Нови, при това съвсем сюреалистични щрихи към идиотския дебат, който водим около не по-малко абсурдистката пловдивска ПГЕЕ

Под публикацията със заглавие "Който слушка - той папка!" - продължавайте да пазите свещения, ненакърним принцип на несвършващото робство и унижение българско! намирам тази сутрин твърде интересни коментари, ето ги и двата, ведно с моя отговор; сами ще се убедите, че са чудесни и просто нямаше как де им обърна толкова голямо внимание, длъжен бях да им обърна вниманието, което им обръщам:

До другарката, написала ето този тъй сълзлив шедьовър:

Един въпрос: след ГОДИНИ скандали, протести и съдилища, какво ТОЧНО постигнахте? Какво ви дава основание, че нещо въобще ще се промени? Каква помощ очаквате от хората, особено от обществеността? Никой не защити Христос, никой не умря заради Левски, напротив, те умряха за народа, не народа за тях... Господин Грънчаров, не знам какъв ви е точно проблема, но посоката и решенията, които взимате са грешни. Едно нещо може да направите сега, едно правилно нещо: да не мислите пак за себе си, дали сте прав, грешен, луд или нормален, а да помислите за жена си, за БЛИЖНИЯ, да я успокоите, целунете, погалите, и подкрепите; да унищожите този идиотски блог, да спрете с делата, да си намерите работа като учител, дори и на село, и да преподавате на децата ОПИТ И ЗНАНИЯ - това е далеч по-полезно от една празна и, за всички е ясно, неосъществима и неясна идея за някаква промяна в образованието. Господине, вижда се от далеч, че вие се борите за себе си, не за обществото, не се самозалъгвайте, не си мислете, че залъгвате и другите. Успокойте жена си, простете, смирете се, и променете живота си... СЕГА."

Другарко, най-сърдечно Ви благодаря за тъй трогателната загриженост - и за непоисканите съвети! Ама, дето се казва, просто немаше нужда, но като Ви се е прищяло, нема нищо, хора сме все пак, ще разберем, явно вашто сърце немирно не трае.

Хубаво е че все пак проговорихте най-сетне. Писала сте излиянието си в 2:21 ч. през нощта, очевидно Ви тормози безсъница; дали пък съвестта Ви е проговорила? Дали пък няма най-сетне да почнете да се очовечавате?

Радва ме това, че проговорихте най-сетне. Нали не си мислите, че не се сещам коя сте? Хубаво е и това, че този път сте се въздържала от писане на тъпи обиди. Та значи много добре зная коя сте. Все пак съм психолог. Ще Ви отговоря нещичко.

Вие не виждате смисъл в това, което правя, но това не значи, че такъв смисъл изобщо няма; нима не допускате, че може да се самозаблуждавате? Просто Вие лично не успявате да постигнете смисъла, но това не значи, че такъв смисъл няма. Има, и то огромен смисъл - и точно по тази причина не Ви се удава да го разберете. Няма сега да седна да Ви обяснявам какъв е този смисъл. Смисълът на каквото и да било, между другото, се постига със сърцето, чрез емоцията. Явно има нещо повредено в сърцето Ви, тъй милозлива другарко. Там е целият проблем. Страшно е един човек да е без сърце. Тръпки ме побиват като си представя как живеете. То Вашето изобщо може ли да се нарече "живот"?

Естествено, че не се боря за себе си, аз ако мислех за себе си щях да си кютя като Вас, другарко, и щях да съм сега в "цветущото състояние", в което се намирате Вие самата. Да, но аз олицетворявам коренно различен от Вас човешки тип, ако мога така да се изразя. Аз именно защото за себе си не мисля (не мисля за егоистичния си интерес), точно затова и съм поел по пътя на борбата. Не е лек този път, другарко. Напротив, доста е тежък. Но това пък не значи, че не е правият.

Разбира се, че в българското образование ще настъпят промени, тези промени са неудържими. Но без хора като мен тия промени никога няма да настъпят. Да, добре знам, че за другарките като Вас тия промени са лично неизгодни. Щото промени ли се ситуацията в училищата, Вие лично трябва да си вземете торбата и да се махнете от тях. Щото Вие специално сте неспособна за промяна. За променените условия Вие сте напълно неадекватна и неспособна. Щото Вие и такива като вас, другарко, сте чисто и просто продукт на обезчовечаващата система. Промяната при Вас лично е малко вероятна, да не кажа невъзможна. Ето там е мястото, което Ви боли, нали така, нали познах? Ако с това се съгласите, нищо чудно пък и да започнете да се променяте. Щото по принцип Бог така ни е устроил, че във всеки миг човек може да се откаже от пътя на злото (пътя на Сатана) и да тръгне по пътя, водещ към Бога, това е пътят на доброто. И за Вас дори такъв поврат е възможен, но е малко вероятен. Щото вие отдавна сте се продала на Сатана, нали и по този пункт познах? Признайте, може пък да Ви олекне? Или Вашият Върховен господар, именно Сатана, не позволява да се правят такива признания? Изобщо не Ви е леко, другарко, представям си в какъв кошмар живеете - ако Вашето изобщо може да се нарече живот...

Разбира се, че аз няма да престана да пиша, няма да закрия "идиотския си блог" (Вие самата идиотка ли сте та посещавате моя "идиотски блог", щото вероятно само идиоти посещават и четат "идиотските блогове"?), няма да престана да се боря. Оставете тъпотиите, които от лъжливост и опороченост Вашето болно съзнание е изобретило, а именно "да помислите за жена си, за БЛИЖНИЯ, да я успокоите, целунете, погалите, и подкрепите...", ох, ще се разплача, толкова мило сте се изразила; разбира се, няма да прекратя и съдебните дела, другарко, то всъщност в момента водя само едно съдебно дяло, другите, както прекрасно знаете, завършиха. Интересно е, че ми предлагате да ида да ставам... учител, нали Вие самата отсъдихте, че аз не ставам за учител, как така сега изведнъж взехте да увъртате?! Ха сега кажете откровено, ако изобщо сте способна на нещо такова: аз ставам ли според Вас за учител или не ставам? Много ми е любопитно какво ще отговорите, да видим. Само този въпрос Ви задавам.

И спирам дотук. Целият съм в нетърпение да чакам отговора Ви. Опитайте се веднъж в живота си да (от)говорите честно, ако тази дума за Вас лично изобщо нещо значи.

Пак ще поговорим. Повтарям се, радвам се, че проговорихте най-сетне. Аз тъкмо за това нещо се борих толкова време. Ето че признавате, че нужда от диалог все пак има, нали така? Самият факт, че проговорихте, и то не за да бълвате обиди и клевети, а за да разговаряме що-годе разумно. Апропо, това нещо Вие ли сте го писала - или го е писала някоя Ваша престарала се измекярка; имам предвид ето това (давам го ведно с моя отговор):

Към лъжливата другарка, написала ето този бисер:

"Не знам дали са нелепости, но в училище - особено сред учениците, но и сред някои учители - се разпространява усърдно, че ровите тук-там, за да се прехранвате. Има и такива, които твърдят, че са ви виждали."

Възловата дума тук, другарко, е "усърдно", да, явно тази дума Ви издава, че всичко сама си измисляте поради идиотизма си. Как така "с усърдие" някой ще дрънка нелепици за друг човек?

Апропо, много ниско мнение имате, другарко, за учителите и учениците в ПГЕЕ. Не бива да ги обиждате така грозно, засрамете се поне малко! Разбира се, изобщо не вярвам на лъжите Ви, издаващи крайно болно съзнание.

Дотук беше цитата, той затова е в курсив. Продължавам коментара си до другарката:

Интересно ми е дали ще ми отговорите и на този въпрос, а именно Вие собственоръчно писахте това - или някоя Ваша престарала се измекярка го е написала? Как ще го коментирате? Вие давате ли си сметка за каква страшна деморализация е белег това писмо? Майчице мила, докъде го докарахте, другарко?!

Добре де, да допуснем, че това, за което измекярката Ви ме клевети, и то така "префинено" (дебелашки всъщност е точната дума за квалифициране на деянието й), е вярно, а именно, да допуснем, че аз наистина съм почнал да ровя в контейнерите за боклук - за да се храня от тях, както Вашата очевидно престарала се измекярка твърди. Значи да допуснем, че аз се прехранвам вече с ровене в боклуците; добре де, вие, дето сте ме докарали до това положение, радвате ли, че постигнахте този точно резултат? Кажете де, какво изпитва душата ви - ако това нещо наистина беше вярно?

Много ми е интересно да чуя и отговор на този свой въпрос. Щото вие все пак, така или иначе, сте учителка и възпитателка на младите - давате ли си сметка докъде сте а докарали, след като можахте да съчините този именно бисер за ровенето в контейнерите за боклук от мен, Ангел Грънчаров - за да се "прехранвам", както твърдите? Вие изобщо какво сте, човеци ли сте - или сте някакви уроди?!

Завършвам със следното. Изобщо не твърдя, другарко, че Вие сте... самата директорка на "ТЕТ-ЛЕНИН", не, изобщо не твърдя това. Вие сама можете да обясните коя сте. Вие обаче сте някакъв феномен на "човещината", ще ме извините, че употребих тази толкова неподходяща за случая дума. Бог да Ви прощава, аз лично обаче изобщо не завиждам на Бог, че има тази длъжност един ден да Ви съди! Горкият Бог, ето с това ще завърша.

Хубав ден! На вас, приятели, посещаващи и четящи моя блог - моя идиотски блог! Повече от 1000 човека всеки ден идват в блога ми, вие всичките, излиза, сте "идиоти" - щом четете този мой "идиотски блог"! Знаете ли, а пък може би тази другарка е в някакъв смисъл права, а? Не ща да ви обиждам аз също, знаете, редовно ви бичувам, но ето, от нейните думи излиза, че всичките вие сте идиоти.

А що означава тази дума идиот е отделна работа вече. Знаете древното й гръцко значение, сам съм ви го обяснявал. И съвременното й значение знаете. Та мислете сами по-нататък. Приятно мислене, дето се казва! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo