Младите хора трябва активно да участват в изграждането на бъдещето на страната си

Виж също и: Добрин Витанов за неформалното обучение като ключов фактор за социално развитие, Автор: Емануела Найденова

Защо е важно младите хора да бъдат социално отговорни?

Личният ми опит е показал, че доброволчеството и съответно социалната отговорност засилват мотивацията на младите хора за постоянно развитие не само личностно, но и на общността, в която живеят.

България има огромна нужда точно от подобно ангажиране на младите хора, за да бъде преодоляна масовата им незаинтересованост от това, което се случва около тях.



Това е жизненоважно особено в днешно време, когато повече от всякога имаме възможността да живеем в свят, все по-често управляван и движен от решенията, които създаваме ние в нашите общности, отколкото от системата и институциите, определящи правилата...

... Участието на младите хора в доброволчески инициативи може да не им носи директни финансови изгоди, но индиректните ползи за тях са безброй...

... Всички сме чували максимата, че младите хора са бъдещето на България. Това разбира се е така, но ние младежите сме и настоящето на страната ни и точно затова трябва активно да участваме в изграждането на нейното бъдеще... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "Картаген" - имам предвид масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo