На главния редактор на сайта Фактор.бг предложих идея за предизвикването на народополезна дискусия по крайно важен, направо съдбовен въпрос

До г-н Стойко Стоянов, Главен редактор на сайта ФАКТОР.БГ:

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Грънчаров, блогър, философ, опраскан от образователната система учител от Пловдив

Здравейте, уважаеми г-н Стоянов,

Първо да Ви благодаря за много смислените, разумни текстове с ясна и твърда позиция, които публикувате в сайта си! Точно така трябва да се прави, всякакво шикалкавене, всякакви компромиси са крайно вредни. Е, вярно, пътят, по който сте тръгнал, е трънлив, труден, нанагорен, каменист, но за сметка на това е крайно благороден! Да, знам, и пари няма да спечелите като сте избрали пътя на високия журналистически морал, но за сметка на това залогът е много по-голям. (Нека тъй високонравствената Валерия Велева - и останалата подобна свита, да не изброявам имена! - да печелят лесни пари, вие обаче пък сте на страната на нещо много по-значимо от парите: ИСТИНАТА!)

Второ, искам да ви кажа, че по повод на чудесната и много правдива статия на д-р Канов (Защо Лъжата се превърна в афродизиак за постоянна еротично-политическа възбуда на БСП) написах един коментар, който обаче се разрасна толкова, че стана направо цяла статия! Току що го публикувах като коментар под статията на г-н Канов. Но след това се наложиха леки редакторски промени, тъй че в окончателния си вид текстът ми е малко по-друг. Ето какъв е в редактирания уж окончателно вид: Малодушникът, търпящ тиранията на самозабравилите се комунисти, човешко същество по моето разбиране не може да бъде!. Под това заглавие го публикувах преди малко в блога си.

Предлагам Ви, ако искате, разбира се, да го публикувате и в сайта си, вие си решавате, аз се чувствам длъжен да Ви предложа. Подхвърлям и такава една идея: няма лошо по повод на такива важни въпроси да се породи една (народо)полезна дискусия. Ето, спомагам за това с предложението си. Смятам, че верният път е много да спорим, да дебатираме, да правим най-горещи дискусии: без дебати няма и не може да има демокрация. От тази своя позиция няма да отстъпя никога.

Това исках да Ви предложа. Навремето съм Ви пращал мои текстове. След това, увлечен в разни мои битки, не съм го правил повече. Няма нищо лошо да си сътрудничим, нещо повече, полезно и прекрасно е - моето разбиране е такова. Вярно, аз съм просто един учител по философия и гражданско образование, при това изгонен от държавно-казионната (не)образователно-(не)възпитателна система, но все пак и аз съм човешко същество, имащо известни права. Сред които е и правото ми, наречено свобода на словото. Гласът на хора като мен не се чува по медиите, но както и да е, България е доста назад по този показател и продължава да пада още по-надолу. Има и нещо друго: моят текст няма да Ви спечели някакви дивиденти, щото си позволявам да критикувам самата "светая светих" за популистите: народът! Вярвам обаче, че Вие не сте от тях - щото популизмът си върви в комплект с лъжата, а Вие, казахме, служите на истината...

Желая Ви хубав ден и много успехи на благородното поприще, което сте избрал!

С уважение: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: И на това писмо, по моя обичай, си позволих да дам публичен израз, ето, публикувах го в блога си под заглавието На главния редактор на сайта Фактор.бг предложих идея за предизвикването на народополезна дискусия по крайно важен, направо съдбовен въпрос

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo