Аз обичам да правя неща, които никой друг не прави! Така например, тая нощ, докато останалата част от жителите на Ню Йорк са се веселили в петъчната вечер, аз седнах и прегледах изключително подробно учебната програма на Министерството на образованието и науката на България по литература от I до XII клас и от прочетеното мога да заключа следните неща:
1. Програмата ни по литература има за основна цел да възпитава патриоти.
2. Програмата ни по литература съдържа 90% българска и 10% чужда литература.
3. Програмата ни по литература не съдържа германски, чешки, полски, унгарски, скандинавски, южно-американски, африкански или азиатски автори.
4. Програмата ни по литература съдържа 13 произведения на Иван Вазов и нито едно на Николай Лилиев, Теодор Траянов, Кирил Христов, Георги Марков, Дамян Дамянов или Константин Павлов.
5. Програмата ни по литература отделя специални часове за правилно изписване на SMS-и.
Естествено, въпросът ми е: Каква е целта на обучението (не само по литература) в средните училища в България: да възпитава патриоти или да възпитава младежи с богата и задълбочена култура, която да им позволи след завършването на XII клас със самочувствие и солидни знания да продължат своя път в който и да е световен университет? И двамата ми племенника, по-големият от които от есента ще учи литература в Университета в Кардиф, ми признаха “в хор”, че най-големият им кошмар от часовете по литература е бил романът “Под игото” на Иван Вазов… което според мен е друг начин да се каже, че не всеки първи роман е от ранга на "Дон Кихот". Това, което прозира зад думите на племенниците ми, е, че (нека си го кажем открито веднъж завинаги, за да ни олекне) България, за наше много голямо съжаление, не е дала на света литература от ранга на френската, италианската, немската, английската или руската и 13 произведения от автор, който има значение само за нас, българите, е образователно престъпление и, бих казал, издевателство. И гордостта ни от родната литература се изпарява в момента, в който стъпим в престижен световен университет и открием на 18-годишна възраст, че наред с гении като Добри Чинтулов и Добри Войников, също така съществуват и гении като Данте, Чосър, Гьоте, Толстой, Ман, Кафка и Фокнър…
Нямаше да ви занимавам с всичко това, ако не смятах, че най-важният предмет в училище е литературата, тъй като, ако се замислим, ще видим, че това е единствения предмет, който всеки един от нас продължава да учи с удоволствие до края на живота си.
Вижте непременно и коментарите след публикацията.
Guerguan Tsenov: За всички мои приятели в Ню Йорк и околността, предлагам на вниманието ви и на читателските ви интереси моята скромна, но според мен не безинтересна колекция от българска литература и книги на български език. За тези от вас, които са в България, ако ме известите достатъчно рано, мога да ви изпратя книгите по мои приятели, които се прибират. Само имам молба да ги пазите и да ги връщате, тъй като някои от тях са рядкост даже и в България.
Кратък мой коментар: Споделям позицията на г-н Ценов; също като него смятам, че програмите на МОН и по литература, но и по останалите предмети са принципно сгрешени; всъщност смятам, че не е работа на министерските чиновници да решават какви книги трябва да четат нашите деца и внуци, какви трябва да са техните вкусове, с какви "правилни идеи" и ценности трябва да бъдат напълнени главите им. Не е работа и на добре платените от МОН експерти, предимно университетски професори, да решават вместо младите хора какви книги е правилно да четат и кои са "полезните" (от "патреотично-патреотарска гледна точка") за обществото ни автори, книги и прочие.
Това, че МОН и неговите трупащи добри парици от данъкоплатеца експерти правят учебните програми е дебилизъм, е пълен идиотизъм, но още по-жалкото и дори страшното е, че данъкоплатците, гражданите и най-вече родителите изобщо не съзнават това - и се примиряват, тоест търпят тази крещяща аномалия,тази лудост! Политиката на МОН, която е сгрешена в основата си, доведе до "бляскави резултати": повече от 90% от младите хора на България не са разтворили книга, т.е. масово младежта на България е отвратена от четенето, от ученето и от книгите изобщо! И стигнахме дотам, че човек, който се хвали, че е прочел една-единствена книга (дали цялата я е прочел е твърде съмнително!), е не само премиер на България, но е и... доктор на нАуките, вярно, пожарникарските, но все пак е доктор!
Близко до ума е, че нещата могат да бъдат поставени на вярната основа само когато МОН престане да се меси в образованието и то бъде оставено на тия, които разбират от образование, именно на учителите, както това е в най-напредналите страни по света в това отношение (Швейцария, Финландия, Дания, Англия...) Свобода за учениците, свобода за учителите - тази е предпоставката за истинско образование. Но това у нас не се разбира изобщо. Поради това дебилизацията (опростачването) на нацията ще продължава. Разбира се, точно тази е съзнателно търсената от МОН (от властта) цел: нация, съставена предимно от необразовани хора, т.е. от тъпанари (дебили) е така лесна за управляване!
Завършвам с това, че съм учител по философия и гражданско образование вече 35 години, уволнен бях от държавното образование и съм фактически лишен от преподавателски права само защото правех нужното моите ученици да бъдат истински (качествено, съвременно) образовани, да бъдат самостоятелно мислещи, небезразлични към истината, търсещи я страстно, четящи, вълнуващи се, умеещи да дискутират и пр., т.е. уволниха ме само защото си вършех съвестно работата! Дотам сме стигнали. В българското образование учителите са поставени в унизителната роля да бъдат слуги на тази същата самозабравила се и толкова арогантна всевластна министерска и директорска (не)образователна бюрокрация.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар