Из: Спасибо, братушки!, Автор: Любослава Русева
„Той почна със заповеднически, оскърбителен тон да ме предупреждава, че Царят не бил доволен от поведението ми, заради това ми заповядвал да разтуря Камарата, да задържа генералите поне още две години и да сложа пълномощията си.
– Защото – тъй се изрази Йонин буквално – Царят Ви даде пълномощията и сега Ви ги взема обратно.
– Да не бяхте пратен при мен от Царя, аз щях да повикам един лакей и да му заповядам да Ви изхвърли навън! – му казах.
Тогава той ми заяви:
-Като г-н Йонин аз Ви моля да ме извините за израженията, които употребих, но като на пратеник на Негово Величество принуден съм да Ви повторя, че съм получил заповед от Царя да Ви държа такъв език!“
Това изповядва през дворцовия си пастор княз Александър Батенберг, след като току-що се е срещнал с руския посланик Александър Йонин. Иронията е забележителна – само две години по-рано князът е осъществил първия държавен преврат в новата българска история. Конституцията е суспендирана, страната е разделена на пет области, а всяка област е поставена под абсолютната власт на чрезвичайни комисари. До един те са руски военни, от които много скоро Батенберг се оказва в пълна зависимост. За да се отърве от тяхната страховита опека, през 1883 г. князът е принуден да възстанови конституцията, с което вбесява своя братовчед. А той е самият Всеросийски император Александър III, същият, който заповядва на Йонин да унижава българския владетел.
Преди да се стигне дотук, предшественикът на Йонин – Михаил Хитрово, победоносно обикаля страната, съпроводен от княза. Даже в „Превратът“ Захари Стоянов описва една изумително срамна сцена: комисарят на Русе полковник Лонгвенов нарежда на местното население не просто да посрещне височайшия файтон с радостни възгласи, ами конете да бъдат разпрегнати и на тяхно място да бъдат впрегнати неколцина мъже. „Естествено бе, че погледът не може да падне на никого други, освен на хероите от Шипка – опълченците, които се бяха наредили до князовата кола, начело с Геца, който държеше разкошно трицветно знаме в ръка.“ Гецо първоначално се колебае, понеже „не е почтено и достойно нещо да става човек четвероножен, да взема образа на добитък“, но накрая все пак се съгласява. И някогашните опълченци са впрегнати в хамутите, за да теглят файтона, докато публиката вика гръмогласно и хвърля букети, които падат „както в краката на скъпите гости, така и по главите на човекообразните коние“… (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар