Осмокласник от училището в Сапарева баня е опрял нож в гърлото на по-малък ученик от същото училище. Инцидентът се е разиграл по време на петия час вчера, когато нападнатият ученик, който е в шести клас, излязъл от час, за да отиде до тоалетната.
Според разказа на очевидци, в коридора шестокласникът бил засечен от по-големите от него момчета, които го нападнали. Зам.-директорката на училището Теменужка Добрева е категорична, че няма свидетели на ситуацията и все още детайлите около инцидента се изясняват, съобщи "България он Ер".
"Не е имало опит за нараняване, само за сплашване. Родителите на децата са викнати и вече е говорено с тях. Нямаме обяснение защо осмокласникът е носил нож в училище. Родителите съдействат, но нещата трудно се получават", уточни Добрева. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Кратък мой коментар: В организираната по мутренски начин образователна система и обноските на възпитаниците вече стават съвсем мутренски. Няма какво да се чудим, ведь живьом в такой сказочной стране МУТРОЛАНДИЯ!!!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Г-н Грънчаров, изключително ми е интересно къде е границата на самоотбраната и престъплението. Иначе зададен въпроса - не се ли превръща в престъпник този, който отвръща на насилието с насилие? Доколко разумният трябва да отстъпи и кога трябва да се отбрани за да защити живота си? На пръв поглед е лесен отговора, щом те нападат нападай или око за око зъб за зъб и т.н. Но от библейска гледна точка /а знаем че библията е най-мъдрата книга и може да се каже че там са поместени правилата за отношенията между хората и дори рецептата за щастие/ дали и жертвата не е на еднакъв кантар пред Висшия съд когато извърши убийство? А тези които са извършвали убийства в името на свободата и достойнството /напрммер на България през освобождението/ дали техните убийства са по-оправдани и опростени все пак помагат и на други хора, или са еднакво тежки пред Висшия съд?
Въпроса е принципен не за конкретен случаи, случаи много...
Naiden Dimov
Когато е реално застрашен живота ти, в името на запазването на своя (и на близките си) живот имаш ли право да убиеш? Твоят или на евентуалният твой убиец животът е по-"важен"? А да се оставиш да те убият в името на спазването на принципа "не отговаряй на злото със зло" не е ли глупаво? Ами Христовото правило "Като те ударят по едната страна, обърни и другата..." как да се разбере ако се отнесе към обсъждания въпрос, именно за това имаме ли право все пак да си пазим живота с цената на всичко, дори с отнемане на живота на насилника (евентуалният ти убиец)? Крайно нелеки са тези въпроси. Нямам отговор. Знаете примерът на Христос какъв е: като го водят на Голгота да го разпъват, т.е. да го убиват по особено мъчителен начин, той не се съпротивлява изобщо, оставя се да го унижават, да го бият, да го плюят и пр. Но той е обречен да умре по тази начин - та да изкупи греховете на човечеството. Освен това Христос е Бог и човек едновременно, ние сме само човеци. Това, което Христос може, ний, дето се наричаме християни, можем ли го, то по силите ли ни е? Христос по адрес на мъчителите и на убийците си си има духовната сила само да промълви "Господи, прости им, те не знаят какво правят!", това нещо, такова великодушие ний, човеците, дали го можем? И от каква логика, на какви основания е възможно едното и другото поведение? Убиецът е дошъл да те убие, примерно, за да те ограби, не е ли по-правилно, борейки се за живота си, да го нараниш колкото да преодолееш съпротивата му, но не кардинално да го лишиш от живот? Милосърдие в такава една ситуация допустимо ли е? Веригата на злото трябва някак да бъде прекъсната, ето затова Христос ни съветва на обърнем и другата страна (буза) когато ни ударят, щото ако вместо това и ние ударим, злото не може да бъде възпряно. С какво е по-добър оня, който убива застрашилия живота му, та той в случая става убиецът, а неговият противник става жертвата, ето че извършителят на злото ставаш ти, оправданията тук могат ли да помогнат? Виждате, аз сам нямам решение. Бог ни е оставил сами да избираме. Има и инстинкт за съхранение на живота, на него ли следва да се подчиним? Има варианти, нека всеки сам да избира, с оглед да се ползваме от свободата си. Един ще убие за да си запази живота и може би дори и няма да изпитва угризения. Друг това не би го направил щото по принцип не би посегнал на живота на друго човешко същество. Хората сме различни. И слава Богу че сме такива. Противното щеше да бъде същински кошмар...
Публикуване на коментар