Отворено писмо до мен и до съмишлениците от философа Райчо Радев, бивш директор на СУ "Олимпиец" в гр. Перник

Maria Vassileva‎ до Ангел Грънчаров във Фейсбук написа:

Публикувам и тук писмото на Райчо Радев - за да стане достояние на повече хора. Беше изпратено до мен в сайта на Peticiq.com, където инициирах петиция със заглавие "Връщане на работа на учителя Ангел Грънчаров".

Петицията бе връчена днес, 6 март, на Началника на РУО Пловдив г-жа Киркова, но събирането на подписи не е завършило. Само за няколко дни се подписаха над 100 човека!

А ето писмото на г-н Радев (той самият, откривам това току-що, го е публикувал и във Фейсбук-групата в моя подкрепа):

В подкрепа на Ангел

Здравей, Ангеле, приятелю,

Здравейте Съмишленици,

Подкрепям подписката-искане за прекратяване на преследванията и наказанията на Ангел Грънчаров и съпругата му и възстановяването му на длъжността „учител по философия“, а на съпругата му - предоставяне на възможност да продължи учителската си работа.

Верен на своите убеждения, основани на философска концепция, определяща непреклонна преданост на идеите за свобода на личността и съответна същностна промяна в образованието, Ангел влиза в противоречие с правилата на социума, с нормите на изграждане, организиране и функциониране на настоящата образователна система.

Утвърдената нормативна база на образованието и МОН оправдава управленско поведение на директорите, каквото е това на директорката на Ангел Грънчаров и директорите от Пловдив. НО това „оправдано“ управленско поведение има своите различни, конкретни измерения в различните типологии на директорите, т.е. то е в пряка зависимост от гносеологическата, аксиологическата, психологическата, интелектуалната, моралната, прогностичната, прогресивната и т.н. нагласа, ориентация и дълбочина на съзнанието, мисленето и активност на съответния дириктор, подчинена на стремеж към успех (на всяка цена или при определена цена). Специфичната подреденост на тези качества определя различието в отношението към желана или нежелана публечност на вътрешно-училищния живот. Различието в тази подреденост на качества у стария и новия директор се откроява в отношението, страха и реализацията на формулата „Той прави публично достояние всичко ставащо в училището“. Старият директор (инж. Паунов, бел. моя, А.Г.) не се притеснява от реализацията на подобна формула - защото няма от какво да се притеснява и естествено не се стига до нейното осъществяване и Ангел не е враг. При новия директор спецификата на тази подреденост е друга и наличието, а още повече реализацията на тази формула е жизнено важна и неприемлива, поради което този, който прави публично достояние негативни вътрешно-училищни факти става враг. Затова Ангел става враг.

От изявите и изявленията на директорката на Ангел разбирам, че не мога да се надявам да ме разбере.

Убеден съм, че същата директорка и другите ортодокси в образованието ще действа най-малкото уважително към Ангел и другите като него, ако нормативната база определя, одобрява, награждава и изисква от нея да внедрява методи, принципи и механизми на свободното образование, да утвърждава общуване между учители, директори, ученици, родители, основано на свободното взаимодействие между субектите в училище, подчинени на непринуденото развитие на способностите на децата и разгръщане на техните таланти. Много от учителите не желаят, а вероятно и не могат да разберат коренното различие на свободното образование от нашето настоящо масово образоване и се чувстват добре в своето „свободно“ битие на училището - и самодоволно са готови да смачкат всеки, който не мисли като тях.

Причините за съществуването на тази непрогресивна нормативната база са много и още дълги години борещите се за адекватна на съвремието ни същностна промяна в образованието ще страдат, така както страда Ангел и неговото семейство. Съчки в огъня на това страдание хвърлят не само ортодоксалните директори, учители, родители, но и тези, които в друга по-свободна училищна и учебна среда биха се спрели и противопоставили.

Безнадеждността за същностна промяна в образованието е определена и от липсата на гражданско съзнание за тази промяна, а структурите на гражданското общество (НПО-та) са ориентирали своята идейна платформа и дейност към палиативни промени или към прикрити меркантилни цели. Нямаме избор – НПО-тата са далече от борбата за същностна промяна в образованието и затова не подкрепят Ангел и го отхвърлят: езикът му бил остър, принципите му били неподходящи за установените правила и изисквания, невъздържан и рязък бил в критиката на другите, бива критика на образованието, но чак пък толкова! А нима е възможно езикът да е благ, принципите да са конюнктурни, а критиката да бъде въздържана и милозлива когато бъдещето на България е обречено на неграмотност, безперспективност, немотия и несвобода, когато образованието е вклещено в командно-административни принципи и правила?!

Образованието ще се ориентира към своята същностна промяна и респ. учители като Ангел ще бъдат добре приети когато мисленето в така несбъдналото се гражданско общество, мисленето в българския парламент и правителство постигне мисленето във Финландия и други европейски страни. До постигането на този тип мислене на първо време ще бъде полезно да бъдат нормативно осигурени възможности за внедряването на иновативни идеи от отделни учители (като Ангел), които имат съответно убеждение и желание за осъществяването им в образователната практика.

И нещо за троловете и пишещите със злоба, ненавист, с много удивителни и др.п.:

Ако искат да участват смислено в дебатите, да отговарят на характеристиките на достойния учител (директор), на достойния човек нека да знаят, че мотивите за поведението на Ангел Грънчаров, за неговата непреклонна борба не са основани на някакви първични нужди или неспособности, а тъкмо обратното. Неговата борба е предпоставена от задълбочено философско осмисляне на човешката същност и предназначение (в измеренията на съвременния български учител).

ЩЕ НАМЕРИТЕ СЪЩЕСТВЕНИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ В МИСЛЕНЕТО И МОТИВИТЕ НА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ПРИ ВНИМАТЕЛНО ПРОЧИТАНЕ НА НЕГОВИТЕ КНИГИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА, ФИЛОСОФИТЕ И ОБРАЗОВАНИЕТО.

Ангеле, Приятелю,

Борбата ти за свобода в образованието е смислена и ориентирана към бъдещето.

Подкрепям те!!!

Райчо Радев

Това е написал Райчо Радев в сайта Петиция.ком, а ето какво аз му отговорих под публикацията на писмото му от г-жа Василева във Фейсбук:

Искам тук най-сърдечно да благодаря на колегата Радев за тази безценна за мен морална подкрепа! За мен неговата позиция по казуса е истински важното, меродавното: той е дългогодишен преподавател по философия, а също така прекрасно познава механизмите на бюрократичната командна система в образованието - щото дълги години е бил директор на училище. И което е най-важното, г-н Радев не говори и пише тези неща в полза на свободното и демократично образование и училище едва сега, когато вече е пенсионер, той ги говореше и пишеше и когато беше учител и директор (!!!), поради което и него самия бюрократичната всевластна клика в образованието го беше взела "на мушка", и той води тежка борба с нея за правото си да бъде истински учител и модерен ръководител на училище, и него се опитваха да го уволняват, т.е. всичко, което аз сега преживявам, той самият го е преживял, и то в един дълъг период!

Ето защото казвам отново, че единствено неговата преценка е меродавна и важна, щото той единствен може да разбере най-цялостно и пълно смисъла на това, което ме сполетя. Благодаря ти, Райчо, приятелю, за подкрепата и насърчението!

За сведение ще кажа и това, което е твърде любопитно: зная името на Райчо Радев още от времената преди 1989 г., още тогава знаех за основания от него философски дискусионен клуб "Сократ" в Перник; по онова време моя милост пък основа философски дискусионен клуб "Аристотел" в Пловдивския университет, където тогава бях асистент. Не нарекохме своя клуб "Сократ" само по причина на това, че името на Сократ вече беше заето от клуба на Райчо!

Това е било в далечната 1997 г., а той клуба си е създал още по-рано! Тъй че ние двамата с него не от вчера водим борбата си за модерно, истинско философско - а това значи свободолюбиво и човечно! - обучение, образование и училище...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo