Днес е моят рожден ден

Да, днес, 28 март, е рожденият ми ден. Навършвам днес 59 години.

Сещам се как на днешния ден преди една година празнувах рождения си ден, ето, погледнете и вие: Урок по правене на демокрация, проведен днес на открито, до вратата на двора на световно-известното вече школо ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН. Там има всичко, там са моите ученици, минават граждани, които ме подкрепят, там също така има и полиция (!), изобщо почетоха ме доста хора. Черпя с бонбони. ПроТЕСТирам. Правя един чудесен тест. Много хора изкарват на него двойка. Но има и отличници. Малко са, но има и такива.

Това е. Аз постоянно изнасям някакви уроци (и правя тестове, експерименти, изследвам какво ли не, най-вече съзнанията, душите, ценностите). Друг е въпросът, че много хора изобщо не успяват да разберат смисъла им.

Ето, примерно въпреки положените от мен усилия тъй войнствената директорка на ПГЕЕ все още не успява да осъзнае какво всъщност си позволи да направи - и колко много се изложи. Разбира се, на нея още трябва да й се помогне за да постигне този смисъл, но вече не от мен, а от нейните началници, които изобщо не си вършат работата. Поради което тя продължава да си мисли, че може да си прави каквото си поиска. Доста се е заблудила. Но след като нейните истински работодатели (това сме ние, данъкоплатците, ние, гражданите), не сме си на мястото, т.е. не си не си изпълняваме ролята и не си носим отговорността, то властващите продължават да си правят каквото им скимне. Както и да е, това е голяма тема.

Няма да празнувам рождения си ден днес. В траур съм. Почина преди няколко дни майка ми. Ще си се отдам на тъгата по нея.

Хубав ден ви желая, приятели! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo