Из: Богомил Бонев за казуса „Московски“: Нещастие от емоционална гледна точка, престъпление от правна
... Но само това да беше.
С риск да ме намразят приятелите заради детето, за което искрено съчувствам на съпругата, но, ако министърът е бил пиян, а дори и да не е бил, такова дело не може да върви със заключението, че виновна е неравност по пътя.
За първи път в съдебната практика ще ни представите транспортно престъпление с причинена смърт за нещастен случай. Без да е установена повреда на машината. Това е гавра.
Засрамете се малко! И за журналистите важи.
При нещастен случай няма виновни. Този случай е нещастен от емоционална гледна точка заради съболезнованията към детето, но от правна гледна точка е престъпление поради непредпазливост. При което е причинена смърт. Това пише в НК.
Всичко възможно се прави да не се търси истината, защото бащата бил министър и бил уязвим политически, а трябвало да уважим скръбта на семейството. Даже някои медии пишат, че е един от най-успешните министри. Какво означава?! Недосегаемост?!
Демек, да го оневиним заради скръбта. И да остане министър.
Това ли са ви крокодилските сълзи за дете на четири години?! И неговите интереси, погубен живот заради бащино малоумие, кой ще защити?! За да оцелее баща му като министър?!
Егати и цената! Обществото трябва да се е побъркало: пренебрегвайки душата на това детенце за бащината кариера.
На всеки може да се случи, казват някои. Да, на всеки. Но всеки ще си носи отговорност. Без подобни изключения... (Прочети ЦЕЛИЯ КОМЕНТАР)
Марин Чушков, адвокат: "Да се приложи законът, ако ще и светът да погине"! (лат. "Fiat justitia, et pereat mundus"). Никой не може да разполага или да се разпорежда с живота на другия, а още по-малко бащата (бил и министър) с живота на сина си! Чисто убийство по непредпазливост... а извършителят е още на свобода! Нали е министър от ГЕРБ, нали е недосегаем?! То гората е виновна, щото е неравна. Дано му е чиста съвестта на министъра и да му е сладка кариерата! Жалко за детето, мир на праха му! Другото е пълен абсурд, фарс, светска суета. Страната ни отдавна е територия, в която властва бруталната дебилщина.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар