Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 27 април 2018 г.

А ако Бог иска да се смиря малко и да не укорявам никога и никого за нищо?!


Снощи разговарях с една моя приятелка, която постави съдбовно важния за мен въпрос какво да правя след като съдът отмени заповедта за уволнението ми и ме връща на работа в пловдивската ПГЕЕ, където съм работил 18 години като учител по философия и гражданско образование; ето какво си казахме с госпожа Мария Василева:

Мария Василева: Здравей, днес си мислих какво ще представлява работата ти в училище. Дано те оставят на мира да работиш без да ти се бъркат.

Но ако започнат пак да дебнат, проверяват и подхвърлят намеци? Май да се игнорирате взаимно е най-добрият вариант - след този директорката да напусне училището, разбира се.

Ако ме питаш какво бих правила на твое място, ще ти напиша тук, но ако не те интересува и си решил твърдо да я караш без промяна, просто не чети нататък. Ето какво бих променила аз:

Бих се отнасяла към директорката все едно нищо не е било. Мисля, че това е отношението, което Бог иска. Да, направила е прекалено много зли постъпки, но как постъпи Исус с жената, съгрешила спрямо мъжа й? Осъди ли я, презря ли я, игнорира ли я, остави ли равнодушно да бъде убита с камъни? Не, започна да пише върху скала, може би защото Бог е написал върху плочи своите заповеди. Намери тези няколко думи, които бяха нужни в момента: да хвърли пръв камък този, който не е съгрешавал! Тя се почувства защитена и благодарна за тази негова постъпка, спасила живота й. И чу добре следващото: и не съгрешавай вече! Исус направи жертва за да спасява не тези, които са съвестни (праведни), а тези, които грешат. Бог допуска и ние да грешим за да изпаднем в положението на всички, които грешат; само ако сме изживели това, което на грешник се е случвало, ще имаме съчувствие към него и няма да го укорим. Защото ще знаем, че и ние сме изпадали в тази ситуация някога.

Друго, бих се отказала от така свещените за мен мои принципи - ако не са според Божията воля. Да, знам, "Не мога да плюя върху борбата, която осмисля живота ми!", това ще си кажеш. А ако Бог иска да се смириш малко: да не укоряваш никога и никого за нищо?

Бих посветила на твое място групата ПГЕЕ-Пловдив: "Кръгла маса" по демократизацията като затворена група за проблемите в училището, бих изместила хронологията на ставащото в ПГЕЕ в тази група, където с избрани приятели с подобни схващания щях да споделям и пак да пиша по този начин книгите си.

Но никой от ПГЕЕ няма да има достъп и няма да се почувства омаскарен.

Мисля, че и на четири очи не бих критикувала директорката; само бих споделяла какво оттук-нататък според мен може да се направи в интерес на работата.

Групата В подкрепа на Ангел Грънчаров също може да послужи да си информиран за това какво мислят твоите приятели - и как биха постъпили в дадена ситуация.

Бих изчистила блога и групите от хора, които са с нездраво любопитство. Бог иска да бъдем добре и винаги ще ни помага. Някои неща винаги можем да оставим на Него, Той да ги свърши. Той това иска - да разчитаме на Него.

Да живеем под благодат иска. Веднъж щом сме Му казали, че искаме да сме Негови деца, каквото й да сме направили - няма да ни осъди. Няма спасение от Бога, което може да бъде изгубено, ако сме сгрешили. Чудя се защо хората приемат нещата така: голям грях извърших, сега отново трябва да заслужа Божията благодат и да измина същия дълъг път, да му докажа, че съм Негово дете, иначе няма да бъда спасен за вечен живот! Стотици пъти Бог ни казва "Не бой се!", когато казва на кръста "Свърши се!", това означава, че той е платил за всичките ни грехове. Няма за нас вече връщане назад, вземеш ли един дар, не може да го върнеш обратно, това е благодат: давам благо (добро). Така че, спасени завинаги и под благодат сме, напълно свободни и застраховани. Божия любов е това! Голямо щастие е да искаш да живееш по начина, по който Той иска - и да осъзнаеш истинското значение на благодатта.

Ангел Грънчаров: Много силно ме впечатлиха тия твои размисли; благодаря ти за тях!

Ще мисля тепърва какво да правя. Казусът става още по-интересен. Даваш ми най-важният ориентир, именно християнското разбиране. Интересно е, че една друга моя приятелка ми каза почти същото по телефона, даде ми същите съвети, тя също е вярващ човек.

Но всички тия неща могат да се окажат излишни защото е напълно възможно да бъда уволнен отново на другия ден след като се върна.

Мария Василева: Смяташ ли? Ето това вече би било голяма излагация! Не че досега не е било излагация, явно наглостта е вече национална черта! Такъв е Ц.Ц., дето го освиркали 5 хиляди на концерта на Силви Вартан; логично е и тя да е нагла. И какво ще правим с тази наглост отгоре до долу! Каквито управниците, такива образователите, такива учениците! Никой родител не гъква, само сеирджии и смело пишещи в нета най-вече. Такъв начин на живот стана правило; е, може да има различни, но те са изключение от правилото. В блога ти е пълно с анонимници и сеирджии.


Как да убедим сина ти да остане в България? Да мине живота му в борба като твоя, в ненормални условия? Докато има страни, в които не е чак така; даже си е почти нормално, занимават се с благотворителност, обичат дома си, природата и страната си в еднаква степен. В подкрепа на това мога да ти пратя едноминутно клипчета от Швейцария, достатъчни да се почувства атмосферата - спокойствие, ред, романтика... Имам много такива клипчета от ежедневието.

Ангел Грънчаров: Вече не си представям какво е човек да живее в нормална среда сред нормални хора... Идиотщините у нас са всекидневие.

Мария Василева: Докато се борим с комунисти, се сляха галактики.

Ангел Грънчаров: А за това какво да правя евентуално като се върна ще мисля. Всъщност какво има да мисля?! Ще си вървя по пътя. Ще си гледам работата - както винаги досега. Когато около мен някой прави идиотщини (независимо какъв е, директор, учител или ученик, дори родител) ще му казвам мнението си, разбира се, в човечна форма. Няма да стана послушко или да онемея, това от мен не може да се очаква.

А иначе си права, че трябва да се смиря и да се постарая да постъпвам съвсем по християнски. С грешните и злите. Но това не значи, че ще ги омилостивя. Няма да ги омилостивя. Те Христос разпнаха, та мен ли ще ме оставят на спокойствие?!

Мария Василева: И докато аз си плевих градинката с цветята, докато всички се възмущавахме от новите глупости в политическия ни живот и си тракахме по клавиатурите или телефоните, 14 галактики се сляха и произведоха хиляди слънца!

А ние тук у нашенско с недоумение следим скандалите: кой лъже, бе, няма такова нещо! Кой краде, бе? - не е вярно!

Ангел Грънчаров: Да, те дори самия Христос разпнаха...

Разговорът ни в Мрежата продължава. (Снощи го прекъснахме поради късния час.) Ако искате, включете се и вие. Ще ви бъда благодарен ако ми помогнете със съвет какво да правя тепърва. Мои най-добри приятели ме съветват: ето, ти постигна моралният реванш, защити се със съда, постигна моралната победа, която е истински важната, затова като се върнеш в училището, сам си подай оставката, махни се, поискай уволнение "по взаимно съгласие". И се махни от това гнездо на змии. Това ми казват мои най-добри приятели. Разумното било да се махна сам от училището. Какво ще кажете вие по този пункт? Ами да погледнем нещата от този ъгъл: какво ще кажат моите ученици ако постъпя така, след като те като ме срещнат сега ми казват: "Господине, кога се връщате?! Чакаме ви, господине! Искаме вие да ни преподавате! Господине, връщайте се по-скоро, чакаме ви!"? Кажете ми де, имам право да се махна сам, та тия ученици да бъдат разочаровани и от мен?! И да си кажат: страхливец излезе и тоя Грънчаров, ето, махна се, отърва се, а нас ни остави тук! Кажете де, имам ли право да разочаровам и учениците си - като дезертирам от дълга си?! А и моят приятел Петър Каменов дали не е най-прав като сред поздравяващите ме за това, че съдът ме връща на работа (виж: Има - понякога! - правосъдие и справедливост и в България: спечелих съдебното дяло срещу уволнението ми!) ми написа вместо поздравления ето какво:

Кой ще ти върне здравето?

Ха сега де?! Не е ли глупаво да се радвам, че съм постигнал "победа" - след като са факт невъзвратимите поражения върху здравето ми?! Аз глупак ли съм да се радвам, че се връщам на работа, след като за тия години на борба здравето ми отиде по дяволите?! Кажете де? А някой ще ми се извини ли поне за това, да речем, да каже: "Извинявай, Грънчаров, направихме така да си загубиш здравето, но ето, извиняваме ти се сега, прости ни!", това поне някой ще ми го каже ли? "Извинявай, Грънчаров, допринесохме да умреш колкото се може по-скоро, опитахме се да те убием, но ти все пак бъди добър човек, прости ни за това, което ти сторихме!", как да реагирам на тия думи, които, естествено, няма да ги чуя никога? (Но да допуснем, че са уж били казани.)

Добре де, аз ще бъда християнин, ще търпя (Нашият търпелив народ дали пък не постъпва съвсем по християнски: щом така смирено търпи всички безобразия около себе си? Да си християнин това ли означава: да търпиш смирено всички безобразия около себе си?!). Добре, като започнат да ме удрят по едната буза, сам ще си подлагам за нови удари другата буза - и какво ще стане тогава? Как смятате, дали ще престанат да ме удрят?! (Добре де, самият Христос като постъпваше съвсем по християнски, не го ли пребиха от бой, а като капак на всичко не го ли и разпънаха на кръста?) Виждате колко много въпроси и то безкрайно важни въпроси възникват, нали така? Кажете нещо де, тъй умно мълчащи дами и господа, другарки и другари съдебни заседателки и заседатели?! Що се умълчахте толкова? Умислихте ли се?! Е, бравос, щом сте се умислили! И какво измислихте от умисъла си, ако смея да попитам?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

12 коментара:

Анонимен каза...

БРАВО!!!!!!!!!!!!!!! ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЩЕ ТЕ ПОХВАЛЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!! МНОГО Е УМНО ТОВА ДА СЕ МАХНЕШ САМ ОТ УЧИЛИЩЕТО НИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ ПОСТЪПИШ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ДОСТОЙНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МАЙ ВЗЕ ДА ТИ ИДВА АКЪЛА НАКРАЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МАХНИ СЕ САМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТЪКМО ДА НЕ МИ СЕ НАЛАГА ДА ОРГАНИЗИРАМ ПОДПИСКИ ПРОТИВ ВРЪЩАНЕТО ТИ, НЯМА ДА МИ СЕ НАЛАГА ДА ОРГАНИЗИРАМ ЖИВИ ВЕРИГИ И МЕЧКИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ СЕ РАДВАМ ДА ПОСТЪПИШ ТАКА И КАТО ТЕ ВЪРНЕ СЪДА САМ ДА СИ ПОДАДЕШ МОЛБА ЗА НАПУСКАНЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КОЕТО Е ЕДИНСТВЕНО ДОСТОЙНО!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЩЕ СИ СПАСИШ ТОГАВА РЕПУТАЦИЯТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ СЕ КАХЪРИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ, ТЕ СА ЛЕСНИ, ТЕ ВЕЧЕ СВИКНАХА С НОВАТА СИ УЧИТЕЛКА ПО ФИЛОСОФИЯ И ЗАБРАВИХА ЗА ТЕБЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕ Е ИСТИНА, ЧЕ ТЕ ИСКАТ ПОВЕЧЕ!!!!!!!!!!!!!!!! ПРИ НОВАТА ИМ УЧИТЕЛКА Е ПО-ЛЕСНО И СИ ИЗКАРВАТ ХУБАВИ ОЦЕНКИ БЕЗ ГОЛЕМИ УСИЛИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТЪЙ ЧЕ ТИ ВЕЧЕ НА НИКОГО НЕ СИ НУЖЕН!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МАХНИ СЕ И САМ ИДИ ДА СИ ПОТЪРСИШ НЯКОЯ ДРУГА РАБОТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХИ ИЗВЪН НАШЕТО УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ОХ, ОЛЕКНА МИ ЧЕ Е ПОЧНАЛ ДА ТИ ИДВА РАЗСЪДЪКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Аз също смятам, че е правилно сам да се оттеглиш. Ти няма да победиш директорката и тя пак ще те уволни. Ще станете за смях и на врабчетата! Затова ако си умен ще се махнеш сам. Училището може и без теб. Запази си живота поне. Щом здравето не си опази.

Анонимен каза...

Грънчаров защо толкова често ти е изключен телефона? Какво правиш по времето когато ти е изключен телефона? :))))

Димана У.

Анонимен каза...

В този блог коментират само идиоти аз повече няма да го посещавам никога...... Съжалявам, че минах оттук....

Анонимен каза...

Тези, които Ви съветват да се "предадете", мислят доброто само на директорката.
Погледнете лудата с удивителните, калко и се иска, така да постъпите.
Между другото - тя не си пише повече сама коментарите, а заедно с Рамон-Меркадер. Личи си от километър съвместниат им стил.

гАд каза...

Само едно не разбирам - защо трябва навсякъде да бутате този ваш бог ? :)
Човек ще каже, че ако не е библията, доста хора няма да знаят какво да правят :)

Честито за победата в съда. Би било добре ако някокй в крайна сметка седне и направи една оценка на г-жа директорката.

Анонимен каза...

Най-добре е първо да се изчака какво ще реши съдът. Нали има още една инстанция, пред която може да се обжалва?

Анонимен каза...

Децата са умни ще те разберат, здравето ти е разклатено, но ти най-добре знаеш как да постъпиш!

Raq Palabuikova

Анонимен каза...

Върнете се. Насладете се на това, което най-много обичате да правите. Преподавайте!

Това е вашето призвание.

Lidia Borisova

Анонимен каза...

Не се отказвай от борбата си за нормалност в българското образование. Тази борба е твоята същност. Не се отказвай, но промени тактиката. Стена не се събаря като си блъскаш главата в нея. Само ще си счупиш главата. Изваждай основните тухлички една по една, и тя, стената, ще падне сама.

Томи Томев

Анонимен каза...

Няма място за отстъпление - гнездото със змии трябва да се разчисти спешно! Няма кой друг, освен Вас, г-н Грънчаров, да извърши това - доказахте го с Вашата многогодишна и всеотдайна образователна дейност. Съдът потвърди моралното основание за този акт.
Галя Микова

Анонимен каза...

Тоя Ваш Бог,AIG, некакво малоумно се изказа... Демокрация е, нека всички въшльовци се изкажат, и какво?... Чу ли ги някой?... Интернет ерата на въшкарите, искащи да изкажат комплексираните си мисли... Това го знаем и от Байтошовотo, ах как се изказваха там разни дебили, клатеха гората...