Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 1 април 2018 г.

"Г-н Грънчаров, питам Ви: как се лекуват покварените от пари и разврат души?"


Получих много интересно писмо от млад човек от Пловдив, в което той отправя вълнуващи го важни въпроси към мен, казва ми, че иска да разбере аз какво мисля по повдигнатите в писмото му въпроси. Понеже наистина поставя изключително важни за всички нас предимно нравствени въпроси, си позволявам да публикувам както неговото писмо, така и моя отговор, разбира се, запазвам в тайна самоличността на събеседника си (като го попитам, ако е съгласен, тогава ще може да съобщя името му). Ето какво ми пише този млад човек, а по-долу можете да прочетете и моето писмо до него (с което, така да се рече, правя нещо като философска или духовна консултация на попиталия ме):

Здравейте! Искам да споделя с Вас моята болна тема: нравственият упадък на младите момичета и липсата на души в тях. Като всеки млад човек и аз искам да имам връзка, любов с момиче, но това се оказва мисия невъзможна. Защото тези момичета са празни отвътре, не ги вълнува любовта, отношението към красотата извън първичността и парите. И понеже сте работил много с млади хора ми кажете: с какво се лекуват покварени от пари и разврат души?. Вие имате наблюдения, много е страшно това. А аз имам много любов в себе си, но няма на кого да я дам. Не се търси в днешно време любовта. Много страшен въпрос е това как се изгражда нравственост. Вие сте много нравствен човек и може би имате отговор и на въпроса защо родителите не умеят да учат децата си на това да обичат.

Много бих се радвал на вашите размисли по темата. Благодаря Ви сърдечно!

Надеждата ми е само в това, че има хора като вас все още, способни да върнат нормалността в живота и отношенията. Бих отишъл по-далече: трябва да се занимавате Вие с политика, колкото и да не Ви се иска. Може би бих подкрепил тогава защото смятам, че без да се върне човечността, добротата между хората никакви проблеми не могат да се решават.

С уважение: Л. В.

П.С. Доколко е цивилизовано отношението към различните се съди за нивото на едно общество. Искам да Ви кажа, че нещата са на най-ниския си праг – в отношението към всички различни. Това са темите, които са фундамент за мен и ме вълнуват. И Вашето мнение е важно за мен.

Здравейте, г-н В.,

Благодаря Ви за писмото - и за толкова важните въпроси, които ми поставяте! Ще Ви отговоря пределно честно, но понеже въпросите Ви са и трудни, Ви предупреждавам още отсега, че едва ли ще мога да Ви отговоря изчерпателно (те повдигат теми, които могат да се разгледат по-цялостно в цяла книга - или дори в много книги!). Но тук ще се постарая да Ви кажа поне най-главното.

И друг път млади хора като Вас, предимно момчета, са ми се оплаквали от същото: че днешните момичета били материалистки, използвачки, не умеели да ценят истински важните неща в живота и пр. (От момичета пък съм слушал, че те имат аналогични оплаквания спрямо момчетата, спрямо мъжете.) Разбира се, в днешно време има такава една тенденция, шири се една крайно примитивна философия на живота, а именно, че няма любов, а има само секс, че любовта е "отживяла времето си" емоция, че били "глупаци" ония млади хора, които търсят истинската любов и т.н. Ще кажа, че такива възгледи може да са много разпространени, но това съвсем не ги прави нито добри, нито пък верни; в дълбоко заблуждение са хората, които "мислят" така, те всъщност изобщо не мислят, а са се поддали на течението, на глупостите и идиотщините на т.н. масова "култура". Щото у нас чрез т.н. чалга и пр. в съзнанието на младите се насажда такава една съблазнителна, но изцяло нихилистична житейска "философия": важно било единствено "да живееш", да се наслаждаваш на живота, отдавайки се неговата "първична тръпка", пък всякакви там духовни неща като любов и пр. били "излишни", те много пречели и пр.

Аз съм писал много по тия неща в моите книги, примерно в книгата ми със заглавие "Изкуството да се живее" или в една друга книга, носеща заглавието "Тайнството на живота" (има ги и онлайн, можете да ги прелистите). А в реалния живот много съм общувал с такива млади хора, опитвал съм се доколкото мога да им помогна - та да се освободят от илюзиите, от заблудите си. Много е пагубно млад човек да загуби свободата си - като се подчини на готови коварни представи за живота, които не ги е премислил, които някой му ги е натрапил, които консумативно ги е "погълнал" - и така е отровил душата си. Ситуацията е точно такава, каквато я представяте със своите въпроси, проблемът обаче е: как да търсим изход от нея? Да, упадъкът на нравите е налице, можем ли с нещо да му се противопоставим? Аз много мисля по тия въпроси, имам своите отговори, но продължавам да търся. Смятам, че училището, образователната система изобщо не си изпълнява огромната възпитателна роля. Иска се коренна промяна в тази област, ала няма воля та да бъде даже започната. И това е огромна тема, по която много писах особено през последните години. Проблемът е, че промяната не бива да чакаме да я направят "тия отгоре", не, така не стават истинските промени, същинската и дълбоката промяна трябва да я направим ние, гражданите - родители, учители, ученици, общността. За жалост обаче хората, които мислим в тази посока, у нас сме твърде малко, а огромното мнозинство от българите продължават да стоят, да мърморят само недоволни, ала нищичко да не правят за да спомогнат за промяната. Проблемът е крайно тежък, на моменти и аз се отчайвам: ала знам добре, че без промяна в съзнанието на човеците нищо не може да се постигне. А за тази промяна в съзнанията трябва да се работи всекидневно. Ето, аз със скромните си сили всеки ден нещичко се опитвам да правя, да допринасям за промяната. Трябва много настойчиво и честно да се говори с хората по истински важните проблеми, с оглед да се очертаят проблемите и да се породи промяна в мисленето на мнозинството. Едва тогава работите могат да потръгнат. Но за това се иска време, искат се и ентусиасти, които да работят за промяната, да просвещават хората, да разпалват горещи дебати по истински важните и съдбовни дори проблеми, които чакат нашето решение, нашата инициатива. Отделни личности малко нещо могат да направят, но пък без тях не може, всичко винаги е започвало от отделните мислещи, духовно просветлени личности. Но да се върна сега на Вашите въпроси.

Питате ме: С какво се лекуват покварени от пари и разврат души? Отговарям:

Животът е най-добрият учител, ето, самият живот един ден ще научи заблудените, отдалите се на глупави илюзии и вредни представи за нещата. Но ние, хората, имаме съзнание, верният подход за промяна на съзнанията и ценностите на хората е ето какъв: много трябва да се разговаря със заблудените, с робуващите на неверните представи за нещата от живота. Трябва да се правят горещи дебати с тях, трябва много да се дискутира, и то на пределно честна, открита, откровена основа. Разбира се, медиите тук имат огромна възпитателна роля, която те не изпълняват изобщо; същото може да се каже и за училището, за църквата и т.н., всичките тези институции не си изпълняват толкова възвишената роля. И в тази ситуация всеки е оставен на самия себе си, всеки трябва да се спасява сам, "делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се"; ще се спасят ония, които бъдат някак подтикнати да се замислят, а това може да стане от един най-обикновен разговор, от една дума понякога. Трябва да се разговаря с всеки един човек, особено с тия, които не искат да слушат. Трябва да се разговаря много и с родителите на тези младежи, които един вид вече са "изпуснати", отдали са се на порочните, неверни и вредни представи до такава степен, че вече не разсъждават, вече са станали техни роби. Един вид са станали нещо като зомбита. Здрав разсъдък обаче в техните души може да се посее или посади въпреки трудностите; това пак става с пределно откровени и честни разговори, от които всеки млад човек има нужда. Този е пътят, този е начинът: да се разговаря. Много дискусии, спорове, караници даже са нужни - но това у нас се отбягва да се прави. Хората у нас не обичат дискусиите, смятат ги за "загубено време", странят, не са откровени, не обичат да мислят, така са възпитани, ето, нужно е превъзпитание, нужно им е ново възпитание. Кой да го направи ли? Ами ето, всеки оня, който е малко поне напреднал по пътя на духовното си просветляване и освестяване, е длъжен да помага на останалите. Така е било винаги в историята. В днешно време обаче имаме огромни възможности за общуване, включително разстоянията не са пречка, не се ползваме изглежда от тях, ползваме техниката за глупости, за убиване на времето, за глупави забавления и пр. Та отговорът ми е: покварените от пари и разврат души се лекуват с разговори със заблудените, които до такава степен са заблудени, че даже и не искат да слушат, те се надсмиват на оня, който мисли различно, почнали са затъпяват или направо са затъпели. И най-страшното е, че са станали БЕЗЧУВСТВЕНИ. Щото човек не само с ума, но и със сърцето най-вече разбира истината - и важния за живота ни смисъл. Аз смятам, че тази безчувственост е най-коварен дефект, тя води до ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕ, включително и на съвсем млади хора. Но по-възрастните трябва много да разговарят с по-младите, малцина го правят, повечето сами нямат умения за такива пределно честни и душеспасителни разговори. Дори и огромната част от учителите, от възпитателите на младежта нямат тия умения, а много от тях сами са жертва на неверни представи, което е пагубно и страшно. И възпитателите се налага да бъдат възпитавани. Иначе казано, трябва да бъде предизвикана същинска духовна революция. Аз така мисля. Знам, че това не става току-така. Но идва времето на такава една революция, която ще внесе промяна в душите. Всеки един от нас може да участва в нея. Малко се иска човек да стане търсещ истината - а не да живее с пагубната илюзия че "всичко си знае" и че по тази причина изобщо, видите ли, не му се било налагало да мисли.

Казвате: "... искам да имам връзка, любов с момиче, но това се оказва мисия невъзможна"; искам да Ви кажа, че най-вероятно самият живот ще Ви опровергае в това Ваше мнение, Вие ще намерите един ден любовта; всеки, който търси любовта, който е достоен за нея, ще я намери непременно, не е възможно битието да допусне такава една грозна несправедливост да не я намерите след като с цялата си душа я търсите - и я копнеете дори и с тялото си! Любов няма да намерят ония, които не я търсят и които дори са си въобразили, че такава "глупост" като любовта не съществува; само те вероятно ще бъдат наказани да живеят без любов. Но дори и при тях е напълно възможно да се роди любов (животът е голям присмехулник и хитрец!), и тогава вече, веднъж родена, самата любов ще ги промени изцяло, да, любовта е способна да предизвика такъв душевен поврат към доброто. Щото ония, които не разбират любовта, много ще страдат, а само страданието облагородява душите. Тъй че бъдете спокоен по този въпрос: ние сме родени за любов и любовта ще дойде в един момент; даже в някакъв смисъл смятам, че мога да кажа и това: никой няма как да се спаси от любовта. Но ония, които не са готови за нея, които нямат нужната сила на душата, които не са подготвени за нея, е възможно любовта да ги изпепели, подобно на пожар; любовта е и страшно нещо особено за ония, които нямат душевната сила да я понесат. Та, любовта, е нещо като душевна стихия, ураган, земетресение или цунами.

Та искам да Ви кажа и това, че ще се намери момиче, което да Ви оцени, което да се влюби във Вас, което да не цени само парите, има такива момичета според мен, може да не са много, но ги има. В любовта всеки си намира собствената "половинка", тъй че не се притеснявайте по този въпрос. Това го зная от своя личен опит. Любовта непременно идва. (Но някои, за жалост, са така кухи отвътре, че като дойде любовта, няма да я разпознаят и ще се провалят най-малодушно и позорно, Вие обаче не сте заплашен от такава една опасност - защото имате душа!)

Питате ме: как се изгражда нравственост? Вече Ви отговорих донякъде на този сложен въпрос. Пак ще кажа, в книгите си съм писал по него, разлистете ги. Прав сте, много от родителите сами не са възпитани правилно и по тази причина сами оказват вредно влияние на децата си. Трудно е човек да бъде родител, много хора не се справят. Тежка е тази задача. Ето, в такива случаи се налага да се ползват услугите не толкова на психолози, а най-вече на философи. (Но у нас това почти не се прави, в други страни и времена, примерно в Древна Гърция, хората са били така мъдри, че са го правили - и това са били много възвишени в нравствено отношение епохи!)

Питате ме: "... защо родителите не умеят да учат децата си на това да обичат? Отговарям: всеки родител обича детето си, обич се възпитава с обич, който не е бил обичан, той не може да обича; да, но много родители вероятно не умеят да изразяват обичта, любовта си към своето дете, не умеят да я показват, у нас липсва съответната култура на пълноценната изява на собствената личност. По този въпрос аз имам своя теория, и тя е простичка: у нас масово липсва подобаващото съзнание за свобода, без такова съзнание за свобода, без разбиране на свободата човек не умее да изразява личността си, липсата на един развит манталитет, дори култура на свободата е причината ние да не умеем да се изразяваме , да показваме себе си пълноценно включително и пред собствените си деца! И по тази причина работите отиват на поразия.

Ето го разковничето според мен: трябва да се работи за разпространението, за култивирането в душите на този спасителен манталитет на свободно изявяващия се, на свободно живеещия, на сам определящия живота си човек. Тия неща се учат най-вече с подходящото обучение по философия, няма друг начин, друг начин не е изобретен. (И религията, ако се възприема адекватно, го умее това, но у нас и философията, и религията не се използват, те не си изпълняват ролята, ролята не си я изпълняват огромната част от свещениците и от учителите по философия! Изкуството, литературата също много помага за раждането на пълноценната, на свободната, на одухотворената личност.) Десетки години у нас не е имало нормален духовен живот, и по времето на комунизма, и, за жалост, след като комунизмът почна да си отива след 1989 г., ние продължаваме да живеем в кошмарната духовна пустиня, която комунизмът-материализмът-нихилизмът-безбожието-и-пр. ни завеща. И това именно и поражда духовната безпътица, именно атмосферата на толкова абсурдната бездуховност, в която пребивават душите ни - и най-вече душите на младите. Така че нещата са, сам виждате, крайно тежки. Но аз въпреки това смятам, че духът така или иначе си знае работата, вярвам, че духът, подобно на... къртица, продължава да си рови там нейде; духът е самата мощ и той не може да загине! Е, вярно, има си духът в нашите родни условия немного рицари, войни, които да му служат, но нима някога след Христос да са вървели цели тълпи? Глупости, и той, дето е най-Великият Учител, е имал само 12 ученика!

Отговорът ми стана много дълъг, прощавайте, стремях се да бъда пределно кратък, но се получи това; дано не съм Ви разочаровал съвсем! Писал сте ми още след тези въпроси, на останалата част от писмото Ви ще Ви отговоря скоро, живот и здраве да е.

Желая Ви хубав ден! Вие сте прекрасен млад човек, убеден съм, че имате всички предпоставки за това щото и животът Ви да е прекрасен! Заслужавате го! Рядкост са хората като Вас, Бог много Ви обича щом Ви е дал тази душевна и духовна благодат!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Класически пример, когато човек приказва много, без да каже нищичко.

Анонимен каза...

Вие лично бихте ли се опитал да кажете всичко с малко думи? :)))) Щом го можете, защо не го правите?

Н.Д. каза...

Здравейте. Много интерсна тема отново поставяте.

Анонимен каза...

И аз преди съм писал възмутен и притеснен от повърхностното държание на "нежния" пол. Постоянно се питам къде и как човек може да срещне половинката си, дори съм се регистрирал в сайтове за запознанства, но без резултат досега. Пиша на доста момичета, опитвам се да завържа елементарен разговор "Здравей, как си?", но те стоят като статои и най-много да се маркира като прочетено. Освен това ми се струва че едни същи момичета "дежурят" онлайн, от време на време и други се включват но вероятно за да трупат лайкове, сигрно им доставя удоволствие - много да ги искат пък те да не отговарят. Понякога се случва някоя да пише и да разменим фейсбук, после пък започва едно увъртане като стане въпрос да пием по кафе, поне да разговаряме да се видим. Все нямали време, много заети, работели уж, или пък били на вън с приятели. Правя си извод, че ползват сайтовете да си вдигнат малко самочувствието, а за истински важните неща като намиране на сериозен партньор страшно ги мързи , предпочитат да преспиват от време на време с някой, който ги глези и има угажда, да ходят по развлекателни курорти и места и да се снимат за фейсбука.

Н.Д. каза...

По отношение на секса смятам че мястото му е като продължение на връзката, т.е. първо трябва а има взаимно уважение, зачитане, любов дори (колкото и да звучи старомодно), а при материалистките секса е на първо място, жената "тества" мъжа как щял да се справи и колко време ще издържи та да я задоволи напълно. Леле пък ако не я задоволи нищо друго няма значение, и най-добрия и най-способния да е край! Чао! И пари естествено е важно дали има да може да ходи по екзотични места и да се вози в лъскави коли, щото била красива и заслужавала това! Пък ако е работеща дама...там е страшно не знам каквъв трябва да си...
И аз чесно казано не знам къде може да срещне добра жена.

