрал това. На себе си не мога да си позволя да плюя. По причина на това, че съм учител - и ако си позволя да го направя, ще излезе, че съм дезертирал от мисията си. И ефектът върху съзнанията на учениците ми ще бъде пагубен. Аз това не мога да си позволя. Думата дълг все нещо означава за странници като мен. И то в условия, в които масово всички гледат само ползата, само келепира. Даже и учителите у нас са доведени до жалкото положение да гледат само келепира - и личното си спокойствие. Да, ама аз такова "спокойствие", в което съвестта ми няма да ме остави на мира, не ща. Другите как се оправят със собствената си съвест си е тяхна работа. Аз се грижа само за своята съвест. Да ми е чиста съвестта за мен нещо значи.
Дано съм отговорил на въпросите Ви. Всичко добро Ви желая!
Благодаря за отговора. Задоволява ме... донякъде. Но се опитвам да ви разбера. Желая ви успех!
Публикуване на коментар