Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 април 2018 г.

Жертвите на ДС са виждали Франция само във филмите на Луи дьо Фюнес

Истинските жертви на ДС са виждали Франция само на киноПДФЕ-мейл
ПАМЕТ Интервю
Написано от Светлана Георгиева, вестник "Сега"   
Четвъртък, 05 Април 2018 07:47
Share

alt
Христо Христов в архивите на ДС | Снимка: desebg.com.

Разследващият журналист Христо Христов и изследовател на архивите на тоталитарната комунистическа държава е един от най-търсените експерти, запознати с архивното наследство на Държавна сигурност, в случая с обявяването на принадлежността на Юлия Кръстева за секретен сътрудник на ДС от Комисията по досиетата. Той бе потърсен от в. „Сега” за представяне на обща картина по проблемите с отваряне на архивното наследство на ДС и изследването му 28 години след краха на комунизма – интервю на журналистката Светлана Георгиева от днес (5 април 2018 г.), коетоdesebg.com препечатва.
Христо Христов е разследващ журналист и изследовател на архивите с 28-годишен професионален опит. Основател е на независимите сайтове Държавна сигурност.comagentibg.com и pametbg.com.Автор е на книгите: "Държавна сигурност срещу българската емиграция", "Убийте "Скитник", "Тайните фалити на комунизма", "Двойственият живот на агент "Пикадили", биография на Тодор Живков и др., съавтор е на изследванията "Бивши хора" и "Корупционната България". Носител е на множество награди за разследваща журналистика. Той е първият и единствен досега български журналистлауреат на Гражданската награда на Европейския парламент (2014).

Интелектуалката Юлия Кръстева – едно от най-разпознаваемите български имена по света, беше осветена като агент на комунистическата Държавна сигурност (ДС) и това предизвика разделение на обществото у нас и силен критичен отзвук в чужбина. Като дългогодишен изследовател на архивите на ДС бихте ли обобщили резултата от разкриването на досиетата, което още не е приключило след близо 30-годишния ни вече преход. Какво разбрахме от тях за последните 11 години, откакто работи Комисията?
– Разделението на обществото по казуса "Юлия Кръстева" показа, че не се научихме да четем досиетата. Всеки има право на мнение, но те се четат необективно, защото тук имаме конкретни документи – над 250 страници, виждат се много ясни неща за контактите. От досието ѝ липсват основни документи, задължителни за всяко едно досие на сътрудник на ДС.
Но група интелектуалци се хвърлиха в открита защита, която не е обективна. Смятам, че досиетата на всички сътрудници, които бяха обявени досега, без да има запазени сведения от самия сътрудник, трябва да се четат еднакво. След като се оспорва, че Кръстева е сътрудник на ДС, аз си задавам въпроса - къде бяха тези хора, когато беше обявено досието "Гоце" например? Защо не изразиха същата позиция тогава? Досието на президента Георги Първанов е аналогично на това на Юлия Кръстева - нямаше запазени сведения от него. Има хиляди такива дела. Затова подобен прочит изключително вреди и изкривява нещата. Не ги прави обективни. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: