Обичайна случка в нашето съвсем демократично, плуралистично и диалогично семейство, в което и двамата със съпругата ми, учители, сме безработни

Синът на майката, която е сготвила за обед фасул чорба:

- Аз фасул няма да ти ям!

Майката към иначе патреотично настроения си син:

- Щом не ядеш фасул значи не си никакъв патреот! Но като ти направя утре един руски борш със зеле и цвекло ще видиш как ще проядеш фасул! Заради фасула нацията ни е оцеляла в тежката си история бе, патреотино! - добавя усмихната майка му, поглеждайки необичайно умълчалия се баща, който обаче вътрешно изключително много се радва на този тъй възпитателен диалог между майка и син.

Синът, вече замислен:

- О`кей, сипи ми една паница фасул...

(Диалогът има прекалено много общо с реалния живот, нещо повече, взет е направо от него, копиран е фактически от него, т.е. случи се вчера в нашето съвсем демократично, плуралистично и диалогично семейство, в което и двамата със съпругата ми, учители, сме безработни - опраска ни, уволни ни разпищолилата се образователна бюрокрация за да ми отмъсти за това, че не само на думи съм привърженик, но и на дело съм борец за съвременно демократично, свободолюбиво и човеколюбиво образование и училище. И понеже сме безработни и сме без доходи в нашето семейство действително много често се яде фасул...)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo