... Не знам защо нашето общество иска доброволно да бъде излъгано. Да не забравяме че всички сме деца на тези 45 г. шикалкавене, лъжи и дребни кражби С идването на демокрацията изригна епидемия от алчност. Чудя се защо двете големи политически сили не правят нещо, да променят нещата. Всички сме деца на онова време. Капитализмът ни е отвратителен като социализма, защото се прави от едни и същи хора. Във ВИТИЗ съм скъсван по естетика от Пенчо Данчев. Учеха ни на лъжи. Идеологическите предмети бяха лъжа след лъжа. Диплома и партийна книжка ти позволяваха да заемеш пост, който не заслужаваш. Мунчо е професор по физика, защото има партийна книжка, обясни милата родна картинка Москов...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На мен пък ми се струва, че отвратителността на нашенския посткомунистически "капитализъм" се дължи на това, че в него комай няма нищо автентично капиталистическо, но за сметка на това всичко в него съвсем определено е изцяло комунистическо; така си обяснявам затруднението на Теди Москов. Прочее, има ли изобщо нещо некомунистическо в "капитализма" ни? Аз лично не виждам нищо такова.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "Картаген" - имам предвид масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар