Анкета: Има ли смисъл да продължавам борбата за ново образование и училище или трябва да се оттегля - за да не развалям комфорта на... "жабите в блатото"?!

Два коментара под две различни публикации тази сутрин ме накараха да се замисля сериозно върху ситуацията, в която се намирам; ето ги тези коментари, а пък по-долу са моите "кратки" разсъждения по така очерталия се проблем; накрая имам питане към вас, верните читатели на моя блог:

Новият брой на международното многоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ е готов за печат

Анонимен каза: Г-н Грънчаров уж сте умен човек, пък не се сещате за нещо, което е много близко до ума. А именно че ще си намерите работа и то хубава веднага щом като престанете да плюете по ГЕРБ и комунистите (ченгетата, кагебистите, мафиотите и прочие). А ако пък почнете да хвалите Бойко Борисов тогава може в един момент дори и най-малкото директор на училище да ви сложат. Влечете ли пък в ГЕРБ или в патриотична партия, тогава може и до заместник-министър да дорастете. Не се шегувам, това е истината. Съобразете се с истината и ще направите завидна кариера дори и на вашите години. Това исках да ви кажа. Помислете хубаво. Постъпвайте разумно и ще успеете да излезете от тежкото положение, в което се оказахте. Защото, признайте си, наистина се държите като тъпунгер. Рамон Меркадер е прав като ви нарича така, а вие му се обиждате.

Анонимен каза: Вашето си e направо указание, как се превърне господин Грънчаров в безгръбначно. Само защото Вие може би успешно раболепничите и с послушание си осигурявате протекции, искате и Грънчаров да си загуби човешкото лице. Според Вас само мижитурките не са тъпунгери, а ако го докара някой до амебно състояние, то тогава може да стане и министър.

В царството на безтегловното подлизурство еднa личност като Грcнчаров е трън в очите на всички пихтиести.

E, затова господин Грънчаров е личност, а Вие - не!

Мое писмо-запитване до НЕЛК-София

Анонимен каза: Тази директорка на тет ленин как е възможно толкова време да не може да осъзнае какви глупости е направила и колко много се е изложила? Да уволниш два пъти известен и способен учител като Грънчаров като го обявиш за "некадърник" е пълна идиотщина, но е интересно че никой нито от началниците и нито от подчинените и не и казва какво си е позволила да направи. Или са и казали но та не слуша. И продължава да се излага по съдилищата където губи всички дела. Не искам да я обиждам, но човек трябва да е пълен олигофрен при това положение да си мисли че може да накара съдът да подкрепи каприза и. Тя ще загуби и това дело ако не намери начин да повлияе на съда. И ще се опозори напълно, след което като Грънчаров пък се върне в училището на нея ще и се наложи сама да си тръгне опозорена и освиркана от тия, които сега я хвалят и и се подмазват. Адвокатът и поне трябва да е разумен и да я убеди да се откаже от глупостите, които продължава да прави. Но дори и той явно и желае злото като я оставя да си чупи главата. Целият колектив на тета гледа с удоволствие как толкова лицемерната директорка пропада.

Кратък мой коментар: Интересни са тия два коментара и поставят много въпроси.

Аз си мисля дали преди делото в сряда да не предприема нещо, което да постави директорката в ситуация на тежка дилема от нравствено естество. И то да го направя за нейно най-вече добро, щото тя все още не осъзнава какво всъщност прави.

Идеята ми е да й предложа отново преговори за помирение и за извънсъдебно споразумение. Чудя се писмено или устно да й предложа това. Дали да се срещна ли с нея на 4 очи? Или да пиша публично, с отворено писмо? Един вид да й направя този последен благотворителен, така да се каже, жест? Ето над това си блъскам главата.

Или пък е по-добре преди да започне съдебното заседание да поискам от съда думата и там да предложа съдът да ни даде 1 месец за преговори, с които да опитаме да постигнем извънсъдебна спогодба? Чудя се дали да не накарам адвоката ми да се свърже с нейния адвокат и да пробва да посредничи в уреждането на тази процедура? Идеята ми е да продължа с опитите си да помогна на директорката на ПГЕЕ да осъзнае, че дори и да спечели тя делото (което съвсем не е сигурно) проблемът изобщо не се решава. Напротив, усложнява се.

Какво като по съдебен ред е постигнала лишаването ми от преподавателски права, та нали това е пирова победа? :-) Тя до такава степен е овладяна от ненавист към мен, че не разсъждава трезво - напълно безсмислено е да бъда лишен завинаги от преподавателски права. Щото тогава работата ще стане съвсем дебела.

Разбира се, че аз и тогава ще продължа да се боря за правата си. Ще се наложи да ида да протестирам не само пред министерството, но и пред посолствата на страни от ЕС. Има много начини човек да се бори за правата си дори и тогава.

Какъв тогава е смисълът? Ето затова трябва де се помогне да директорката на ПГЕЕ да осъзнае какво прави. Тя това в момента все още не е способна да го осъзнае.

Днес трябва да реша какво да правя. Ако реша да ида да разговарям с нея на 4 очи, това няма да се получи, тя ще повика заместничките си, аз пък да ида с група граждани - тогава се размива смисъла, ще се превърне в поредно заседание на кръглата маса по демократизацията, а в този момент нещата са поставени на друга основа. Май щом като тя няма да благоволи да разговаря с мен на 4 очи (нищожен е шанса да пожелае това), тогава май остава варианта с писмено предложение - още повече че думите отлитат и изчезват в небитието, а написаното остава. Изглежда ще е най-добре писмено да й предложа заедно да предложим на Окръжен съд да ни даде 1 месец срок за постигане на досъдебна спогодба.

Ще питам адвоката си по този пункт още днес. Аз лично мисля, че няма лошо да се опита, нека да дадем и този шанс на директорката да излезе от ямата, в която се намира.

Приятели, моля, дайте ми съвет какво да правя? За мен вашето мнение има значение. Разчитам на вашата отзивчивост. И на вашата разумност. Ето, съветват ме непрекъснато най-близки приятели да се оттегля от борбата - за да се съхраня. И вие ли мислите така? Ето какво отговорих по този повод на една приятелка тази сутрин:

Иначе по принцип си права... аз им развалях комфорта, аз там съм "чуждо тяло", освен да се махна: та идилията им да си продължи. Майната им на учениците, майната му и на образованието, майната й на България - изглежда у нас друг вариант не е възможен?!

Аз все още смятам, че друг вариант е възможен. Но ако никой друг не мисли като мен, тогава очевидно съм станал съвсем безпочвен идеалист, ерго, съвсем съм... превъртял! И тогава наистина трябва да се оттегля от всякаква битка за промяна в иначе тъй бляскавото ни училище и образование.

Та приятели, какво ще кажете, какво мислите вие: съвсем ли съм превъртял и има ли смисъл да продължавам борбата за ново образование и училище - или трябва да се оттегля за да не развалям комфорта на... "жабите в блатото"?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo