Постигане на образа на собствената пълноценно живееща, свободна и затова просперираща личност, а, какво ще кажете, тази ли е същността на образованието? Ако не е тази, каква е тогава тази толкова непонятна същност на образованието?
Кажете де! Срамота е да не знаем що е образование, пък да имаме претенция, че сме... образовани? :-) Как ще е образован онзи, който не знае що е образование?! :-) Нима е възможно да си образован и на всичкото отгоре да не знаеш що е образование? :-)
Поставям тия въпроси във връзка и като продължение на поставените въпроси в ето тази публикация: Можем ли да разберем що е образование ако не сме наясно какво е човекът?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
3 коментара:
Образование е е създаване на образ в себе си на външния свят и този образ да ни ръководи в своите си действия.
Христо Пананов
Образ на самия външен свят ли да създадем у себе си - или на самите себе си да създадем верния образ, сами бидейки "елемент" (и то най-важния!) в този същия външен свят? :-)
Личността,според мен е сбор от невронни програми,чиято цел е оцеляването на същата тази личност.От друга страна личността има за инструмент тялото без което не можем да се проявим. Образованието или съ-знанието се явява връзка между външния свят и вътрешния или казано по друг начин то е връзката между външната и вътрешната среда на която база ние успяваме да постигнем хармонична хомеостаза. В съзнанието трябва да има образ на външния свят,което се постига със знания как функционира този външен свят. В кората на мозъка т.е.в съзнанието се проектира всяка частица от нашето тяло. В кората всеки орган има представителство,което дава информация за процесите във вътрешната среда. Човек трябва да има образование как функционира и външната и вътрешната среда,за да взема адекватни решения как да оцелява и чак тогава след като задоволи базовите си потребности може да създаде образ на себе, което се явява самата себереализация на личността. Лич-ност,Цен-ност Те може би са синоними и тяхната цел е да носят полза преди всичко за нас самите. Между другото това е смисъла на прощъпалника,детето да открие какви дарби има и на тяхна база да се развива,но за съжаление то все още е много малко за да осъзнае своите дарби. Мислил съм и нещо друго,което е свързано с християнското покръстване.Не е ли покръстването да създадеш кръстче в душата на човека т.е.да създадеш в него черти на характера,които ще му помогнат да оцелява? Обрязвам не идва ли от образ?И не е ли смисъла на обрязването да се обрежат онези демонични програми в душата на човека, които ако не се обрежат ще погубят човека(пиянство,тютюнопушене,лакомия и пр)
Христо Пананов
Публикуване на коментар