Н.Д каза...

Интересно ми е също /понеже излизах с момиче което ме обвиняваше, че съм скучен, не съм я забавлявал и т.н./, защо такива не остават при "забавните" те да си ги разхождат по курорти и заведения или и "забвния" и той има трудни моменти когато не му е до забавление и тогава жената най-много трябва да го насърчава и подкрепя, дори само да е до него. Но те повечето тея неща не ги разбират "те са над нещата" та затова били "силни", т.е. силата им е в това да бият шута на всеки който не им угоди, били и "твърди" и "силни" щото не се подавали на чувства, те били за слабите. Но на жената това е женското-чувствителността тя иначе за какво му е намъжа, все едно кукла да си купи или да си плати на проститутка. Но както казвате живота учи, добре е обаче човек да се замисли на време, а не да си мисли че всичко му е ясно. Колкото до срещането на подходящата в случая жена, какво е вашето мнение? Къде трябва човек да търси? Трябва ли да заговаря всяка (за мен специално е трудно, не съм сладкодумен и не мога да предразполагам много, да разсмивам, да развеселявам)? Или пък трябва по барове да ходи, може пък и там да има свестни момичета? Ето аз например се опитвам в сатове за запознанства засега съм излизал с няколко, но без успех. На работа също е изключително трудно твърде много са обгрижени от мъжко внимание и е много трудно да те забележат, най-много някое официално "здравей". Някои пък ги е страх да не ги гледат колеги после да ги коментират пък иначе като се приберат кой знае какви са разкрепостени и излизат с всякви мъже и то не с един. Даже им е кеф излиза уж с един, пише си с друг има и някой постоенен за всеки случаи и т.н. Сигурно има и принципни, но не знам как може да ги срещнем, да стане разговор и всичко по реда си. Може би Бог се грижи за тия работи, смятам че баланса е да знаем кога да действаме и кога да оставим нещата на Божията воля. В такъв случай може би е по добре известно врме да сме сами, а не скойто и да е за да запазим чувствителността си и да не изтървем подходящия човек.

Анонимен каза...

Много е важно общественото решение по темите. За мен не личното е водещото – защото ние сме продукт на повредено мислене и среда. И трябва да решим общото за да решим личното.

Защо любовта не е ценност? Това е най-важният въпрос, всичко останало е следствие на това.

При Вашата майка е изписано благородство, човечност. Важното е като си отиват хората като нея с какво ги заместваме. С паразити. Това е проблема. Вие, господин Попов сте изградени нравствено хора… Нещата мен са: страданието ме научи да съм човек.

Много сериозни теми има. И докато Ви има Вас е добре, но след това не съм оптимист. Ако не влязат хора като вас на ключови места в държавата.

Аз иначе съм завършил търговската гимназия в Пловдив, но с много предразсъдъци трябва да се боря. И там предварително имаше отношение към мен. И след това като завърших с отличие никой не се извини, че предварително определяха различните като неспособни.

Много неща Ви казах, но знам, че мога да го споделя.

Проблемът при Вас е че и вие сте идеалист като мен. Мислите с добро, но просто парите развалиха хората.

Господ дава изпитание на всеки, но ние не умеем да ги четем вярно. И затова са ни проблемите.

Надявам се да Ви са приятни моите размисли.

А що се отнася до това че скоро сте загубил Вашата прекрасна майка искам да Ви кажа, че само тялото й го няма, но Вие сте неин огледален образ на добър човек. И трябва просто да помагате на хората. Вие го умеете. И това е вашата мисия.

А рано или късно ще се върне. И идеализма в живота, самото страдание ще върне хората към нормалността. Важно е да е с по-малко жертви.

Това е Вашата мисия, а и на господин Попов. Много прилика в душевно отношение имаме.

Аз иначе не Ви казах, че моето увреждане е при раждане – лекарска грешка. А и бъбреците са ми проблем. Изобщо много изпитания имам, но именно те ме правят силен.

Чакам любовта си, казах Ви за проблема там.

Спирам дотук. И бъдете силен!

Л.В.